Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4521 от 20.10.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 6445/2024
Вид
Решение № 4521
Подписан
20.10.2025
В сила
13.11.2025
Състав
Росица Илиева Василева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4521 гр. Пловдив, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330106445 по описа за 2024 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 24.04.2024 г., подадена от „ОЕМП – 2002“ ООД, ЕИК 115769144, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“ – ЮИП Зона, ул.

„Нестор Абаджиев“ № 15, против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов“ № 37, с която е предявени осъдителен иск с правно основание по чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2 982,02 лева – главница, представляваща недължимо платена сума от ищеца „ОЕМП – 2002“ ООД на ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД за предоставена услуга - достъп до разпределителната мрежа – средно напрежение, през периода месец ноември 2023 г. – месец декември 2023 г., включително, по Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от ****** г., поради нищожност на договора в частта, предвиждаща заплащане на суми за посочените услуги, които задължения са обективирани във фактура № ******** от 30.11.2023 г. и фактура № ********** от 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът „ОЕМП – 2002“ ООД твърди, че е сключил с ответника Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от ****** г., по силата на който ответното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в качеството си на собственик и оператор на електроразпределителна мрежа, се е задължило да предостави на ищеца, в качеството му на купувач, на обект, находящ се в *********** – точка на доставка и потребление, кл. № ******, ел.енергия – собствена и/или на трети лица – средно напрежение (СН); пренос и достъп през/до електропреносната мрежа (мрежа – високо напрежение) и достъп до разпределителната мрежа (мрежа – средно напрежение). Поддържа, че ответникът още при сключването на Договора от ****** г. е знаел, че не е в състояние и възможност да предостави на ищеца услугата - достъп до разпределителната мрежа (мрежа – СН), тъй като същият не се явява оператор/доставчик на тази услуга за ищеца, доколкото собственикът на съоръженията – мрежа – СН не е предоставил права на Оператор за тази мрежа на ответника. Относно собствеността на електроразпределителната мрежа – СН, се сочи, че ищецът „ОЕМП – 2002“ ООД е собственик на апарати, машини, съоръжения и инсталации, представляващи: електроразпределителна мрежа – СН, състояща се от захранващ/присъединителен ел. кабел, представляващ – кабелна линия 20 КV „Ксерокс“ и кабелна линия 20 КV „Флопи“, изпълнени (инсталирани в специални) защитени подземни съоръжения, осигуряващи електрозахранване/подаване на ел. енергия от електрическа Подстанция *********, собственост на трето лице – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД до трафопост, находящ се в ******* – на границата на съоръжението (гранични имоти), както и на трафопост, състоящ се от сграда, ведно със силови трансформатори – маслени трансформатори 20/0,4 кV – 2 бр. с мощност на всеки от тях по 1000 кVА, както и други машини, съоръжения и апарати, с ИТН ***** и ****** (кл. № ******). Сочи, че ответникът не е собственик на вещта (съоръженията), представляващи трафопост, както и на електроразпределителната мрежа – СН, представляваща в частност и по своята същност – кабелни линии КЛ 20КВ „Ксерокс“ и КЛ 20 КВ „Флопи“ – изпълнение в специални защитени подземни съоръжения, осигуряващи електрозахранване/подаване на ел. енергия от на границата на съоръжение – 2 известно като ел. Подстанция ******, собственост на трето лице „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, до трафопост. Поради това ответникът бил в невъзможност да предостави/изпълни услугата – достъп до разпределителната мрежа - мрежа - СН и същият не се явявал Оператор/Доставчик на тази услуга, чрез кабелни линии – КЛ 20 КВ „Ксерокс“ и КЛ 20 КВ „Флопи“ по отношение на ищеца. Твърди, че ищецът в качеството си на собственик на електроразпределителната мрежа – СН, не е предоставил каквито и да са ограничени вещни права върху тази вещ на ответника, в т.ч. и права на Оператор по смисъл на ЗЕ. Ответникът, поради липса на качество на собственик и/или оператор/доставчик на тази услуга – достъп до електроразпределителната мрежа, реално не предоставял и не осъществявал мрежова услуга – достъп до електроразпределителната мрежа (мрежови услуги – СН), в полза на ищеца. Ищецът поддържа, че фактически доставката/подаването на ел. енергия за него се осъществява чрез директно включена присъединена – собствена ел. мрежа – СН, състояща се от кабелни линии КЛ 20КВ „Ксерокс“ и КЛ 20 КВ „Флопи“, в килии № 14 и № 35 - изход, находящи се в Подстандия *******, което по своята същност било директно присъединяване на изходно ниво СН – 20 КV към ел. мрежа – собственост на трето лице „ЕСО“ ЕАД. Въпреки горното, твърди, че ответникът, въз основа на показателя потребена/консумирана ел. енергия, за периода месец ноември 2023 г. – месец декември 2023 г., включително, месечно, е издал 2 броя фактури, посочвайки в същите – вида на стоките/услугите, като в т.ч. е начислил и стойността за плащане на „предоставени услуги“ – достъп до разпределителна мрежа – СН, в общ размер на 2 982,02 лева, които ищецът е заплатил. Ищецът счита, че Договорът за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа от ****** г. е нищожен, поради липса на основание, респ. поради нищожен предмет в частта - предоставяне на „достъп до разпределителната мрежа – (мрежа - СН) на мрежовия клиент - „ОЕМП 2002” ООД, тъй като е налице изначална невъзможност за „Електроразпределение Юг“ ЕАД да изпълни поетите в тази част задължения – ответникът не е предоставил и не е бил в състояние да предостави на ищеца услугата - право на ползване на електроразпределителна мрежа с цел снабдяване на негови обекти с електрическа енергия - Раздел II - предмет на Договора, чл. 1, ал. 1, изр. първо от Договора, доколкото ответникът не е собственик и оператор на електроразпределителна мрежа (мрежа - СН) и 3 реално не предоставя и не осъществява мрежова услуга - достъп до електроразпределителната мрежа (мрежови услуги - СН), в полза на „ОЕМП 2002” ООД. Поради нищожността на договора в тази част, за получаването от ответника на суми за достъп до разпределителна мрежа – СН, в общ размер на 2 982,02 лева, за периода месец ноември 2023 г. – месец декември 2023 г. включително, липсвало правно основание. Ищецът твърди, че с нарочна покана вх. № 940/03.02.2020 г. поканил ответника да му възстанови неоснователно получените суми, представляващи стойността на предоставената услуга - достъп до електроразпределителната мрежа - СН, но същите не му били платени. Сочи съдебна практика по сходни казуси.

По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че за процесния период отношенията между страните във връзка с предоставянето на услугите достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа се уреждат с Договор, сключен на ****** г.

Сочи, че предоставените мрежови услуги са остойностени, съгласно действащото през процесния период Решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа. Излага аргументи, че услугата достъп до елекроразпределителната мрежа представлява предоставяне на правото за ползване на ел. мрежа за пренос на ел. енергия до обект на клиент, при условията, определени в Договора и приложимите нормативни актове.

Цената за предоставяне на тази услуга отразявала постоянните разходи, които мрежовият оператор извършва за всеки клиент. Сочи, че цените, по които предоставя услугата достъп до ел. мрежа са регулирани цени. Твърди, че съгласно чл. 27, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна ел. енергия в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Дължимите суми за достъп до ел.мрежа се формирали като определената при сключването на договора за 4 присъединяване на обекта предоставена мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Сочи, че съгласно решенията на КЕВР, цената за достъп до електропреносната и разпределителната мрежа отразява разходите, които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи, свързани с диспечиране, подстанции, СТИ, отчитането им, както и всички други адм.разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа. Относно възражението на ищеца, че цената за достъп е недължима, поради това, че ответникът няма собственост върху електроразпределителната мрежа, твърди, че обектите на ищеца са присъединени изначално към електроразпределителната мрежа, тъй като обектът му е присъединен на ниво средно напрежение чрез собствени съоръжения, които функционално принадлежали към и функционирали в и като част от разпределителната мрежа, независимо, че имали своята присъединителна връзка в подстанция на „НЕК“ ЕАД. В конкретния случай присъединяването и функционирането на съоръженията се извършвало на ниво средно напрежение (20 кV), а не на ниво високо напрежение (110 кV), поради което и следвал изводът, че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа, независимо от факта кой е собственикът на елементите й. Единственият критерий за разграничаване на електропреносна мрежа и електроразпределителна мрежа било нивото на напрежение, а не собствеността на двете мрежи. Затова счита, че независимо, че съоръженията, чрез които е присъединен обекта на „ОЕМП – 2002“ ООД към електроразпределителната мрежа не са собственост на

„Електроразпределение Юг“ ЕАД, цените за разпределение се дължат.

Предвид изложеното ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Формулира доказателствени искания.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адв. Г. Г., който излага съображения за основателност на предявения иск и моли за уважаването му. Претендира разноски.

В открито съдебно ответното дружество, редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител. По делото е постъпила молба от юрк.

С. Р. – пълномощник на ответника, в която моли предявения иск да бъде 5 отхвърлен по съображения, изложени в отговора на исковата молба.

Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение (в този смисъл т. 1 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. №1/1979 г.).