Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1419 от 27.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15446/2022
Вид
Решение № 1419
Подписан
27.03.2023
Състав
ПЕТЯ НИКОЛОВА ТОПАЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 167а ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10 ал. 1 т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 10б ал. 5 · Закон за пътищата

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1419 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АЛ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20221110215446 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №BG02042022/5800/P8-588/30.09.2022 г. н а директора на Национално тол управление към Агенция Пътна инфраструктура – София, на Н. В. Д., на основание чл.179 ал.3а от ЗДВП е наложена глоба в размер на 1 800 лв.

Жалбоподателят обжалва наказателното постановление, с доводи за незаконосъобразност, поради нарушения на процесуалния закон и материалния закон – недоказаност авторството на нарушението. В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява, вместо него се явява адв. К., която поддържа жалбата. В представени писмени бележки, същата моли съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна чрез процесуален представител – юрисконсулт ДАНКОВ предлага на съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите са следните:

1

По делото е установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка от контролните органи на въззиваемата страна на 02.04.2022 г. в 06:20 часа в направление излизане от територията на Република България, на ГКПП - Кулата, е установено пътно превозно средство с peг. №Е5 101НВ, вид: влекач, марка и модел ДАФ ХГ 530 Ф Г, с обща техническа допустима масимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя Д..

Контролните органи констатирали, че процесното ППС на дата 25.03.2022 г. в 08:45 часа, е засечено по път А-6, км. 50+427, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата. За път А-6, км. 50+427, се събира такса за изминато разстояние - гол такса, съгласно Приложение към т. 1 па Решение №101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а ал. 3 ЗДвП.

Контролните органи приели, че процесонто ППС е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и съответно - при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса. Това се потвърждава и от извършена справка в Националния регистър на превозните средства и техните собственици, воден от Министерство на вътрешните работи, чрез средата за между региетров обмен (RegiX), в резултат на която е установено, че ППС с peг. №Е5 1011 I B е с обща техническа допустима максимална маса 20 500 кг.

По време на извършената проверка, на 02.04.2022 г. Д. заплатил дължимата независимо от съответната админисгративнонаказателна санкция такса по чл. 10б ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 119 лв.

Контролните органи приели, че е жалбоподателят е извършил нарушение на чл.179 ал.3а от ЗДВП.

Свидетелката К. Д. Я, заемаща длъжността инспектор в отдел ПТРР, териториална дирекция Митница София, съставила на жалбоподателя АУАН №BG02042022/5800/P8-588/02.04.2022 г.

Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка отразена в акта и издал атакуваното наказателно постановление.

2

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Наказателно постановление съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити. В наказателното постановление са посочени имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, както и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалвана, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Налице е съответствие между отразеното в АУАН и в НП както досежно описание на нарушението, така и на неговата цифрова квалификация. АУАН и НП съдържат реквизитите посочени съответно в чл.

42 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН и актът също е издаден от оправомощено лице – свидетелката К. Д. Я.

По делото от страна на жалоподателя са представени Удостоверение за дейности на водач за м.март 2022 г. издадени от работодателя-ЮЛ на жалбоподателя. От същите се установява, че за периода от 00.00 часа на 04.03.2022 г. до 23.59 часа на 30.03.2022 г. той не е управлявал каквото и да било превозно средство собственост на дружеството, респ. на датата на процесното нарушение – 25.03.2022 г. не той е бил водачът на влекач, марка и модел ДАФ ХГ 530 ФГ с peг. №Е5 101НВ.

За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, съдът кредитира изцяло и свидетелските показания на К. Д. Я, която не е очевидец на нарушението, тъй като на дата 02.04.2022 г. е спряла жалбоподателя като водач на въпросното ППС и му е съставила акт за нарушение, извършено на 25.03.2022 г., като няма как да знае дали той е бил водач на тази дата, а работи с данни от системата.

Приложените по делото писмени доказателства съдържат информация, изцяло опровергаваща установената в АУАН и НП фактическа обстановка.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Видно от Договор за правна защита и съдействие от 03.02.2023 г. /л.39 от делото/, заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер на 800 лв. Не е направено възражение за прекомерност, а и съдът взе 3 предвид броя на съдебните заседания, сложността на делото, но най-вече, че не въззиваемата страна изпълни задължителните указания на съда да представи доказателства за авторството на нарушението, а самият жалбоподател, като по този начин неоснователно „обърна” доказателствената тежест в процеса. В тази връзка, съдът намира, че следва да присъди в тежест на въззиваемата страна изцяло сумата по заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№BG02042022/5800/P8588/30.09.2022 г. на директора на Национално тол управление към Агенция Пътна инфраструктура – София, с което на Н. В. Д., на основание чл.179 ал.3а ЗДВП е наложена глоба в размер на 1 800 лв.

ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура – София да заплати на В. Д., с ЕГН ***, сумата от 800 лв. – адвокатско възнаграждение за една инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4