Определение № 108 от 04.04.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 108 гр. К., 04.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20255100500064 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото производство е с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 415, ал. 5 от ГПК.

В основата на въззивното производство стои, депозираната чрез процесуален представител от „Е.Б.Е.“ ЕАД, гр. П. частна жалба, насочена срещу Определение № 260/21.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. №1713/2024 г. по описа на Районен съд - К., с което е обезсилена изцяло издадената по делото Заповед № 761/05.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Изложени са съображения, че заповедният съд неправилно обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, предвид, че в едномесечен срок от съобщаването му, заявителят е предявил иск по чл. 422 от ГПК относно вземането си.

Жалбодателят изтъква съображения, че съобщението, с което е уведомен, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1713/2024 г. е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и че може в едномесечен срок от съобщаването, като заявител да предяви иск относно вземането си, му е връчено на 13.02.2025 г. Посочва, че още на 06.03.2025 г., в 1 дадения му от съда срок, депозирал пред Pайонен съд – К. искова молба вх. № 2671/06.03.2025 г. за установяване със СПН вземането си по издадената срещу длъжника К. процесна заповед за изпълнение, по която искова молба било образувано и гр.д. № 332/2025 г. по описа на същия съд. Доказателствата за предявения иск, ищецът представил с молба вх. № 2672/06.03.2025 г. Посочва, че на същата дата – 06.03.2025 г. получил съобщението за обезсилване на заповедта. Видно от обжалваното определение, последното било постановено на 21.02.2025 г., т.е. преди изтичане на срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК и в тази връзка твърди, че районният съд не е съобразил срока за предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК и неправилно е обезсилил издадената заповед за изпълнение. Твърди и, че липсва срок с продължителност един месец и между постановяването на Разпореждане № 269/30.01.2025 г., с указания до заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК и обжалваното Определение № 260/21.02.2025 г., с което се обезсилва Заповед № 761/05.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С оглед на посоченото, моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение.

Въззивният съд, по повод сезиращата го частна жалба, като се запозна с доказателствата по делото и прецени изложените доводи намира:

Частната жалба, като депозирана в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По делото е депозирано от жалбодателя в настоящото производство – „Е.Б.Е.“ ЕАД, гр. П. заявление, по което първоинстанционният РС-К. е образувал ч.гр.д.№1713/2024 г. и по него е издал Заповед № 761/05.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за изцяло предендираните пред него суми, а именно : за сумата 372.57 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена електрическа енергия, доставена за периода от 09.01.2024г. до 08.04.2024г., на основание Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД и чл. 98а от Закона за енергетиката, доставена по партида на Ц. С. К. с клиентски номер № ************, отнасяща се до обект на потребление: гр. К., ул.“О.“№*, бл. Ц.

№**, вх.“*“, ет.*, ап.**, ИТН ******, както и сумата от 34.43 лева – законна лихва за забава за периода от 28.02.2024г. до 10.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 2

11.11.2024г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 25.00 лева – внесена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, препис от която е връчен на длъжника Ц. С.

К. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

С Разпореждане № 269/30.01.2025 г., връчено на жалбоподател на 13.02.2024 г. /лист 12 от зап.производство/, заявителят е уведомен от заповедния съд, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1713/2024 г. е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК , поради което следва в едномесечен срок от съобщението да предяви установителен иск за вземането си.

След извършена на 20.02.2025 г. служебна справка, заповедният съд констатирал, че в деловодството на Районен съд – К. няма предявен установителен иск от „Е.Б.Е.“ ЕАД против длъжника Ц. С. К. /лист 13/ и на това основание приел, че заявителят не е представил доказателства за установяване на вземането си.

С обжалваното пред настоящата инстанция Определение № 260/21.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1713/2024 г., заповедният съд на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК , обезсилил издадената по делото Заповед № 761/05.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и прекратил производството по делото.

Така постановеното от заповедния съд определение е неправилно.

С разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е въведено задължение за съда в заповедното производство, да укаже на заявителя, че може да предяви иск за установяване на заявеното вземане пред гражданския съд в случай, че връчването на издадената заповед за изпълнение е извършено на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК . Нормата е императивна и нейното изпълнение е служебно задължение на съда, в изпълнение на основния принцип на служебното начало, задължаващ съда да извършва предписаните му изрично от закона процесуални действия по движението и разглеждането на делото /чл. 7 от ГПК/.

В настоящия случай, първоинстанционният съд правилно е приложил процесуалния закон, като е уведомил заявителя, че може да предяви иск по чл.

422 от ГПК за установяване на вземането си по реда и в срока, предвиден в 3 разпоредбата на чл. 415, ал. 4 от ГПК . Безспорно е била налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК , след като издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК не е била връчена лично на длъжника К., а е била съобщена чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК на установения й постоянен и настоящ адрес. Заповедният съд, разглеждащ заявлението на „Е.Б.Е.“ ЕАД, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 1713/2024 г. по описа на Районен съд - К., е изпратил съобщение до заявителя, редовно връчено на 13.02.2025 г., с което му е указал, че в едномесечен срок от получаването на това съобщение, може да предяви иск за установяване на вземането си пред гражданския съд, като довнесе и дължимата държавна такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК във варианта й след ДВ бр.11/2023 г./в сила от 01.07.2024 г./, когато заявителят в заповедното производство не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл.

418 от ГПК.

В настоящия случай заявителя, жалбоподател в настоящата инстанция, сам е представил в заповедното производство доказателства за надлежното депозиране на установителния си иск по чл. 422 от ГПК. Видно от депозираната пред Районен съд – К. молба вх. № 2672/06.03.2025 г.

(п.кл.05.03.2025 г.), заявителят на посочената дата, преди изтичане на срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК , т.е. преди 13.03.2025г., е депозирал против длъжника К. искова молба вх. № 2671/06.03.2025г. (п.кл.05.03.2025 г.) с правно основание чл.422, вр.с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД за установяване на вземането си по издадената Заповед № 761/05.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №1713/2024 г. по описа на Районен съд - К..

Или, като е установено в производството, че в законовия срок заявителят е предявил установителния си иск, то постановеното и обжалвано в настоящото производство Определение № 260/21.02.2025 г. се явява неправилно, поради което същото следва да бъде отменено.

Ето защо, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ Определение № 260/21.02.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№1713/2024 г. по описа на Районен съд - К., с което е обезсилена изцяло Заповед № 761/05.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №1713/2024 г. и производството по делото е прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5