Решение № 219 от 09.10.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. С., 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20264230100216 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от „Централна Кооперативна Банка“ АД, ЕИК 831447150, срещу Е. И. П., ЕГН **********, с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД, за сумата в общ размер 11 127.22 лв. (единадесет хиляди сто двадесет и седем лева и двадесет и две стотинки), от които 5495.69 лв. (пет хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки) – главница по Договор за потребителски кредит № 80600КР-АБ-2046 от 17.07.2012г., ведно със законната лихва от 19.06.2020г. до изплащане на вземането, 519.48 лв. (петстотин и деветнадесет лева и четиридесет и осем стотинки) - договорна лихва за периода от 23.07.2014г. до 23.07.2016г. включително; 1030 лв. (хилила и тридесет лева) - наказателна лихва за периода от 24.07.2014г. до 21.07.2016г. включително и 4082.05 лв. (четири хиляди и осемдесет и два лева и пет стотинки) - обезщетение за забава за периоди от 24.07.2016г. до 12.03.2020г. включително и от 14.05.2020г. до 18.06.2020г. включително, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 770/2020 г. по описа на РС С..

Ищецът твърди, че с Договор за потребителски кредит № 80600КР-АБ2046 от 17.07.2012 г. Банката е предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 9800 лв. (девет хиляди и осемстотин лева) за задоволяване на негови лични и на семейството му нужди. Кредитополучателят се задължил да ползва предоставения кредит по уговорения в Договора начин и да го върне в уговорените срокове, ведно с 1 дължимите разноски и лихви съгласно чл. 1 от Договора. Кредитът бил предоставен еднократно и в пълен размер по разплащателна сметка с титуляр Е. И. П. с ЕГН ********** и IBAN BG43 СЕСВ 9790 1003 1155 00 в деня на сключване на Договора.

От момента на заверяване на сметката на Кредитополучателя със сумата на отпуснатия кредит, за Кредитополучателя възниквало задължение да върне на Банката получения кредит, заедно с дължимите лихви. Кредитополучателят се задължил да заплати и възстанови на Банката всички такси, комисиони и разноски, свързани с отпускането, обезпечаването и събирането на отпуснатия кредит съгласно чл. 2 от Договора.

Съгласно чл. 3 от Договора Кредитополучателят бил длъжен да издължи получения кредит и начислените лихви на ежемесечни погасителни вноски в срок не по-късно от 23.07.2016г. В чл. 4 от Договора били уговорени лихвените условия по отпуснатия кредит, а в чл. 5 от Договора били уговорени, дължимите по кредита такси, комисиони и ГПР. Подписани били Погасителен план от 17.07.2012 г. към Договора, в който били разписани подробно всички 48 (четиридесет и осем) вноски по кредита с падежи, част главница и част лихва, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от 17.07.2012г.

В исковата молба се поддържа, че към 18.06.2020г. кредитополучателят Е. И. П. не погасил 25 (двадесет и пет) месечни вноски с падежи от 23.07.2014г. до 23.07.2016г., като на 23.07.2016г. настъпил падежът на цялото вземане съгласно чл. 3 от Договора и Погасителния план.

Искането към съда е да уважи така предявените искове. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба,с който я оспорва. В отговора се оспорват предявените искове по основание и размер. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от главницата и на претендираните лихви. Поддържа се недължимост на наказателната лихва.

Искането към съда е да отхвърли така предявените искове до посочените в отговора размери. Претендират се разноските по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

От приетите по делото писмени доказателства Договор за потребителски кредит № 80600КР-АБ-2046/17.07.2012 г.; Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 80600КР-АБ-2046/17.07.2012 г. се установява, че на 17.07.2012 г. страните са сключили договор за кредит , по силата, на който „Централна кооперативна банка“ АД предоставя на кредитополучателя ответник банков кредит в размер на 9 800 лева.

Съгласно договора, договорени са годишен лихвен процент в размер на Базов лихвен процент на Банката (към датата на договора 3.25%) плюс договорена надбавка 2

6.00 пр.п., или общо 9.25% годишно (чл. 4 от Договора); годишен процент на разходите 10.85% към датата на сключването; връщане на 48 (четиридесет и осем) равни месечни анюитетни вноски съгласно Погасителен план – Приложение № 1 към Договора, с първа вноска на 23.08.2012г. и последна вноска на 23.07.2016г. Съгласно погасителния план общата дължима сума по кредита възлиза на 11 776.95 лв., от които главница 9 800.00 лв. и договорна лихва 1 976.95 лв.

По делото са представени стандартен европейски формуляр към процесния договор за кредит, счетоводни справки за извършени от длъжжника плащания по същия, внесени суми по банкова сметка на клон София на ЦКБ АД, извлечение от сметката на длъжника за периода от 02.01.2012 до 31.12.2020 г.

От приетата по делото ССчЕ се установява, че усвоената сума по Договора е 9 800.00 лв., преведена еднократно на 17.07.2012г. по разплащателната сметка на Кредитополучателя (IBAN: BG43 CECB 9790 1003 1155 00). Всеки месец Банката е извършвала служебно прехвърляне от тази сметка в полза на кредита, в размер точно на дължимата по План вноска (главница и лихва), независимо дали по сметката е имало достатъчни средства. Когато средства не е имало, сметката е преминавала в неразрешен овърдрафт, т.е. Банката практически е „кредитирала“ сама себе си, за да отрази вноската като платена по кредита, вместо реално да получи парите от Кредитополучателя. По този начин, към 23.07.2016г. (падежа на последната вноска), счетоводно главницата по кредита фигурира като изцяло преведена/отчетена. Вещото лице посочва, че това не означава, че задължението на Кредитополучателя е погасено по същество – той не е предоставил съответните средства – а само, че дългът е прехвърлен от книгите на кредита към натрупващ се дефицит (овърдрафт) по неговата разплащателна сметка. Икономически Кредитополучателят продължава да дължи пълния размер на усвоената и неизплатена с лични средства главница. Доколкото фактически усвоените и невъзстановени от Кредитополучателя средства остават дължими на Банката, а само счетоводната им квалификация се променя (от „главница по кредит“ към „овърдрафт“), вещото лице приема, че Кредитополучателят дължи тази сума на Банката, независимо от счетоводната форма, по която тя е отразена.

В заключението си вещото лице посочва, че към 19.06.2020г. Банката претендира непогасена главница в размер на 5 495.69 лв., на база Извлечението по Приложение № 5. Прегледът на първичните счетоводни записи по сметката показва, че тази сума не е останала като „неплатена вноска по график“ в обичайния смисъл – защото вноските от процесния период (23.07.2014г.–23.07.2016г.) са били служебно отразени като погасени чрез ползване на овърдрафт, а не като просрочени и неплатени. Сумата 5 495.69 лв. се появява именно на 19.06.2020г. чрез операция „Осчет. съдебна главница", с която Банката е прекласифицирала част от натрупания дефицит (овърдрафт) по разплащателната сметка, наричайки тази част „главница“ за 3 целите на завеждане на настоящото дело. Това означава, че Кредитополучателят действително дължи на Банката средства в горепосочения размер – защото реално не е изплатил тези суми със собствени средства – но точното правно основание и начинът на изчисляване на тази конкретна сума (5 495.69 лв.) не съвпада с „непогасена главница по Договора за кредит“ в строгия смисъл, а представлява прекласифицирана част от овърдрафтния дефицит. Видно от изложеното, сумата от 5 495.69 лв. не представлява непогасена главница по Договора за кредит в смисъла, в който е претендирана, а прекласифициран овърдрафтен дефицит. Независимо от това, тя представлява реално дължима от Кредитополучателя сума към Банката, доколкото съответства на усвоени и невъзстановени от него средства.

Съгласно заключението договорната лихва за процесните 25 вноски (23.07.2014г.–23.07.2016г.) възлиза на 519.48 лв. съгласно Извлечението от счетоводните книги, като разликата спрямо пълния размер по Погасителния план (573.49 лв.) се дължи на частични плащания по вноска № 24, постъпили по-късно и отразени в касовата справка на Банката — т.е. сумата е коректно изчислена. При съпоставка на претендираните наказателна лихва (1 030.00 лв.) и обезщетение за забава (4 082.05 лв.) с банковите извлечения се установява, че тези суми по размер съответстват на лихвата, начислявана от Банката по реда на чл. 21 от Наредба № 3 на БНБ за неразрешен овърдрафт по разплащателната сметка на Кредитополучателя, а не на отделно договорена наказателна лихва или на законна лихва по чл. 86 ЗЗД, изчислена пряко върху непогасената главница, както е посочено в Извлечението.

Кредитополучателят дължи обезщетение за забавено изпълнение, но доколкото действителното основание и приложимият лихвен процент на начислената сума се различават от посоченото в исковата молба основание, вещото лице приема, че размерът на тези две позиции следва да бъде преизчислен съобразно действителното им правно основание.

По въпроса от коя дата е последната редовна вноска по кредита, в заключението е посочено, че ако под „редовна вноска“ се разбира счетоводно отразено погасяване по графика на кредита (независимо от източника на средствата), такова е отразено за последно на 23.07.2016г. Ако обаче се търси последната вноска, действително заплатена от Кредитополучателя с негови собствени парични средства – т.е. истинско, доброволно изпълнение на задължението му – такава е установена на 27.02.2013г. (три касови вноски на обща стойност 245.14 лв., съответстващи на тогавашната дължима месечна вноска). От 28.02.2013г. до 23.07.2016г. (датата на падежа на цялото вземане) Кредитополучателят не е извършвал плащания със собствени средства. Всички вноски за този период са били обслужвани изцяло чрез служебно ползване на неразрешен овърдрафт по сметката му за сметка на Банката.

Настоящият съдебен състав кредитира приетото по делото заключение по 4 допуснатата ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не е оспорено и от страните в производството и съответства на останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Видно от приложеното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, заявителят е претендирал исковите суми, така както са посочени и в исковата молба, налице е пълен идентитет между заявеното в заявлението и исковата молба.

Ищецът основава вземанията си на приложения към исковата молба договор за банков кредит. По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на валиден договор за банков кредит, в тежест на кредитополучателя е възникнало задължение за връщане на заетата сума в размер на процесната, както и за заплащане на лихва в претеднираните размери.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ищцовото дружество като кредитодател и Е. И. П. като кредитополучател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на кредит в размер от 9800 лева.

Съгласно чл. 11, ал.1 от приложимата към процесния договор редакция на разпоредбите на ЗПК /отм./, договорът за потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език и следва да съдържа предвидените в закона задължителни реквизити.

По силата на чл. 11, ал. 1, т.9 ЗПК договорът следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за неговото прилагане, а съгласно т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, при посочване на допусканията, използвани при изчисляването на ГПР. При детайлен прочит на процесния договор за потребителски кредит е видно, че същият е изготвен на ясен и разбираем език. В чл. 5 от договора са описани всички такси по кредита и по-конкретно е уговорено, че: при сключване на договора кредотополучателят следва да заплати на банката: такса за подаване на искане за кредит в лева – стандартна 10, 00 лв.; такса управление за потребителски кредити над 3 години – 196 лв., както и че при промяна на погасителния план по искане на кредитополучателя, извън случаите на предсрочно погасяване, се събира комисионна в размер на 15, 00. В чл. 4, ал.1 се съдържа информация относно годишния лихвен процент. Посочен е ГПР, който включва всички нормативно предвидени разходи. С оглед всичко изложено по-горе, съдът намери, че императивните изисквания на приложимия към договора ЗПК /отм./ са били спазени при сключването му, поради което договорът е действителен и е породил правно действие между страните.