Решение № 201 от 27.10.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. София, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Кристина Гюрова при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора Сашо Димитров Тотев (СГП-София) като разгледа докладваното от Кристина Гюрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100602038 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 08.03.2021 г., постановена по НОХД № 782/2021 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 94 състав, подсъдимият И.Л.Я. е признат за виновен в това, че на 08.09.2019 г. за времето от около 11:00 ч. до около 12:00 ч. в гр. София, ул.

„****, като непълнолетен, но в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с неустановено по делото лице /съизвършител/, отнел чужди движими вещи /собственост на М.Д.Г./ - 1 бр. метален капак на шахта, на стойност 25,00 лв., 20 бр. електрически удължители, с единична стойност 6,00 лв., на обща стойност 120,00 лв., 1 бр. ножица за арматура, на стойност 15,00 лв., 5 бр. алуминиеви тигана на единична стойност 4,80 лв., на обща стойност 24,00 лв., сноп медни нагреватели с тегло 3,5 кг., на стойност 24,50 лв., 3 бр. касови апарати с принтери марка „Датекс”, с единична стойност 17,00 лв., на обща стойност 51,00 лв., или всички вещи на обща стойност 259,50 лева, от владението на М.Д.Г., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, поради което и на основание чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 вр. чл.

58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 четири месеца, чието изпълнение, на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 НК, е било отложено за срок от три години.

С присъдата, съдът, на основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, е определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените на подсъдимия И.Л.Я. по НОХД № 124/2019 г. по описа на PC - гр. Кубрат, НОХД № 400/2019 г. по описа на Районен съд - Разград и НОХД № 782/2021 г. по описа на CPC, НО, 94 състав, а именно „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца. На основание чл. 25 ал. 4 НК, изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ от четири месеца, е било отложено за срок от три години.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия са възложени направените в хода на досъдебното производство, в размер на 651,32 лв.

Със същата присъда съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства по делото, като вещественото доказателство – 1 брой плик за мокри кърпички с надпис “W5”, иззет с протокол за оглед от 08.09.2019 г., и запечатан с картон серия А 0398213, запечатан със СП № 304 НЕКД – СДВР, е разпоредено да се върне на М.Д.Г..

Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК, е постъпила въззивна жалба, с вх. № 21017403 от 17.03.2021 г., от адв. П.Д., служебен защитник на подсъдимия И.Л.Я., в която се излагат доводи за неправилност на атакувания акт.

Поддържа се, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. В тази насока се твърди, че производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на гл. 27 от НПК, съобразно чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, процесуалното му поведение е способствало за бързото приключване на делото, и същият е изразил съжаление за извършеното от него. Акцентира се и върху младата възраст на подсъдимия. Моли се присъдата да бъде изменена, като срокът на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ от четири месеца, бъде намален на два месеца, и същото да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

В закрито заседание на 02.07.2021 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.

Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия - адв. П.Д. поддържа депозираната въззивна жалба. Застъпва становището, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, тъй като е определено в завишен размер. Иска се присъдата на първоинстанционния съд да бъде изменена, като бъде намален срокът на 2 наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ на два месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Представителят на Софийска градска прокуратура оспорва въззивната жалба, като излага съображения, че присъдата е правилна и законосъобразна. Изразява несъгласие с доводите на защитата за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. В тази връзка се сочи, че първостепенният съд е отчел както младата възраст на подсъдимото лице, така и обстоятелството, че спрямо него са налагани многократно възпитателни мерки, а също и факта, че въпреки младата си възраст, подсъдимият Я. е осъждан. С оглед изложеното се моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимият И.Л.Я. в лична защита излага, че съжалява за стореното и моли да му бъде намалено наказанието.

В последната си дума подсъдимият И.Л.Я. иска от съда да смекчи наложената му присъда.

Въззивният съдебен състав, след оценка на събрания от първостепенния съд доказателствен материал и след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в съответствие с чл. 314 НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда и прецени, че тя е правилна и не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

Първоинстанционното производство е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК. С оглед заявлението на подсъдимия Я. по реда на чл. 371, т. 2 НПК и становището на неговия защитник с искане да се приложи посочената по-горе диференцирана процедура, първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие. Предвид естеството на процедурата в нейната разновидност в случай на самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК и съгласно указанията, дадени в ТР № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд следва да провери дали са били налице основанията за провеждане на съкратено съдебно следствие и на следващо място дали действително самопризнанието на подсъдимия Я. е подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Това е така, тъй като районният съд се произнася по този въпрос с определението по чл. 372, ал. 4 НПК, което обаче не подлежи на съдебен контрол отделно от присъдата. Ето защо правната оценка на фактите и предпоставките за индивидуализацията на наказанието се решават от въззивния съд едва ако констатира законосъобразно решаване на въпросите, по които съдът се е произнесъл с това определение.

В случая от протокол, удостоверяващ проведеното пред първата инстанция 3 съдебно заседание на 08.03.2021 г., се установява, че са били спазени законовите изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. На подсъдимия са били разяснени правата му по чл. 371 НПК, както и последиците от направеното самопризнание, като в производството е участвал и защитник. След разясняване на правата на подсъдимия същият е признал всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за същите. Районният съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с протоколно определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е обявил, че няма да събира доказателства за признатите факти, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като ще ползва самопризнанието на подсъдимия при постановяване на своя съдебен акт.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и правилно в мотивите към присъдата е ограничил констатациите си в рамките на фактите, които са обхванати от самопризнанието по чл. 371, т. 2 НПК.

При извършването на пълна служебна проверка въззивният съд намери, че предходната инстанция е провела законосъобразно и правилно процедурата, предвидена в НПК, като не са допуснати нарушения на процесуални правила, свързани с провеждането на диференцирана процедура по гл. 27 НПК, при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, обсъдени, предвид изискванията на гл. 27 НПК, в мотивите към съдебния акт на СРС. Въззивният съдебен състав приема за установени фактите, изложени в мотивите на обжалваната присъда, а именно:

Подсъдимият И.Л.Я. е роден на 20.02.2003 г. в гр. Сандански, българин, български гражданин, осъждан, неженен, с начално образование, безработен, живущ в гр. София, ж.к. „*****, ЕГН **********.

Подсъдимият И.Л.Я. е с произход от многодетно, социално слабо семейство.

Преди навършване на пълнолетие спрямо подсъдимия И.Я. били налагани множество възпитателни мерки по чл. 13 ЗБППМН, сред които и такива по чл. 13 ал. 1 т. 4 ЗБППМН - поставяне под възпитателен надзор на родител, по чл. 13 ал. 1 т. 5 ЗБППМН - поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател, по чл. 13 ал.

1 т. 12 ЗБППМН - предупреждение за настаняване във ВУИ, както и по чл. 13 ал. 1 т.

13 ЗБППМН - настаняване във ВУИ.

4

Към 08.09.2019 г. подсъдимият И.Л.Я. бил осъждан по НОХД № 99/2019 г. по описа на P C - Кубрат, като с присъда № 20/04.06.2019 г., в сила от 20.06.2019 г., за престъпление по чл. 195 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал.

1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 4, т. 5 и т 6 НК, му било наложено наказание „обществено порицание“.

Свидетелят М.Д.Г. стопанисвал дворно място с ограда, находящо се в гр. София, на ул. „*****, в което имало полуоткрита постройка, обособена като складово помещение. На 08.09.2019 г., около 11:00 ч. подсъдимият И.Л.Я. заедно с неустановено по делото лице се намирали в близост до собствения на свидетеля М.Г. имот на горепосочения адрес.

Подсъдимият И.Я. и неустановеното по делото лице забелязали частния имот и взели решение да си набавят противозаконно имотна облага, като отнемат вещи от там, с които впоследствие да се разпоредят в своя полза.

В изпълнение на така взетото решение, на 08.09.2019 г., за времето от около 11:00 ч. до около 12:00 ч., подсъдимият И.Я., заедно с неустановеното по делото лице, прескочили оградата и влезли в имота на адрес гр. София, ул. „****. Оттам подсъдимият Я. и неустановеното лице взели следните вещи: 1 бр. метален капак на шахта, на стойност 25,00 лв., както и 20 бр. електрически удължители, с единична стойност 6,00 лв., на обща стойност 120, 00лв., 1 бр. ножица за арматура, на стойност 15, 00 лв., 5 бр. алуминиеви тигана на единична стойност 4, 80 лв., на обща стойност 24,00 лв., сноп медни нагреватели с тегло 3,5 кг., на стойност 24,50лв., 3 бр. касови апарати с принтери марка „Датекс”, с единична стойност 17,00 лв., на обща стойност 51,00 лв., или всички вещи на обща стойност 259,50 лева. Всички взети от подсъдимия и неустановеното по делото лице вещи били собственост на свидетеля М.Г.. След като взели горепосочените вещи подсъдимият Я. и неустановеното лице напуснали имота в неизвестна посока.

По-късно същия ден подсъдимият И.Я. продал част от отнетите вещи на свидетеля Т. И. М., който работел в пункт за вторични суровини, находящ се в гр. София, ул. „****. За продажбата бил съставен договор за покупко-продажба на битови отпадъци от черни и цветни метали.

Назначената за нуждите на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия Я. установява, че подсъдимият Я. не боледува от психично заболяване и не се води на отчет в психиатрично заведение. Вещите лица са посочили, че подсъдимият е без образование и с примитивна конструкция на личност и интелект, но няма интелектуален дефицит, който да е пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране, 5 като при подсъдимия Я. няма наличие на психичен недостатък. Според експертното становище, по време на инкриминираното деяние, подсъдимият Я. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като при извършване на процесното деяние, подсъдимият Я. не е действал в състояние на лекомислие и увлечение.