Решение № 151 от 21.07.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. ***, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20253230200362 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. М. Р., ЕГН **********, чрез адвокат М. С. от Адвокатска колегия - ***, съдебен адрес за призоваване: гр. ***, ул. „***” № ***, ет. ***, офис ***, срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 10424339, издаден от ОДМВР ***, с който на П. М. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № ***, ет.***, ап. ***, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.

182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лв.

С жалбата се иска отмяна на електронния фиш като неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С депозирана по делото писмена защита се иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразен. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.

***кият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства, 1 намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14 - дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 10424339, издаден от ОДМВР ***.

Правната норма на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП представлява правило за поведение, което има за адресат в случая съответния правоприлагащ орган и регламентира процедурата по издаване на електронен фиш (ЕФ). Това правило е изразено чрез свързани в определено съждение понятия. Касае се до обективирано мисловно съдържание, подчинено на законите на логиката, а що се касае до неговото езиково изразяване - на правилата на граматиката. От това следва, че тълкуването на нормата следва да започне с изясняване на изразената по този начин мисъл, а това изисква да се разкрие освен съдържанието на употребените понятия (което в конкретния случай не се налага, защото в изречението са използвани понятия на обикновения език с онова съдържание, което се влага в тях в обикновения живот), още да се установи тяхната логическа връзка, съобразно правилата на етимологията и синтаксиса. Последното се постига чрез правилата на граматическото тълкуване. В тази връзка следва да се има предвид следното:

С разпоредбите на чл. 189, ал. 4 - ал. 11 от Закона за движението по пътищата е въведена възможност за установяване на административни нарушения и ангажиране на административнонаказателна отговорност по олекотена процедура, която се основава на автоматизирани технически средства или системи, като се елиминира субективният елемент при установяване на нарушенията. Текстът на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”. Пренесено на плоскостта на конкретния случай, единственият възможен извод, който се налага по правилата на граматическото тълкуване е, че обособената част „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява издаването на електронен фиш за налагане на глоба, а не установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо средство или система. С други думи, смисълът на построеното изречение е, че когато бъде установено и заснето едно нарушение посредством автоматизирано техническо средство или система, тогава се издава електронен 2 фиш за налагане на глоба. Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който изисква да се състави акт от определено лице - контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.

Непосредствено след извеждане в ал. 1 на чл. 189 на принципа, че актът се съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст, е дадено изключението от правилото, а именно случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без за това да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Тълкувана систематически, разпоредбата на ал. 4 също налага извод, че „в отсъствие на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.

В електронния фиш, предмет на обжалване по настоящото дело е посочено мястото на извършване на нарушението - град ***, по бул. „***“, до кръстовището с ул. „***“, като нарушението е установено с АТСС с фабричен № 0003А20С, насочено в посока КПП Балчик. В самия снимков материал, приложен по делото са изписани и точните географски координати на местоположението на преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип CELERITAS MVD 2020 с фабричен № 0003A20C. В настоящия случай, соченото място на извършване на нарушението попада в териториалната структура на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) ***, от която е издаден електронния фиш. В закона не е поставено изискване фишовете да се издават от съответното районно управление, на чиято територия е установено нарушението. В този смисъл, след като нарушението е извършено в рамките на териториалната юрисдикция на съответната областна дирекция, то съвсем законосъобразно последната е посочена и като издател на документа.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Всички тези реквизити се съдържат в конкретния електронен фиш, поради което доводите на жалбоподателя за пороци в тази насока са неоснователни.

В действителност в електронния фиш не е посочен редът за неговото обжалване – срок, чрез кого и пред кого се подава жалбата. Това обаче не е съществено процесуално нарушение, още повече, че законодателят в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидил такова изискване. Имайки предвид, че 3 жалбоподателят в законоустановения 14-дневен срок, съобразно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е сезирал ***кият районен съд с жалба срещу издадения електронен фиш, то съдът намира, че правото му на защита не е нарушено.

В светлината на изложеното съдът намира за нужно да отбележи, че като правоспособен водач на моторно превозно средство, преминал съответното обучение, жалбоподателят е длъжен да познава нормативната уредба, свързана с правилата за движение по пътищата, в това число и разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка от процесуална страна съдът констатира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 04.10.2024 г., в 16:50 часа, в град ***, по бул. „***“, до кръстовището с ул. „***“, с МПС - лек автомобил „***”, с регистрационен номер ***, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 0003А20С.

При разрешена стойност на скоростта 50 км/ч е установена стойност на скоростта 61 км/ч, като превишената стойност на скоростта е 11 км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

За така установеното нарушение, на П. М. Р., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева, като в обжалвания електронен фиш изрично е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/8096399 на 15.12.2023 г.

В настоящия случай, съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на П. М. Р., като ползвател на моторното превозно средство, по следните съображения:

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, при спазване процедурата по чл. 186, ал. 4 и чл. 188 от ЗДвП - изпращане на покана и попълване на декларация.

Съобразно нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Т.е., с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е въведена една законова презумпция, че извършител на нарушението е собственикът на 4 автомобила, с който е извършено нарушението или лицето, посочено от него в декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

В чл. 4, ал. 3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, изрично е посочено, че физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, подлежи на вписване в свидетелството за регистрация, като ползвател на превозното средство по искане на собственика.

В настоящия случай, видно от изисканата и приложена по делото справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - *** (л. 29 от делото), към датата на извършване на нарушението собственик на лекия автомобил „***”, с рег. № *** е бил „***“ ЕАД - клон ***, а негов ползвател – П. М. Р., ЕГН **********.

Нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП определя две основни групи адресати на това нарушение – собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство. Като вписан в свидетелството за регистрация ползвател, жалбоподателят попада във втората категория административнонаказателноотговорни лица. Това вписване се приравнява по правни последици на подаването на декларация от собственика в производството по чл. 189, ал. 4 - 8 от ЗДвП и удостоверява спрямо всички, включително и органите за контрол на кого е предоставено управлението на моторното превозно средство, съгласно чл. 188, ал. 1, изр. второ от ЗДвП. До заличаването му ползвателят е този, който разполага с автомобила и го управлява. Действително, вписаното в свидетелството за регистрация лице може да не е било водач на моторното превозно средство на инкриминираните дата и място, но нито през наказващия орган, нито в настоящото производство са представени доказателства, от които да се направи обоснован извод, че някой друг е конкретният извършител на нарушението. След като законовата презумпция за авторството на деянието не е оборена по надлежния ред, то законосъобразно електронният фиш е издаден срещу П. М. Р. в качеството му на регистриран ползвател на процесното превозно средство.