Акт от 10.07.2012, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 15

Номер

15

Година

11.03.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

03.04

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Славея Топалова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно наказателно частен характер дело номер

20105100600041 по описа за

2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 123/23.12.2009 год., постановена по Н.ч.х.дело № 721/2009 год., Кърджалийският районен съд е признал М. Е. С. от с.Ч., О.К., оБ.К., за виновен в това, че на 04.08.2009 год. в Г.К. причинил на Ф. Р. И. от Г.М. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно - контузна рана на долната устна и сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнанието, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв. Осъдил е М. Е. С. да заплати на Ф. Р. И. от Г.М. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, като е отхвърлил гражданският иск за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 8000 лв., както и иска за имуществени вреди в размер на 19.20 лв., като недоказан и неоснователен. Осъдил е подсъдимия М. С. да заплати на Ф. И. направените по делото разноски, в размер на 622 лв., а по сметка на Кърджалийския районен съд – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 40 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдими т М. Е. С. от с.Ч., О.К., оБ.К., който я обжалва като неправилна – незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното му наказание счита за явно несправедливо. Твърди в жалбата си, че от събраните доказателства било видно, че било налице спречкване между него и тъжителката, която била нанесла побой над сестра му, а на инкриминираната дата го обидила и се държала арогантно. Твърди също, че именно нанесените му от тъжителката обиди го мотивирали да й нанесе удари, въпреки че не целял този резултат.Счита, че в случая било налице цинично и предизвикателно поведение от страна на тъжителката И.. С тези обстоятелства обосновава оплакването си за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, тъй като квалификацията на деянието следвала да бъде, че същото е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с тежки обиди и то на няколко пъти. Счита и че размера на наложеното му административно наказание е завишен, като същото е явно несправедливо. В жалбата са изложени оплаквания и в гражданско-осъдителната част на присъдата, като подсъдимият С. сочи, че на посочената в диспозитива на тази част от присъдата дата – 08.04.2009 год., не бил извършвал никакво престъпление. Излага съображения и за приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД – за съпричиняване на пострадалата при причиняване на вредите. Моли да бъде намалено наложеното му административно наказание „глоба” към минимума от 500 лв., както и да бъде намалена присъдената на пострадалата от първоинстанционния съд сума за обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди от 1000 лв. на 400 лв., които в пълен размер биха репарирали претърпените от тъжителката неимуществени вреди. В съдебно заседание подс.С. не се явява, редовно призован, като чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови доказателства.

Ответника по жалбата – тъжителката Ф. Р. И., чрез повереника си изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, като моли същата да бъде потвърдена. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. Е. С. е роден на 26.12.1987 год. в Г.К., като постоянно живее в с.Ч., О.К.. Има завършено средно образование, работи като механик в „Е. т.” ЕООД – Г.К., не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни. Тъжителката Ф. Р. И. от Г.М. и подс.М. Е. С. се познавали, като тъжителката и сестрата на подсъдимия били във влошени отношения, поради случаи на конфликти между тях.

На 04.08.2009 год. през деня подсъдимият С. се разхождал в Г.К. с лек автомобил, заедно със свой приятел. Минавайки покрай хотел „А.”, подсъдимият забелязал тъжителката Ф. И., която познавал от преди, да върви по У. „М. М.”, заедно със свои приятелки. Подсъдимият решил да отиде при нея и да потърси обяснение за конфликта й с неговата сестра, възникнал предната вечер. Спрял колата, слязъл от нея и се насочил към пострадалата. Подсъдимият извикал името й и казал нещо на турски език, след което хванал пострадалата И. за косата и започнал да й нанася удари с юмруци в областта на главата. В резултат на това, пострадалата паднала на земята, където припаднала, но въпреки това подсъдимият продължил да я удря с юмруци в главата. Излезли хора, които викали на подсъдимия да спре да удря пострадалата, при което подсъдимият С. преустановил действията си и си тръгнал. Виждайки всичко това, свидетелката Р. Д. се затичала към казиното, което се намирало в близост, за да потърси помощ. Свидетел на случилото се станала и св.М., която живеела в близост и видяла случилото се през прозореца. Същата свидетелка накарала съпруга си да се обади по телефона в полицията, след което двамата излезли при пострадалото момиче и започнали да го плискат с вода, попитали пострадалата има ли нещо счупено, но тя не отговаряла. Пристигнали полицейски служители и линейка на „Бърза помощ”, която откарала пострадалата И. в МБАЛ „Д-р Ат.Д.” – Г.К., където била настанена в хирургично отделение за лечение за 4 дни.

На 05.08.2009 год. тъжителката И. се явила за преглед при съдебен лекар, който й издал Съдебно - медицинско удостоверение № 212/2009 год. От същото се установява, че при прегледа на тъжителката И. били констатирани следните телесни увреждания: оток, кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето, шията и крайниците; разкъсно-контузна рана на долната устна, сътресение на мозъка, наложили болнично лечение и наблюдение. Съдебният лекар е отразил в съдебно-медицинското удостоверение, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщила освидетелстваната. Съдебният лекар е посочил също, че разкъсно-контузната рана на долната устна и сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия М. Е. С., дадени в хода на съдебното следствие, проведено от първоинстанционния съд, на които настоящата инстанция дава вяра отчасти; от показанията на разпитаните по делото от първоинстанционния съд свидетели Й., С. и М., които съдът кредитира изцяло; както и от писмените доказателства, приети от първоинстанционния съд.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Й., С. и М., като намира, че същите са логични, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Така, свидетелите Й. и М. установяват по несъмнен начин, че на инкриминираните дата и място – на 04.08.2009 год. в близост до хотел „А., на У. „М.М.” в Г.К., подсъдимият слязъл от лек автомобил, отправил се към тъжителката И., която вървяла по улицата заедно със свои приятелки, като й извикал името и казал нещо на турски език, след което я хванал за косата и й нанесъл няколко удара с юмруци в областта на главата, от което тъжителката паднала на земята. Показанията на посочените свидетели /които са и непосредствени очевидци на случилото се/ относно локализацията, броя и вида на нанесените на тъжителката удари съответстват напълно и с констатираните от съдебния лекар обективни находки при извършения на 05.08.2009 год. преглед на тъжителката И., отразени в издаденото й съдебно-медицинско удостоверение. Що се отнася до показанията на св.С. – сестра на подсъдимия С., то същите установяват възникнал преди инцидента на 04.08.2009 год. конфликт между тъжителката и св.С., но не съдържат факти и обстоятелства относно случилото се на инкриминираната дата.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия С., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в частите им, в които твърди, че при срещата си с тъжителката на инкриминираната дата, същата го обидила, като го нарекла „боклук” и „селянин”, от което той се ядосал и й ударил само един шамар; че не бил хващал тъжителката И. за косата, не бил я удрял с юмруци и не я бил събарял на земята; както и че не бил виждал други хора наоколо. Обясненията на подс.С. в посочените части са нелогични, вътрешно противоречиви и изолирани от доказателствената съвкупност, като същите не се подкрепят от останалите доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин от показанията на свидетелите Й. и М., обсъдени по-горе в мотивите и кредитирани от съда. Още повече, че св.Й. е категорична, че след слизането на подс.С. от автомобила и отправянето му към тъжителката, подсъдимият направо я хванал за косата и започнал да й нанася удари с юмруци в областта на главата, при което тъжителката паднала на земята, като същата не е разменяла каквито и да е ­еплики с подсъдимия и не го е обиждала. Не намират логично обяснение в твърденията на подсъдимия за нанесен само един шамар на тъжителката множеството на брой и разположени по различни части на главата, шията и крайниците телесни увреждания, описани в съдебно-медицинското удостоверение, издадено на тъжителката при освидетелстването й. Нещо повече, въпреки че първоначално заявява, че е нанесъл на тъжителката само един шамар по лявата буза, впоследствие в обясненията си подсъдимият твърди, че в яда си може да й е нанесъл и повече удари. Ето защо съдът намира, че обясненията на подсъдимия в посочените части представляват опит на същия да изгради защитна версия в своя полза, целяща да го оневини или да смекчи наказателната му отговорност.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият М. Е. С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 04.08.2009 год. в Г.К., причинил на тъжителката Ф. Р. И. от Г.М. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия, чрез нанасяне на удари на тъжителката с юмруци, при което е увредил телесната й неприкосновеност, причинявайки й разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК. Налице е вредоносния резултат от деянието – причинена лека телесна повреда на тъжителката по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК. Без значение в случая е, че на пострадалата са били причинени и други телесни увреждания, попадащи в обхвата на чл. 130 ал.2 от НК – лека телесна повреда с причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето. Това е така, тъй като при телесните повреди е приложим принципа на „поглъщането” на по-лекия от по-тежкия съставомерен резултат. В тази връзка следва да се отбележи, че направеното с въззивната жалба оплакване на подсъдимия М. С. – че първоинстанционния съд неправилно е приложил материалния закон, тъй като не е преквалифицирал деянието като такова, осъществено в състояние на силно раздразнение на подсъдимия, предизвикано от пострадалата с тежки обиди, е неоснователно. Това е така, тъй като както правилно е приел и първоинстанционния съд, не са налице данни, сочещи на осъществяване на деянието от подсъдимия в състояние на афект, т.е. на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с тежка обида, насилие, клевета или друго противозаконно действие, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за дееца или негови ближни, и даващи възможност деянието на подсъдимия да бъде преквалифицирано по по-леко наказуемо престъпление по чл. 132 ал.1 т.3 от НК. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че тъжителката е имала предния ден конфликт със сестрата на подсъдимия, но не и със самия него, а на инкриминираната дата не е отправяла каквито и да било обиди и не е извършвала каквито и да било укорими и противоправни действия спрямо подсъдимия.От друга страна, конфликта на тъжителката със сестрата на подсъдимия е отдалечен значително във времето, при което не може да се приеме, че състоянието на силно раздразнение от случилото се /дори и да е било възникнало такова у подсъдимия/ е продължило до времето на осъществяване на инкриминираното деяние, имайки предвид характеристиката на афекта.