Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17252 от 08.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 23547/2025
Вид
Решение № 17252
Подписан
08.09.2026
Състав
ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17252 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110123547 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Oбразувано e по искова молба на С. Б. П. срещу „Ю Б“ АД, с която е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10, чл.10, ал.1 от ЗПК, вр. чл.143, ал.1, т.5 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, за прогласяване нищожността на договор за паричен заем PLUS-20233090, сключен на 04.10.2023г., както евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване на недействителността на отделни клаузи от договора - на клаузата, предвиждаща заплащане на застрахователна премия в размер на 3018,60 лв.; на клаузата, предвиждаща заплащане на такса "ангажимент" в размер на 325 лв., както и на клаузата, регламентираща ГПР в размер на 19,17 %.

Ищцата поддържа, че процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи. По силата същия, кредоторът следвало да предостави сумата в размер на 13 000 лв., от която реално били усвоени 12 675 лв., като още при сключването на договора, автоматично били удържана сумата от 325 лв. за такса "ангажимент" В договора за кредит се предвиждало и заплащане на застрахователна премия в общ размер на 3018,60 лв., която клауза била нищожна, тъй като оскъпявала кредита по скрит начин и като такава, уговарянето й протИ.речало на добрите нрави. Поддръжа още и че на основание чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за кредит се явявал недействителен, тъй като съдържанието му било изписано с шрифт по - малък от 12, поради което ищцата не могла да се запознае със съдържанието му.

Договорът се явявал недействителен и на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не ставало ясно как се изчислява/формира ГПР, като се поддържа, че в същия се включвала и сумата по застрахователната премия, което не било надлежно отразено в договора и заобикаляло императивни разпоредби. Изложени са и съображения, касаещи недействителността на отделните клаузи, посочени по-горе. Претендира се и присъждане на разноските по производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който се оспорват предявените искове, като са изложени подробни фактически и правни съображения. Отправя се искане същите да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, както и да му се присъдят разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните 1 по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените са обективно съединени иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, чл.10, ал.1 от ЗПК, вр. чл.143, ал.1, т.5 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, за прогласяване нищожността на договор за паричен заем PLUS-20233090, сключен на 04.10.2023г., както евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване на недействителността на отделни клаузи от договора - на клаузата, предвиждаща заплащане на застрахователна премия в размер на 3018,60 лв.; на клаузата, предвиждаща заплащане на такса "ангажимент" в размер на 325 лв., както и на клаузата, регламентираща ГПР в размер на 19,17 %. В тежест на ищцата е при условията на главно доказване да установи наличието на твърдяното облигационно правоотношение, със съдържанието, посочено в исковата молба, както и наличието на твърдяните основания за недействителност на договора за потребителски кредит, респ. на отделните клаузи на същия.

От събраните по делото писмени доказателства, а и страните не оспорват тези факти и обстоятелства, е сключен договор за потребителски паричен кредит №PLUS-20233090 от 04.10.2023 г., по силата на който е уговорено, че кредитора „Ю Б“ АД предоставя на кредитополучателя Б С В с ЕГН ********** - наследодател на ищцата, потребителски паричен кредит в размер на 13 000 лв. Видно от раздел „Параметри и условия“ на договора е, че по кредита е договорена такса ангажимент в размер на 325,00 лв., както че е посочен и разход за застрахователна премия в размер на 3018,60 лв. Срокът за връщане на кредита е 60 месеца, с месечни вноски на 15-то число, с размер на вноската в лева-371,57 лв.

Лихвеният процент по кредита е в размер на 16,50%, посочения размер на ГПР-19,17 %.

Процесната "такса ангажимент" била удържана от кредитодателя от общата отпусната сума по кредита в размер на 13 000 лв., като реално била усвоена сумата в размер на 12 675 лв., но тази такса била включена в изчисленията на ГПР по процесния договор за кредит, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по приетата ССчЕ.

Видно от приетите по делото писмени доказателства - т.3, раздел III от предоставения стандартен европейски формуляр към договора и предоставен на кредитополучателя, поради което съдът приема, че е бил запознат, изрично е посочено, че сключването на застраховка "Защита на плащанията" не представлява задължително условие за неговото сключване, респ. липсват изрично предвидени в договора клаузи под формата на парични санкции, неустойки и пр., при несключването й.

Дължимата сума по застрахователната премия е предмет на отделно правоотношение, обективирано в представения застрахователен сертификат, в който е посочена по достатъчно ясен за потребителя начин, дължимата обща сума т.нар. застрахователна премия, както и начина, по който същата следва да се изплаща към застрахователните дружества /на месечни погасителни вноски/, които обаче не се включват в месечния погасителен план по договора за кредит. Видно от заключението на вещото лице по ССчЕ, застрахователни премии са заплащани, като кредитополучателят е сключил с ответника "Ю" АД и договор за застрахователно посредничество, по силата на който е следвало последния да превежда на застрахователя заплатените от кредитополучателя месечни вноски по застрахователната премия.

Сумата, дължима от кредитополучателя като застрахователна премия в общ размер на 3018,60 лв. и посочена в клаузите и на самия договор за потребителски кредит, не е включена в общите разходи по последния, както кредитополучателят е сторил с "таксата ангажимент". Според актуалната, а вече и трайно установена съдебна практика, вземанията за застрахователни премии следва да бъдат включени в общите разходи по кредитното правоотношение единствено в хипотезата, при която сключването на застраховката е предвидено като условие за възникване на самото кредитно правоотношение /сключването на договора за потребителски кредит/. В настоящата хипотеза от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице, се установява, че дължимата застрахователна премия нито е включена в месечните погасителни 2 вноски по погасителния план на договора за кредит, нито е използвана като стойност при изчислението на основните му параметри - ГЛП и ГПР. Същата е предвидена като допълнителна възможност за кредитополучателя, като изрично е посочено при разясняването на относимата информация преди сключване на договора за кредит, че не представлява условие за неговото отпускане при посочените параметри. Този извод се потвърждава и от приетите като писмени доказателства договори за кредит, сключвани от ответника с други лица, които не се оспориха в настоящото производство. В тази връзка, съдът намира за изцяло неоснователни и твърденията на ищцовата страна във връзка с евентуално предявения иск за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на застрахователна премия в размер на 3018,60 лв. Същата е елемент от съдържанието на застрахователното правоотношение, обективирано в издадения застрахователен сертификат, индивидуално уговорена е между страните по него, в т.ч. нейния общ размер, както и начина на плащане - на месечни погасителни вноски от самия кредитополучател /застрахован/, които чрез кредитния посредник, са били превеждани по сметка на застрахователя.

Обективираното от кредитополучателя съгласие за възникване на застрахователно правоотношение с посоченото съдържание е проявление на принципа на чл.9 от ЗЗД, а именно на свободата на договаряне, като съдът намира, че уговорената клауза не протИ.речи на императивните правни норми, установени в ЗЗП, ЗПК и КЗ.

По отношение на процесната "такса ангажимент", удържана от ответника при сключване на договора от предоставената на кредитополучателя сума в размер на 13 000 лв., от приетите по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице се установи по безспорен начин, че ответникът е определил стойностите на ГЛП и ГПР върху сумата в размер на 13 000 лв., вкл. и таксата ангажимент в размер на 325 лв.

На първо място следва да се има предвид, че от съдържанието на процесния договор за кредит се установява, че таксата ангажимент се дължи от кредитополучателя за предоставяне на услугата от ответника дължимия годишен лихвен процент по кредита да бъде фиксиран за целия срок на договора. Поради тази причина същата е включена като общ разход по договора по см. на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, към реално усвоената главница и въз основа на тях са изчислени посочените в договора стойности на ГЛП /фиксиран/ и ГПР.

Вещото лице е посочило, че изчислената стойност на Г П Р в контролното изчисление, проведено от експертизата е в размер на 19,14 процента, като се различава от посочената в кредитния договор и в представените данни -в размер на 19,17 процента, което разминаване, вещото лице е посочило, че е допустимо и пренебрежимо малко (0,03) и може да се дължи както на степента на закръгленията, така и на различните методи за изчисление, като са известни приложими повече от един такива. Включването на начислената такса ангажимент в размер на 325 лв., към дължимата сума по кредита /общите дължими разходи/ е законосъобразно, като следва да се различава от таксата за управление, която по своята същност е административна такса, която банката събира за администриране, обслужване и отпускане на кредита, като същата може да бъде както еднократно начислена, така и периодично дължима. В настоящата хипотеза, като се има предвид защо е начислена на кредитополучателя тази такса, съдът приема, че същата не представлява такса за управление на кредита, чието начисляване ЗПК с императивна разпоредба запретява. Същата е индивидуално уговорена в договора за кредит, както и е посочено изрично, че същата ще бъде удържана от предоставената на кредитополучателя главница в размер на 13 000 лв. в деня на предоставянето й. Както вече бе посочено, същата като размер е включена общите разходи по договора, както и е включена в месечните вноски по погасителния план, като е взета предвид при определяне на стойностите на ГЛП и ГПР, поради което съдът не споделя твърденията на ищцовата страна за недействителност на процесната клауза, предвиждаща нейното заплащане.

Във връзка с възраженията на ищцовата страна, вещото лице по ССчЕ е допълнило заключението си, като е извършило изчисление не само на базата на посочената в договора отпусната главница в размер на 13 000 лв., но и върху сумата в размер на 12 675 лв., която представлява размера на реално усвоената такава от кредитополучателя, при отчисляване на 3 дължимата сума за таксата ангажимент в размер на 325 лв. в полза на кредитодателя. От изчисленията на вещото лице върху сумата в размер на 12 675 лв., се установява, че основните елементи от съдържанието на договора се запазват изцяло - запазва се размера на месечната погасителна вноска за сумата от 321,26 лв. /без застрахователната премия/, както и се запазва първата погасителна вноска с период на погасяване 42 дни /усвояване 04.10.2023г. първо погасяване 15.11.2023г./, запазва се и посоченото в погасителния план, че кредитът следва да бъде погасен със заплащането на 60 анюитетни вноски. Вещото лице е изчислило и че единствената промяна е в размера на ГЛП, който е изчислен в размер на 17,64 %