Решение № 36 от 16.02.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Смолян, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20245400500011 по описа за 2024 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по чл.268 от ГПК, във връзка с чл.357 КТ .

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 3628 от 28.

11.2023година, депозирана от Ю. С. И.,действащ като управител на „Ю. И.“ЕООД с.Т., ЕИК *****, против Решение №123/13.11.2023 г., постановено по гр.дело № 243/2023 г. на Девинския районен съд, с което е осъден „Ю. И.“ ЕООД , с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление с. Т., общ. Д., обл. С., представлявано от управителя Ю. С. И. по предявените искове на основание чл.357 във връзка с чл.128 т.2, във връзка с чл.242 КТ, във вр.с чл.269 – чл.270 КТ, чл.221 КТ и чл.224 КТ да заплати на Б. А. Б., с ЕГН ********** от с. Т., общ. Д., обл. С. 8 674,28лв., представляваща дължими по сключения между тях трудов договор № 00000**/22.03.2021г. трудови възнаграждения за периода от 01.01.2022г. до 16.01.2023г., съобразно размера на минималната работна заплата от 01.2022г. до 03.2022г. 650.00лв. и от 01.04. - м. 12.2022г. 710.00лв. м. януари 2023г.

334.28лв., общо в размер 8674.28лв., от която сума се приспадат осигурителни вноски за сметка на работника ДОО 8.38% - 726.92лв.; ЗОВ – 3.20% 277.58лв; 2.20% ДЗПО – 190.83лв; ДОД 748.25лв., след приспадане на всичко удръжки 1943 .58лв., чиста сума за получаване в размер на 6 730.70 лева, както и да заплати лихвите за забава на изплащане на дължимите възнаграждения, общо за целият период от 15.02.2022г. до 04.07.2023г. в 1 размер на 663.81 лева,както ида заплати обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на 710.00лв., като от нея се приспада ДОД или чиста сума на обезщетението 639.00 лева и сумата на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за периода 22.03.2021г. до 16.01.2023г. - за 36 дни в размер на 1140.00 лв., след приспадане на ДОД 1 026.00 лева, ведно със законната лихва върху тези суми от 05.07.2023г. до окончателното им изплащане.

Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над уважения размер 8 674.28лв. до 8 803.00 лева, претендирани трудови възнаграждения по сключения между страните трудов договор № 00000**/22.03.2021г. за периода от 01.01.2022г. до 16.01.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на прекратяване на трудовия договор 16.01.2023г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан в тази част.

На основание чл.193 ГПК решаващият районен съд приема за доказано оспорването истинността на заповед № **/01.09.2021г., издадена от „Ю. И.“ ЕООД,с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление с. Т., общ. Д., обл. С., представлявано от управителя Ю. С.

И. за прекратяване на трудово правоотношение, на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, в частта относно вписаната дата на съставяне и дата на прекратяване на трудовото правоотношение на основание взаимно съгласие, изразено в писмена форма, в която част заповедта е с невярно съдържание.

Със същото решение е осъден „Ю. И.“ ЕООД,с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление с. Т., общ. Д., обл. С., представлявано от управителя Ю. С. И. да заплати държавна такса в размер 446.97 лева, на основание чл.359 КТ, във връзка с чл.83 ал.1, т.1 ГПК, във връзка с чл.1 от Тарифа за ДТ по ГПК, във връзка с чл.72 ал.2 ГПК, както и разноски за експертиза в размер 200.00 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Д., на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Със същото решение „Ю. И.“ ЕООД,с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление с. Т., общ. Д., обл. С., представлявано от управителя Ю. С. И. е осъден да заплати на Б. А. Б., с ЕГН **********, от с. Т., общ. Д., обл. С. разноски по делото по договор за правна помощ в размер 1 352.50 лева.

С въззивната жалба се атакува постановеното решение решение изцяло. От оплакванията в жалба се извежда извод за неправилност на атакувания съдебен акт, поради неговата материална незаконосъобразност и необоснованост. Според жалбоподателя първоинстанционният състав е обсъдил подробно доказателствата по делото за да достигне до изводите си, но не се е съобразил с представената по делото справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 5 от КТ от 02.09.2021 г. – 16.27 часа , с която счита, че неоспоримо се установява и доказва, че ищецът Б. Б. е уведомен за прекратяване на трудовото правоотношение още през 2021 г. , поради което всичките му предявени пред съда претенции към 2023 г. са напълно недопустими и съдът не следва изобщо да приема от съда, за което той следи служебно. Според жалбоподателя по правилата по чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ, прекратяването на трудовото правоотношение се оспорва пред съда, в рамките на двумесечен давностен срок, който за Б. е изтекъл на 02.11.2021 г. , приел е факта на прекратяването и се е съгласил с това обстоятелство, като едва през 2023година е депозирал иска си, с цел финансова изгода, макар всякакви права във връзка с претенциите му по КТ отдавна да са погасени и обсъждането им към днешна дата е недопустимо. Нещо повече 2 развива оплакване, че в НОИ и в НАП за периода от септември 2021 г. до юни - 2023 г., Б. е бил на отчет като безработен, с прекратен трудов договор, който факт той няма как да отрече. След като не е бил осигуряван в продължение на цели две години и не са му плащани трудови възнаграждения за този период възниква въпросът можем ли да се приеме, че е бил ангажиран по трудов договор и защо не е потърсил правата си много порано съобразно правилата. Счита, че дори да е получавал спорадично суми от по 30 лева за превоз на мляко, това не може да се приеме за трудово правоотношение, а за заплащане на услуга - неколкократно, непостоянно, при невъзможност сина на ищеца да изпълнява това задължение. На представените от ищеца писмени доказателства странно е изписана дата 02.06.2023 г., включително и върху молбата за постъпване на работа и на длъжностната характеристика, като това вероятно цели или по-скоро опитва да покаже, че е имало намерения за сключване на нов договор. Независимо от последното, ищецът сам е доказал с неоспорими писмени доказателства, че искът му е необоснован като теза и недопустим като правно основание. За да се обоснове отговорност по чл. 357 вр. чл. 128 т. 2 вр. чл. 242 от КТ, чл. 269-270, чл. 221 и чл. 224 от КТ, Б. е длъжен при условията на главно и пълно доказване да убеди недвусмислено съда, че след датата на уведомяването му за прекратяване на трудовото правоотношение - на 02.09.2021 г. със справка от НАП, той е бил ангажиран по нов трудов договор - надлежно вписан с нова справка в НАП. Новият трудов договор, той е трябвало да получи след новото вписване, да подпише нова длъжностна характеристика, да бъде отново инструктиран, преди да се яви на работното си място и не на последно място да получава възнаграждението си ежемесечно, за което да се подписва ведомост. Моли съдът да постави на преценка конкретните доводи, които обосновават въззивната жалба и да приеме , че ищецът не е имал сключен валиден трудов договор за периода 09.2021 г. 06.2023г., както и че безусловно е бил известен със справка - уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ за прекратеното му трудово правоотношение и че давностните срокове за ангажиране на съда са отдавна изтекли, да отмени атакувания съдебен акт и постанови е нов, с който да отхвърлите изцяло иска.Претендира присъждане направените разноски.

В депозирания в срока по чл.263 ал.1 ГПК писмен отговор Б. Б., чрез пълномощника си адв.С. М. поддържа неоснователност на въззивната жалба и предлага окръжният съд да не я уважава ипотвърди атакуваното съдебно решение. Според въззиваемата страна нe отговаря на истината, според събраните по делото и неоспорени и от ответника до[1]казателства, че Б. Б. е бил уведомен за прекратяване на трудовото му правоотношение с цитираната справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ от 02.09.2021 год., тъй като тази справка за първи път му е показана на 02.06.2023 год., когато е поискал невръчените му до тогава документи, за да заведе настоящото дело. Тогава ответникът го е принудил като му е поставил условие съгласно изложеното в исковата молба ,че ще му издаде преписи ,ако подпише предварително тези документи. След консултация по телефона с адвоката ищецът ги е подписал, като е поставил датата, на която ги подписва 02.06.2023 год., когато е получил и екземпляри от тях. Вероятно и тогава ,когато е бил под стрес и са му предоставяли за подпис множество документи, без да му предоставят възможност да ги разглежда внимателно и на спокойствие са му поднесли и екземпляр от тази справка, на която е пропуснал да впише и датата 02.06.20 23 год. Този факт, че справката не е била предявена и не е би[1]ла подписана от него и през 2021 год., както твърди жалбоподателя се доказва по безспорен начин от представения екземпляр от същата, заверен от ответника с негов подпис и печат „вярно с оригинала" и представен наред с други изискани от тях документи на проверяващите представители от „Инспекция по труда" гр. С. на дата 29.03.2023 год., на която дата те са съставили в присъствие на жалбоподателя Протокол за извършена проверка № ПР2308254 от 29.03.2023 год „който той е подписал без възражение. В този екземпляр на справката, който те са удостоверили, че е верен с 3 оригинала липсва подпис на Б. Б., което доказва по безспорен начин, че към 29.03.2023 год.

Последният не е виждал,не е знаел и не е подписвал тази справка. Това е и косвено доказателство, че вероятно Б . е подписал екземпляр от тази справка на 02..06.2023 год., когато е подписвал и други документи с тази дата, за да може да получи екземпляри от тях и да заведе настоящото дело ,но в бързината или по други независещи от него причини е пропуснал да впише и тази дата, когато е подписвал този екземпляр. Според въззиваемия първоинстанционния съд изследва най -[1]внимателно този въпрос, след преценка на доказателства е изложил убедителни и напълно обосновани мотиви относно факта на узнаване на процесната справка за уведомления по чл.62 ал.5 от КТ и съответно за твърдяното от ответника прекратяване на трудовия му договор на 01.09.2021 год., които мотиви поддържа изцяло като правилни.

Независимо от горното, в обжалваното решение съдът е изложил мотиви и по повод доводите и възраженията в исковата молба и в съдебно заседание, че съгласно императивни норми на КТ писмената форма за сключване и прекратяване на трудовия договор е условие, за да се приеме ,че е налице валидно сключване или прекратяване - чл.335 ал.1 от КТ. В случая заповедта за прекратяване, на която се позовава жалбоподателят не е била връчена, поради което не е била подписана от въззиваемия, към датата, която е поставена за дата на издаване - 01.09.2021 год. Връчването и подписването е станало на отбелязаната в нея ръкописно от Б. дата 02.06.2023 год. ,когато той е узнал за нея и за да получи екземпляр от същата е бил принуден да я подпише. Т.е. ако не съществуваха други факти и обстоятелства ,би следвало тази дата да се приема за най-ранната дата, на която евентуално е настъпило прекратяване на процесния трудов договор в изискуемата от закона форма .Само ,че и това не може да се приеме като дата на прекратяване на трудовия договорна посоченото в нея основание-„взаимно съгласие" защото такова не е съществувало нито към дата на съставянето и(която остана неизвестна)нито към датата, на която ищецът ми е узнал за нея и я е подписал, за да получи екземпляр от същата. Такова съгласие, съгласно закона се изисква, но освен това императивно се изисква то да бъде изразено в писмена форма в 7-дневен срок от получаване на предложението на работодателя да бъде прек[1]ратен на това основание трудовия договор. Такова предложение не е било отправяно,не е получавано и не е било изразявано съгласие за приемане, поради което съгласно чл.325 ал.1 т.1. изр.последно от КТ се счита, че трудовият договор не е прекратен, поради неприемане на предложението. Такива доказателства от отетника не са представени.

Разпечатката съдържа 23 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f04e9a48-aaab-4bef-8611-c932926820f9