Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11079 от 08.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56443/2023
Вид
Решение № 11079
Подписан
08.06.2024
Състав
ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 3 и ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 3 и ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
  • чл. 293 · Търговски закон
  • чл. 9 · Търговски закон
  • § 1, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 11079 гр. София, 08.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110156443 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 788,14 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 647978 от 02.10.2017 г., с краен срок за изпълнение – 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.08.2023 г. до окончателното плащане; 459,17 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 02.10.2017 до 31.12.2018 г., както и 1 047,68 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 02.10.2017 г. до 08.08.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 45187/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.08.2023 г.

Ищецът А твърди, че между К и ответницата Т. Т. И. е сключен договор за потребителски паричен кредит № 647978 от 02.10.2017 г. по електронен път по силата на ЗПФУР, а именно: като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние на кредитодателя чрез отправяне на предложение чрез използване на средства за комуникация. Сочи, че на кредитополучателя е предоставена цялата изискуема от закона информация в т. ч. и Общите условия при спазване на изискванията на ЗПК. Твърди, че по силата на договора ответницата е получила сумата от 2 000 лв., която е следвало да върне чрез 15 броя вноски от по 172,87 лв. всяка, в срок до 31.12.2018 г., съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към него, при фиксиран лихвен процент от 41,24 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 50 %. Допълва още, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. и Приложение № 1 към него К е прехвърлил в полза на ищеца вземанията си по договора срещу ответницата в общ размер на 3 294,99 лв., която е била уведомена за извършената цесия с имейл от 01.04.2021 г., с което обосновава активната си материалноправна легитимация да претендира процесните вземания. Поддържа още, че ответницата е неизправна страна по договора за потребителски кредит, тъй като до изтичане на крайния срок на договора – 31.12.2018 г. не е върнала заемната сума по него.

Претендира и разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Т. Т. И. не е подала отговор на исковата молба. С възражението по чл. 414 ГПК заявява, че се намира в тежко финансово положение, поради което е в невъзможност да заплати исковите суми. С уточнителна молба от 04.10.2023 г. (жалба) оспорва същите, считайки ги за погасени по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения договор № 947978/02.10.2017 г. и Приложение № 1 към него се установява, че на посочената дата е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който К, в качеството на кредитодател, се е задължил да предостави на Т. Т. И., в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 2 000 лв., срещу поемане от нейна страна на насрещно задължение за връщане на същия в срок до 31.12.2018 г. съгласно погасителен план. Уговорено е сумата да се изплаща посредством 15 броя месечни погасителни вноски всяка в размер от по 172,87 лв., като кредитополучателят дължи и годишен лихвен процент в размер на 41,24 % при годишен процент на разходите от 50,00 %, при което общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 2 593,05 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от договора като условие за пораждане на действието му и усвояване на сумата по него е предвидено предоставянето на поръчителство от одобрено от К юридическо лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредита.

В договора за предоставяне на кредит потребителят е индивидуализиран чрез посочване на трите му имена, ЕГН, номер на лична карта, постоянен и настоящ адрес.

Като писмено доказателство по делото са представени и приети още общи условия за предоставяне на кредити на К, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит.

Представена е разписка за извършено плащане № 2000000135792035/02.10.202017 г., удостоверяваща нареден от страна на К в полза на Т. Т. И. паричен превод в размер на 887,90 лв., както и справка – извлечение от системата на К по договор № 947978, според която чрез „Изипей“ АД в полза на Т. Т. И. е заплатена сумата от 887,90 лв. с посочено основание на превода „отпусната сума по нов заем“, както и сумата от 1 112,10 лв. с посочено основание на превода „погасяване на задължения по стар заем с отпусната сума по нов заем“.

В изпълнение на клаузата на чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от договор за потребителски кредит № 947978 от 02.10.2017 г. между А, в качеството на поръчител, и ответницата Т. Т. И., в качеството на потребител, е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 02.10.2017 г., ведно с Приложение № 1 към него, по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с К, по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали съгласно договор за потребителски кредит с отпусната сума от 2 000 лв. и краен срок на погасяване – 31.12.2018 г., срещу което потребителят дължи месечно възнаграждение в размер от по 113,17 лв., или общо за периода на действие на договора за кредит /15 месеца/ сумата от 1 697,55 лв.

В изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство от 02.10.2017 г. е сключен и договор за поръчителство от 02.10.2017 г. между К и А, по силата на който кредитодателят се е задължил да отговаря солидарно с ответницата за изпълнение на задълженията , произтичащи от договор за потребителски кредит с отпусната сума от 2 000 лв. и краен срок на погасяване – 31.12.2018 г.

По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. сключен между К, наречен в договора „Цедент 1“, А, наречен в договора „Цедент 2“ и А, наречен в договора „Цесионер“, „Цедент 1“ продава в полза на цесионера свои парични 2 вземания, произтичащи от просрочени и незаплатени договори за кредит на физически лица, сключени между „Цедент 1“ в качеството на кредитодател и физическите лица, в качеството им на кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, които към 23.02.2021 г. са в размер на 1 217 129,93 лв. По силата на договора „Цедент 2“ продава възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя А в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между първоначалния кредитор „Цедент 1“ като кредитодател и физическите лица – кредитополучатели, както и вземанията на „Цедент 2“ по договорите за предоставяне на поръчителство по потребителски кредити на К, ведно с техните привилегии, обезпечения и другите им принадлежности, включително и с начислените лихви. Предвидено е още, че вземанията на „Цедент 1“ са посочени в Приложение № 1 към договора, а вземанията на „Цедент 2“ са индивидуализирани в Приложение № 1 към него, които към 23.02.2021 г. са в размер на 11 494 818,60 лв. Уговорено е, че Приложение № 1 се изготвя и подписва на хартиен носител от двете страни при сключване на договора и съдържа поотделно описание на вземанията на „Цедент 1“ за всеки отделен договор за потребителски кредит, вземанията на „Цедент 2“, произтичащи от встъпване на поръчителя А в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между първоначалния кредитор „Цедент 1“ като кредитодател и физическите лица – кредитополучатели, както и вземанията на „Цедент 2“. Изрично е посочено, че прехвърлянето и фактическото предаване на вземанията, предмет на договора, настъпва с подписването му. Отразено е, че неразделна част от договора за цесия са Приложение № 1 – списък на индивидуализираните и прехвърлени вземания, Приложение № 2 – приемно-предавателен протокол, Приложение № 3 – пълномощно в полза на цесионера за уведомяване на длъжниците по прехвърлените вземания съгласно чл. 99 ЗЗД и Приложение № 4 – Рамков договор за поръчителство между между „Цедент 1“ и „Цедент 2“, ведно с приложенията и анексите към него.

От служебно извършена справка в Агенция по вписвания, Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че принципал на А е К (с предишна правноорганизационна форма АД), т. е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: възникването на валидно облигационно правоотношение между К и Т. Т. И. по силата на процесния договор за потребителски кредит № 647978 от 02.10.2017 г. с твърдяното съдържание; изпълнение на задължението на К за предоставяне на заемната сума по договора, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за връщане на усвоената заемна сума; валидно постигната уговорка за връщане на кредита с надбавка лихва; настъпване на изискуемостта на вземанията към длъжника и ищеца и уведомяване на ответницата за извършената цесия; изпадане на ответницата в забава; размера на претендираните суми.

В случая, ищецът А претендира установяване съществуването в негова полза на вземания срещу ответницата Т. Т. И., произтичащи от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.

3

2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. В случая, предвид изложените от ищеца фактически твърдения относно начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле именно на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и, че е получил съгласието на последния за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис /в действащата редакция/. В конкретния случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изключително по електронен път, поради което приложение към същата намират нормите на ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци/.

Съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕП, в редакцията му към 22.11.2017 г., електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. С оглед разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП съдът достига до извод, че законът придава значението на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, допускайки страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Същевременно съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Доказателствената сила на така създадения електронен документ е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението – арг. чл. 180 от ГПК, а ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, то това увеличава доказателствената стойност на документа, без да му придава материална доказателствена сила, каквато имат само подписаните официални документи – чл. 179, ал. 1 ГПК.