Определение № 5955 от 06.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5955 гр. София, 19.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20238002103540 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба от 09.10.2024 год. на „Интер Карго – БГ“ ЕООД, чрез адв. Й. А.

/надлежно упълномощен/, в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4208 от 25.09.2024 год. в частта му за разноските.

Поддържа се, че със същото не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника ЗД „Евроинс“ АД, но съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските, поради което се претендира присъждане на възнаграждение за един адвокат в размер на 1 500 лв. /с ДДС/ за подадения отговор, който съдържа такова искане.

Касаторът /ответникът/ ЗД „Евроинс“ АД счита, че искането следва да се остави без уважение, евентуално съдът да съобрази приетото в решението на СЕС по дело С-438/22 год., както и че в случая е подаден единствено отговор на касационната жалба, делото не разкрива фактическа и правна сложност, поради което размерът на претендираните разноски за възнаграждение за един адвокат е прекомерен.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното:

Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /в частност в едномесечния срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК/. Представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на съдебния акт в тази му част /т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК/.

Разгледано по същество, искането е частично основателно.

Касационното производство е образувано по касационна жалба на ответника ЗД 1

„Евроинс“ АД, като с определение по настоящото дело № 4208 от 25.09.2024 год. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 409 от 31.03.2023 год., постановено по в. гр. дело № 70/2023 год. по описа на Окръжен съд-Варна, в обжалваната му част, в която е уважен предявения от „Интер Карго – БГ“ ЕООД срещу ЗД „Евроинс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 11 626.37 лв. – обезщетение за имуществени вреди, като съдът не се е произнесъл по разноските.

В касационното производство ищецът е бил представляван от адвокат, като е представен договор за правна защита и съдействие /с характер на разписка/, от който е видно, че е уговорен и е заплатен от ищеца адвокатски хонорар в размер на 1 500 лв. /с ДДС/.

От даденото разрешение с решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 год. на СЕС по преюдициално запитване, което е задължително за съдилищата – чл. 633 ГПК, следва че при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. на ВАдвС, респективно – от ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, с което – чрез посочения там чл. 36 ЗАдв., се препраща към наредбата. Размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде определен в тези случаи при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката.

В разглеждания случай предмет на спора е претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, като настоящото касационно производство се е развило само в първата си фаза – делото не е насрочвано в открито съдебно заседание и по него не е постановено решение по чл. 290 ГПК, а е приключило с постановеното по реда на чл. 288 ГПК в закрито заседание определение.

Касационната жалба на ответника съдържа оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и са поставени три правни въпроса, по които се твърди, че е допуснато противоречие с практиката на ВКС. Ищецът, чрез упълномощения от него адвокат, е подал отговор, с който са оспорени както наведените основания за допускане на касационно обжалване, така и поддържаните основания за касационно обжалване. Спорният между страните въпрос е свързан с размера на вредите, в т.ч. наличието на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, респ. размера на дължимото обезщетение, като по поставените въпроси е налице изобилна практика на ВКС.

Следователно касационното производство не отличава нито с фактическа, нито с правна сложност и с оглед обема и съдържанието на положения от пълномощника на ищеца труд по осъществяване на защитата му в това производство настоящият съдебен състав намира, че претендираните от ищеца разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 500 лв.

/с ДДС/ се явяват прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъдат намалени, като обоснованото и справедливо възнаграждение е за сумата от 1 200 лв. /с ДДС/.

В този смисъл налице са предпоставките за допълване на постановеното по настоящото 2 дело определение № 4208 от 25.09.2024 год., като предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за касационното производство за възнаграждение за един адвокат в посочения погоре размер, които са своевременно поискани и действително сторени, а в останалата част искането по чл. 248, ал. 1 ГПК трябва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 4208 от 25.09.2024 год., постановено по гр. дело № 3540/2023 год. на ВКС, ІV г. о., ГК, в частта му за разноските, като ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. К.“ №, да заплати на „ИНТЕР КАРГО – БГ“ ЕООД, ЕИК 201728409, със седалище и адрес на управление: с. П., общ. А., парцел , кв. , направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 200 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на „ИНТЕР КАРГО – БГ“ ЕООД за допълване на определение № 4208 от 25.09.2024 год., постановено по гр. дело № 3540/2023 год. на ВКС, ІV г. о., ГК, в частта му за разноските, в останалата му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3