Решение № 211 от 27.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Бургас, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Р.а П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20232100502032 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 2184/26.10.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 4209/2023г. С това решение, съдът отхвърля иска на Д. А. П., ЕГН:

********** от **** против „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК: 131001375 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4 – 6, представлявано от управителя Райна Миткова – Тодорова да се установи със сила на присъдено нещо, че П. не дължи дружеството сумата от 1 292,41 лева, представляваща главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта № 712140198004629, сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД на 14.12.2007г., ведно със законната върху тази сума, считано от 02.11.2012г. до окончателното й изплащане, вземанията за която са прехвърлени на „Еос Матрикс“ ООД с договор за цесия от 07.09.2010г. и за сумата от 25,85 лева, за която Районен съд – Бургас издава изпълнителен лист в полза на „Еос Матрикс“ ООД по ч. гр. д. № 8955/2012г. и за която е образувано изпълнително дело № 20197040400678 при ЧСИ Иванка Миндова.

Подадена е въззивна жалба от Д. А. П. против решение № 2184/26.10.2023г.

Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил възражението й за съществено нарушение на чл.99 от ЗЗД, а именно, че не е уведомена за извършената цесия. Заради това нарушение, цесията няма действие спрямо жалбоподателката и издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист трябва да бъдат отменени и обезсилени. П. оспорва извода на районния съд, че „по време на висящия изпълнителен процес и до прекратяването му по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, давност не е текла“ и подчертава, че в конкретния случай общата пет-годишна давност е изтекла, считано от 04.01.2013г., когато вземането е станало изискуемо до 04.01.2018г. По тези съображения, жалбоподателката иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

1

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адвокат Р. П. от БАК, който поддържа основанията за отмяна на съдебното решение, въведени в жалбата и пледира за уважаването й.

Ответната страна „Еос Матрикс“ ЕООД подава писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемата страна оспорва твърдението на П., че не е уведомена за цесията и подчертава, че изпълнителният лист е издаден в полза на „Еос Матрикс“ ЕООД. Дружеството иска от въззивната инстанция да отхвърли жалбата и да потвърди решението на районния съд, както и да му присъди извършените съдебни разноски.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

На 04.01.2013г. Районен съд – Бургас издава изпълнителен лист, с който констатира, че заповед за изпълнение 5738/05.11.2012г., издадена от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 8955/2012г. подлежи на изпълнение и осъжда Д. А. И., ЕГН: ********** от **** да заплати на „ЕОС Матрикс“ ООД, ЕИК: 131001375 със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1715, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4 -6 сума в размер на 1 292,41 лева, представляваща главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта № 712140198004629/14.12.2007г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 02.11.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и деловодни разноски в размер н а25,85 лева.

На 04.02.2013г. ЧСИ Иванка Миндова образувано изпълнително дело № 20137040400076 за вземането на дружеството срещу длъжника Д. И.. В хода на изпълнителното производство, ЧСИ извършва справки за имущественото състояние и трудовите договори на длъжника, а на 18.04.2013г. изпраща покана за доброволно изпълнение. Поканата е връчена на 06.06.2013г. по реда на чл.47, ал.1, т.5 от ГПК.

На 14.05.2019г. ЧСИ прекратява изпълнителното дело поради перемпция – основание по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

На 15.05.2019г. ЧСИ образува ново изпълнително дело № 20197040400678.

На 10.12.2019г. ЧСИ налага запор върху банкови сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк АД“ и насрочва опис на движими вещи в дома на И..

На 30.06.2021г. ЧСИ налага запор върху вземанията на длъжника от „Те-Дже Зираат Банкасъ“ АД

На 11.11.2021г. ЧСИ налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от ЕТ „Роза 1 – Стоян Георгиев“.

На 12.11.2021г. ЧСИ налага запор върху вземанията на длъжника от „Банка ДСК“ АД На 04.07.2023г. ЧСИ налага запор върху вземанията на длъжника от „ТБ Инвестбанк“ АД

На 13.07.2023г. Д. И. подава пред ЧСИ възражение за погасяване на вземането по давност и иска делото да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

С постановление от 13.07.2023г. ЧСИ отказва да прекрати изпълнителното дело.

На 13.07.2023г. Д. А. И. предявява против „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателен 2 установителен частичен иск с правно основание чл.439 от ГПК за сумата от 2 729,29 лева, представляваща: главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта № 712140198004629/14.12.2007г. в размер на 1 294,41 лева; лихва за периода от 02.11.2012г. до 06.07.2023г. в размер на 1 409,03 лева и държавна такса в размер на 25,85 лева. В исковата молба, И. твърди, че вземането е погасено по давност, тъй като от 04.01.2013г. – датата, на която е издаден изпълнителния лист до 15.05.2019г., когато е образувано изпълнително дело № 20197040400678 са изтекли повече от шест години, през които не са извършани никакви изпълнителни действия. Поради това, главницата се счита за погасена поради изтичане на общата петгодишна давност на основание чл.114, ал.1 от ЗЗД, а акцесорните задължения – на основание чл.111, ал.1, б. „в“ от ЗЗД. В допълнение към това, ищцата твърди, че не е уведомена за извършване на цесията.

Ответната страна представя писмен отговор, в който оспорва иска и твърди, че в настоящия случай приложение намира ТР № 2/2013г., поради което до 26.06.2015г. давност не тече.

В хода на първоинстанционното производство са приети материалите по изпълнително дело № 20137040400076 и изпълнително дело № 20197040400678, двете по описа на ЧСИ Иванка Миндова.

Въз основа на събраните доказателства, Районен съд – Бургас постановява решение, с което отхвърля иска на И., като приема, че давността не е изтекла поради приложението на ТР № 2/2013г.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 2184/26.10.2023г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Исковата защита срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението е разписана в чл.439 от ГПК. Според правилото на цитираната норма длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск, който може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че отрицателният установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, с който се оспорва изпълняемото право, трябва да 3 се основава на факти, които не са преклудирани със сила на присъдено нещо. В този смисъл е задължителната съдебна практиката на ВКС, обективирана в определение № 956/22.12.2010г. по т.д. № 886/2010г., І ТО. За разлика от извънсъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК (отм.), заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет и влизат в сила, независимо от факта, че съдебно дирене не се провежда. Поради това, разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК се прилага и за факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на основанията, посочени в чл.416 от ГПК (когато не е подадено възражение в срок, когато възражението е оттеглено или когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение).

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според чл.116, б. „в“ и чл.117 от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В конкретния В конкретния случай от представените по доказателства се установява, че заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е издадена на 05.11.2012г., а изпълнителния лист на 04.01.2013г. Изпълнително дело № 20137040400076 е образувано на 04.02.2013г. и прекратено поради перемпция на 14.05.2019г. В периода от образуване на делото – 04.02.2013г. до 26.06.2015г., когато е постановено ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давност не е текла по силата на ПП на ВС № 3/1980г. Същата започва да тече от 26.06.2015г., когато е прието ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и се прекъсва с извършените след тази дата изпълнителни действия. От 26.06.2015г. до 15.05.2019г., когато е образувано новото изпълнително дело № 20197040400678 давността не е изтекла. Давността се счита прекъсната с молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело от 15.05.2019г., в която е инкорпорирано искане за налагане на запор върху сметките на длъжника и за опис на движими вещи. Съгласно т.10 от мотивите на ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013г., давността в изпълнителния процес се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Действително, според чл.116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. В решение № 37/24.02.2021г., постановено по гр. д. № 1747/2020г., обаче ВКС приема, че същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител, но прекъсването на давността е свързано и с поведението на кредитора. Затова, ако искането на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от съдебния изпълнител преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането. По тези съображения, искането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за налагане на запор върху сметките на длъжника и опис на движими вещи, което е обективирано в молбата на дружеството от 15.05.2019г., прекъсва давността. Така, от 26.06.2015г. - датата, на която е постановено ТР № 2/2013г. до 15.05.2019г., когато взискателят е направил ново искане за налагане на запор и опис на движими вещи, са изминали по малко от 5 години, поради което вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение, не е погасено поради изтичане на общата давност. Като е достигнал до този извод и е отхвърлил иска на Д. И., районният съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени в жалбата.