Решение № 2675 от 29.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2675 гр. Пловдив, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Маслинкова при участието на секретаря Иванка Анг. Боева като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело № 20245330111110 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правната квалификация чл.143 вр. чл. 139 от СК от Г. Л. чрез нейния законен представител Р. Л. против И. Л..

Ищцата твърди, че ответникът е нейн баща. Съгласно предходен съдебен акт бащата бил осъден да заплаща издръжка от 200 лв. Размерът на издръжката не бил адекватен с оглед на ръста на минималната работна заплата. Г. била ученичка в *** клас. Момичето посещавало п. г., у. п. с., к., за което имало разходи. Детето т. и в.. Майката получавала доход от около 1000 лева, които не достигали. Б. п. м. л. ги подпомагала. Ответникът работел в *** и имал добро възнаграждение. Прави се искане да бъде увеличен размера на дължимата от ответника издръжка на 400 лева месечно.

В законоустановения срок е постъпил посмен отговор от назначения о. п. на ответника. Твърди, че издръжката е под законовия минимум и следва да бъде уважен иска до размера от 300 лева. Намира претендирания размер от 400 лева за прекомерен и недоказан. Поддържа искане да бъде отхвърлен иска в тази част.

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че Г.

И. Л. е дете на Р. С. Л. и И. Л. Л..

1

От постъпилата справка на ТД на НАП *** се установи, че майката няма сключени трудови договори, но в исковата молба се твърди, че работи п. н. п. като ***-*** в з. и получава около 1000 лева на месец. Подадена е годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетната 2023 г., от която се утановява, че е получила 2709,34 лева от *** *** *** „***“ и 475,91 лева от *** *** *** „***-***-***“. Декларирала е, че притежава следните недвижими имоти: земя и сграда в ***, сграда в ***, както и два недвижими имота в ***, а именно: 0,33 ид.ч. от земя и сграда и 0,50 ид.ч. от земя. Притежава и МПС – РЕНО/ЛАГУНА.

По отношение на ответника от справката на ТД на НАП *** е видно, че от *** г. работи във фирма „*** ***“ *** и получава основа заплата в размер на 2320 лева. Притежава недвижим имот в ***, както и лек автомобил марка СЕАТ/ЛЕОН.

Безспорно се установи още, че Г. Л. е ученичка в *** клас в *** *** „*** ***“ – ***, посещава и. ч. п. п., у. в х., п. з. п. и. в к. „*** ***“, участва в к. и м. м. и.. Участва и във ф. за а. ф. „***“ към *** – О. д. к. – ***, във връзка с което е взела множество участия в к. и. и к.. От приетите като доказатества по делото квитанции и разписки е видно, че майката е заплащала такси във връзка с тези извънкласни занимания и изяви.

В хода на настоящото производство са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на с. П. Т. – б. на Г. Л. и м. на Р. Л.. От показанията на с. Т. се установява, че бащата заплащал единствено издръжката от 200 лева и не поемал никакви други разходи, свързани с детето.

Освен това се твърди и че не полагал никакви грижи, не изпращал подаръци на детето за празници и не се интересувал дали има нужда от нещо. Участията на детето в к. и други изяви били свързани с разходи за такси, пътни и джобни пари, които се осигурявали единствено от майката и б.. Излага, че детето вече е на *** години и освен нуждите й от образование и развитие има и други потребности.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от правна страна следното:

Във възможностите на бащата е да заплаща издръжка на ищцата в поголям размер, имайки предвид получаваното от него трудово възнаграждение.

По делото не се установи ответникът да има извънредни разходи, които да утежняват финансовото му положение – няма данни да издържа други деца, да се грижи за родители, да заплаща наем, да са му необходими средства за лечение. От друга страна Г. е ученичка, която активно се занимава с извънкласни дейности, свързани с нейното развитие. Възрастта й предполага освен потребностите й от образование, да се задоволяват и такива за социален живот и развлечения. Грижи за детето полага единствено майка му, подпомагана от неговата б., а задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК те дължат издръжка 2 независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално икономическите условия съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 700,00 лева, които включват необходимите средства за здравни грижи, храна, облекло, консумативи, образователни потребности. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 400 лева месечна издръжка за детето, а останалите 300 лева следва да се поемат от майката. Тя единствена осъществява непосредствената ежедневна грижа по отглеждане и възпитание на Г., поради което би следвало да предоставя помалък дял от паричната издръжка за него, тъй като съгласно т. 7 от Постановление № 5/1970г. на Пленума на ВС, усилията, полагани от родителя във връзка с отглеждането на детето, се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която той дължи. Изръжката от 200 лева, която изплаща в мометна бащата, съдът намира за крайно недостатъчна за адекватното задоволяване на потребностите на детето.

В този смисъл исковата претенцията по чл. 143 от СК се явява основателна за сумата в размер на 400.00 лева месечно, считано от 26.06.2024г., до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

По отговорността за раноски:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на деловодни разноски има ищецът, който претендира такива и е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, както и списък с разноски за тази сума.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПдРС и държавни такси в размер на 288 лева, както и 500 лева – заплатени от бюджета на съда за назначения му о. п..

На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за 3 присъждане на издръжка следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.

Ето защо и съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № 821, постановено на 26.02.2023г. по гр. д. № 14286/2022г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, месечна издръжка, дължима от И. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: *** на Г. И.

Л., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Р. С. Л., ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 200 лева /двеста лева/ на 400 лева /четиристотин лева/, платима от 10-то до 20-то число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.06.2024г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА И. Л. Л., ЕГН ********** да заплати на Г. И. Л., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Р. С. Л., ЕГН ********** сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/, представляващи разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА И. Л. Л., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 288 лева /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство, както и сумата от 500 лева /петстотин лева/ заплатено възнаграждение за назначния му о. п..

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 4