Решение № 201 от 16.05.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Русе, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.Чокоева

Членове:

Т.Черкезова

В.К.Караджова при участието на секретаря И.Иванова като разгледа докладваното от Т.Черкезова Въззивно гражданско дело № 20244500500237 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Г. Ц. Б. и Д. Ц. Б., чрез пълномощника си адв. В. Р., са обжалвали решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 819/2023г., в частта, с която е отхвърлен искът им за правата на собственост над 540 кв.м, до предявения размер от 955 кв.м.

Излагат се оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт, неправилна правна квалификация на иска, и се иска отмяната му от въззивната инстанция в обжалваната част и уважаване на цялата претенция.

Претендират разноски за производството, вкл. адв.възнаграждение.

В писмен отговор ответниците Н. М. Н. и Е. М. Н., чрез пълномощника си адв. М. Д., вземат становище за неоснователност на жалбата. Претендират разноски за адв.възнаграждение.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото 1 следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 124 от ГПК.

От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт за покупко - продажба №78, том ХVІ, дело №4843/30.04.1975г. на нотариус Ц.М., ищецът Г. Ц. Б. и дядото на ищците Г. Ц. Б. купили 540/1483 ид. части от дворно място от парцел І-378 в кв. 38 по плана на с. М., одобрен със Заповед №1337/07.06.1964г., заедно с построената в дворното място паянтова жилищна сграда.

На 14.04.1994г. наследодателят на ответниците М.Т Н., на основание придобивна давност, се снабдил с констативен нотариален акт №168, том ІІІ, дело 2876/14.04.1994г. на нотариус Ц.М., за правото на собственост върху 1013 кв.м от урегулиран парцел IІ- 26 в кв. 26 по регулационния план на с. М., при граници: изток -улица и Ц. Б., запад - Р. М.а, север – М. Н., юг – Л.Б и Ц.

Б..

С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност и наследство № 32, том.ІІ, рег. № 3998, дело №170 от 11.11.2019г. на нотариус Ж. Г., ответниците Н. М. Н. и Е. М. Н. били признати за собственици при равни права на 1013/1601 кв.м - по наследство, и на 588/1601 кв.м - по давностно владение и наследство, в условията на продължавано владение, от УПИ ІІ в кв. 26, образуван от имот № 26 по застроителния и регулационен план на гр. М., като УПИ II има площ от 1,601 дка, заедно с построената в имота паянтова жилищна сграда с площ от 34 кв.м.

Съгласно актуална скица на процесния имот, същият е с №0.26, стар идентификатор пл. № 378 кв. 38, с площ 1601кв.м , по плана на гр. М., по ул.

„Черно море“.

По делото е приета назначената и изготвена техническа експертиза, с приложена комбинирана схема - приложение 1, относно измененията на процесния имот според регулационните планове от 1945г., 1964г. и действащия сега план от 1986г. Вещото лице е посочило, че имотът, описан в нотариалния акт № 78/1975г. / съгласно който ищецът и дядо му са придобили 540 кв.м /, е разположен между букви М,Ж,Л и К на комбинираната схема. Налице е само частично съвпадение между този имот и сегашния имот 0.26, отразен между букви В, Г, И и З на комбинираната схема.

Към заключението на изготвената втора техническа експертиза са приложени и приобщени по делото снимки от сателит, от които се установява местоположението и разположението на процесния и съседните му имоти през периода 2010г. - 2020г.

Изложената фактическа обстановка се доказва, както от заключението по приетите експертизи, така и от ангажираните по делото писмени доказателства, и от гласните такива – показанията на свидетелите, сочещи как през годините е било разпределено ползването на имота, отделните му части, между страните по делото.

Въз основа на тези установени процесуални факти правилен и законосъобразен е изводът на районния съд, че предявените претенции са основателни, до уважените размери.

2

Страните по делото не спорят, че въпреки издадения констативен нотариален акт, ищците са собственици по наследство на 540 кв.м от УПИ ІІ, колкото са ползвали през годините в югоизточната му част, а са спорни правото на собственост и владението по отношение на 415 кв.м, в югозападната част от имота. При липсата на спор и с оглед представените писмени доказателства, че ищците са собственици по наследство на идеални части от процесния имот - 540/1601 кв. м, правилно е прието от първата инстанция, че е оборена доказателствената сила на констативния нотариален акт № 32, том.ІІ, рег. №3998, дело №170 от 11.11.2019г. на нотариус Ж. Г., в частта, с която ответниците Н. М. Н. и Е. М. Н. са признати за собственици при равни права на целия УПИ ІІ в кв. 26, с площ от 1601 кв.м.

Не се доказват претенциите на двамата ищци, че поради реално владение на праводателите им, са придобили по давност още 415/1601 кв.м / идеални части / от имота, тъй като не е налице никоя от хипотезите на действалите след 1975г. благоустройствени закони - ЗТСУ и ЗУТ, за придобиване на реална част от имоти, включени в границите на дворищно-регулационните планове на населените места. Не е доказана като елемент на придобивната давност упражнявана както от праводателите им, така и от самите ищци за период над 10 години явна и необезпокоявана фактическа власт, съответно намерение за своене и манифестирането му.

Видно от приложените към втората експертиза сателитни снимки от програмата Google Earth Pro, в периода от 2010 г. до 2018 г. процесният имот няма изразена граница, нито явно обработвана площ в западния си край, откъм парцелната граница между букви В и З на комбинираната схема, с еднаква по вид растителност е, вкл. и с тази в съседния му северно имот, и е с формата на буквата „Г“. В спорните 415 кв.м в югозападната част на имота не се наблюдава поддържан и обработван терен, за разлика от видимо поддържаната и обработваема част от процесния имот, съответстваща на защрихованото в зелен цвят по примерната схема на вещото лице по първата техническа експертиза, с площ 540 кв.м, за която по делото няма спор. Едва на снимката от 2020г. се наблюдава, че е премахната растителността в спорната част от имота, което опровергава твърденията на ищците, че се обработва от 75 година до настоящия момент, съответно оборва наличието на владение в продължение поне на 10 години.

По изложените съображения, които изцяло се споделят от въззивната инстанция, правилно районния съд е приел, че твърденията на ищците за изтекла в тяхна полза придобивна давност за права в съсобствеността по отношение на процесния имот 0.26 над 540/1601 ид. части са недоказани и установителният им иск следва да бъде уважен само по отношение на 540/1601 ид. части и отхвърлен до пълния предявен размер от 955/1601 ид. части.

В съответствие с чл. 537, ал.2 от ГПК правилно и законосъобразно констативният нотариален акт на ответниците е отменен до размера на установените права в съсобствеността върху имота на ищците в настоящото производство.

3

Доводите във въззивната жалба за неправилна правна квалификация на иска са неоснователни. Искът е квалифициран от първоинстанционния съд като установителен иск за собственост, съобразно заявените в исковата молба фактически твърдения, правната квалификация е даден в доклада по чл. 146 от ГПК, и двете страни не са направили възражения нито срещу правната квалификация, нито срещу разпределението на доказателствената тежест.

Видно от приетото по делото заключение на назначената първа съдебна техническа експертиза, съдът е установил измененията на процесния имот според регулационните планове от 1945г., 1964г. и действащия сега план от 1986г., и ги е съобразил при произнасянето си.

Изложените съображения сочат на неоснователност на в.жалба срещу съдебното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, и обуславят отхвърлянето й. В останалата неатакувана част решението е влязло в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответниците по в.жалба следва да се присъдят направените от тях разноски във въззивното производство, каквито са претендирани – за адв. възнаграждение в размер на 1500 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/04.01.2024г., постановено по гр. д. № 819/2023г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА Г. Ц. Б., ЕГН ********** и Д. Ц. Б., ЕГН**********, двамата от гр.Русе, ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. М. Н., ЕГН ********** и Е. М. Н., ЕГН **********, двамата от гр.Русе, сумата от 1500 лева разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 - месечен срок от връчването му, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4