Решение № 320 от 29.02.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330204611 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-004189 от 27.06.2022г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на В. Ф. Ж., ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, В. Ф. Ж., по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез адв. К., моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Пртендира разноските по делото.

Административнонаказващия орган – Началник Група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирана писмена молба-становище от Началника, с която пледира за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Евентуално, при уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли същият да бъде намален до минимума, предвиден в Наредбата.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

АУАН Серия GA: 662702/16.05.202г. бил съставен затова, че на 1

16.05.2022г. в гр.Пловдив, *** около 20:10ч. посока на движение от изток към запад, жалбоподателят В. Ф. Ж. управлява лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *** чужда собственост, като: при избора си на скорост на движение на МПС, не се съобразява с релефа и състоянието на пътя, като не намалява скоростта си на движение на МПС, не се съобразява с релефа и състоянието на пътя / лягане на паважна настилка/ от изкоп на строителен обект. Удря долната част на МПС в паважната настилка и изважда два броя павета от нея, с което допуска ПТП с материални щети по МПС. Самият жалбоподател позвънил на телефон 112, за да сигнализира за инцидента.

Констатираното нарушение било квалифицирано от свид. А. И. В. И., на длъжност „***“ при сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Пловдив, като такова по чл. 20, ал.2 По случая бил издаден Протокол за ПТП с материални щети № 1839282, направени бил и снимков материал. Актът бил подписан с изричното отбелязване от Ж.,че има възражения.

Направени били и писмени възражения по чл.44 от ЗАНН срещу АУАН.

Наказаващият орган счел възраженията за неоснователни и въз основа на АУАН, издал обжалвнаото НП.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят В. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.

В допълнение сочи,че препятствието се образувало, когато се прави включване към строеж - изкопаване за включване на права, обратна вода и се насипва трошляк, чакъл, но било съвсем леко улягане, нямало дупка с ръб.

Обяснява,че на място заварил видимо препятствие на пътя, но пък нямало сигнализиране по някакъв начин на пътя за участниците в движението.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя като произтичащи от достоверен източник, но само дотолкова, доколкото съответстват на писмените доказателства по делото и служат за установяване на обективната истина.

От показанията на свид. Д.С.В. се установява,че процесният автомобил е негов и е пътувал в него като пасажер на предната седалка в процесното време и място с жалбоподателят, който го е управлявал. По случая обяснява,че отдясно на пътя имало новострояща се кооперация, която била заградена с ламаринени панели. Движели се по паважната улица, като по пътя имало много неравности. Отпред имало друга кола, която минала, но при преминаването на процесното място усетили удар с колата отдолу и слезли от МПС-то. Пътят бил прекопан, но не можело да се прецени колко е дълбоко. Паважът бил изкопан по цялото платно около 3 метра и настилено с бял чакъл, като явно чакълът бил слегнат. На място дошли съседи и обяснили, че вече трета кола катастофира на процесното място, като полицаите и преди това идвали по сигнал. Заявява, че е направил цветни снимки от мястото на ПТП, от които се вижда,че по никакъв начин не е обозначен този ремонт на 2 пътното платно.

Съдът отчита показанията на свидетеля на плоскостта на приятелските му отношения с жалбоподателя, като акцентира най-вече върху това, че същите изцяло съотвестват и допълват писмените доказателства по делото, служещи за установяване на обективната истина, в това число и писменото заключение на Съдебно-техническата експертиза.

В тази връзка, в хода на съдебното производство е назначена и изготвена по делото Съдебно-техническата експертиза. От заключението на същата се установява, че:

1.Въпросното „препятствие” на *** неравност ли е на пъгя в резултат на улягане на паважната настилка или е изкоп за прекарване на комуникационни съоръжения (ВиК, електро, прекарване на обратни води или други)?

Разглежданото препятствие е било разположено на ул. „Петър Стоев”, пред строеж намиращ се в ПИ с идентификатор *** и с административен адрес: ***. Същото не представлява слягане (погрешно назовано - улягане) на паважната настилка и като такова не може да се разглежда като неравност. Паважна настилка в „петното“ на препятствието - липсва. Паважната настилка в тази зона е разрушена. Там е бил извършен изкоп за присъединяване на сградата към градските ВиК мрежи. Изкопът е бил засипан с несортиран трошен камък до ниво горен-ръб паважна настилка.

Макар и спорна - такава е наложената практика при възстановяване на прокопавания. Несортираният трошен камък се използва за изграждане на основните пластове на настилките с горен пласт от паважно покритие, но не и като износващ пласт (т.е вместо паважно покритие). Насипването с несортиран трошен камък до ниво горен-ръб паважна настилка е оправдано единствено в случаите, в които участъкът, който се ремонтира е заграден (не е пуснат в движение) и над него се движи единствено строителна техника обслужваща строежа.

2.Необходимо ли е разрешение от компетентната Община за извършване на съответния изкоп? Издадено ли е такова?

Преди да се пристъпи към прокопаване на улични и тротоарни настилки на територията на община Пловдив, от съответното районно кметство, въз основа на подадено Заявление и набор от документи се издава Разрешение за прокопаване на улични и тротоарни настилки и се подписва Договор за възстановяване на настилки общинска собственост. За разглеждания случай, от страна на район „Южен“ е издадено Разрешение за прокопаване на улични и тротоарни настилки № 54/13.08.2021 г. Разрешението за прокопаване е издадено към Разрешение за строеж № 88/21.04.2021г. Във връзка с посочените P C и РП е подписан и Договор за възстановяване на настилки общинска собственост 54/13.08.2021г.

3

3.Кой е изпълнител и кой - възложител на въпросния изкоп?

Възложител е лицето Б.Ж.П., а изпълнител - „ЖАНИК-ЛН“ ООД, ЕИК 204598967.

4.Дадени ли са предписания при и по повод изпълнението на изкопа от органа издал разрешението?

Предписания и условия, при които е трябвало да бъде изпълнено прокопаването и последващото възстановяване на настилката са дадени в Разрешението за прокопаване на улични и тротоарни настилки. Договора за възстановяване на настилки общинска собственост и в проекта по част ВОД.

5.Взети ли са всички необходими обезопасителнн и обозначителнн мерки, с оглед обезопасяването на движението по пътищата?

Обезопаснгелните и обозначителнн ге мерки, които трябва да бъдат взети с оглед обезопасяването на движението по ул.

„П. Стоев“, в обхвата на разкопаването, се изразяват в поставяне на пътните знаци предвидени в проекта по част: ВОД (приложения №1 и № 2 на настоящата СТЕ).

От проверката извършена в ПОИ не могат да се направят категорични изводи.

От снимките по делото се установява, че предвидените пътни знаци в непосредствена близост до прокопаването (тези, които заграждат самото прокопаване), а именно: С3.1 – „бариера"; С4 - „ограничителна табела"; Г10 „преминаване от ляво на знака“; А23 – „участък от пътя в ремонт"; С166 „светлинен източник, подаващ мигаща жълта светлина") липсват.

От изложеното може да се направи извод, че към момента на снимане на прложените по делото фотографии не са били взети всички необходими обезопасителни и обозначителни мерки, с оглед обезопасяването на движението по ул. „П. Стоев“, в обхвата на разкопаването.

Съдът намира заключението на вещото лице като обективно, всестранно и компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит, като го приема. В съдебно заседание, вещото лице Л. Р. С. подкрепя заключението си. В този смисъл на зададените му въпроси, относно договора за възстановяване, дали има някакъв документ, че пътната настилка е била възстановена и следва ли да има някакъв протокол, ако е сторено, същият отговаря,че няма такъв протокол, въпреки изричното запитване на служителите в районната администрация. Последните не били подписвали документи във връзка с това и не са били викани за оглед на възстановена настилка.

Съдът намира следното от правна страна:

В конкретния случай на Ж. му е вменено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, затова че в процесното време и място, при избора си на скорост на движение на МПС, не се е съобразил с релефа и състоянието на пътя, не 4 намалява скоростта и не спира пред видимо препятствие /улягане на паважната настилка/, вследствие на което причинява ПТП с материални щети.

Съдът намира,че по така вмененото административно обвинение единствено с категоричност се доказа настъпилото ПТП и наличието на процесното препятствие, за което всъщност не спорят и страните.

В случая не се доказа вмененото на Ж. нарушение, напротив целият съвкупен доказателствен материал опорверга приетата за установена от актосъставителя и наказващия орган фактическа обстановка и отразеното от тях описание на твърдяното нарушение.

С оглед съдържанието на нормата по чл.20, ал.2 от ЗДвП се налага извод, че по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН следва както в АУАН, така и в НП да бъдат изрично посочени следните обстоятелства -каква е била скоростта на движение на МПС и какви са били конкретните особености на пътната обстановка, с които водачът е трябвало да се съобрази. Това са съставомерните обстоятелства, от наличието или отсъствието, на които се прави преценка допуснато ли е нарушение на посочената норма или не.

В обстоятествената част на акта и постановлението липсва конкретика около скоростта, за да се прецени същата била ли е съобразена с релефа на местността.

На следващо място кредитирания доказателствен материал установи противното – че препятствието на пътя всъщност не е било видимо. А описанието на релефа на пътя съвсем не отговаря на отразеното в АУАН и НП описание и на повдигнатото администртаивно обвинение. В този смисъл безспорно от писменото заключение на Съдебно-техническата експертиза се установи,че процесното препятствие не представлява слягане (погрешно назовано - улягане) на паважната настилка и като такова не може да се разглежда като неравност. Насипването с несортиран трошен камък до ниво горен-ръб паважна настилка е оправдано единствено в случаите, в които участъкът, който се ремонтира е заграден (не е пуснат в движение) и над него се движи единствено строителна техника обслужваща строежа. Категоричен е изводът в заключението, че към момента на снимане на прложените по делото фотографии не са били взети всички необходими обезопасителни и обозначителни мерки, с оглед обезопасяването на движението по ул. „П.

Стоев“, в обхвата на разкопаването. Самият актосъставител заявява в показанията си пред съда, че процесното място с конкретното препятствие не е било обезопасено. От значение е и въпроса, дали действително е била възстановена паважната настилка, чиито действия да бъдат обективирани в документ. На този въпрос, а и предвид липсата на каквито и да било доказателства в обратния смисъл, вещото лице С. е категоричен на питането в съдебно заседание, че в документ, че пътната настилка е била възстановена и следва ли да има някакъв протокол, ако е сторено, същият отговаря,че няма такъв протокол, въпреки изричното запитване на служителите в районната администрация. Последните не били подписвали документи във връзка с това 5 и не са били викани за оглед на възстановена настилка. Ето защо съдът стъпва най-вече на изготвеното в съдебното производство заключение на Съдебно-техническата експертиза, прието по делото като годно доказателство и служещо за установяване на обективната действителност. Същото беше подкрепено в съдебно заседание и от изготвилия го - експерт С..