Решение № 306 от 10.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Пазарджик, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20235200500432 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

І.Развитие на съдебното производство.

Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба , подадена от „Ш.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.С.“ № 48, С.-офиси, ет.8, представлявано от Изпълнителен директор К.С., против А. Ю. А. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град П., ул. „Ц.Б.“ № 13, общ. П., обл. Пазарджик.

С решение № 277/ 20. 04. 2023г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 964/ 2022г. по описа на същия съд , предявения иск е уважен изцяло. Осъден е ответника да заплати в полза на ищеца сторените съдебно – деловодни разноски .

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба са изложени съображения

,че решението на районния съд е неправилно , тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят не сочи нови доказателства пред въззивната инстанция .

В срока по чл. 263 ал. І от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна , подаден чрез пълномощника на страната. В писмения отговор се оспорва въззивната жалба с твърдения за неоснователност на жалбата. Искането е да се потвърди решението на районния съд , като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без уважение, като неоснователна .

Страната не сочи нови доказателства пред въззивната инстанция .

ІІ. Правни изводи .

1

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно .

Районният съд е сезиран с конститутивен отменителен иск , с правно основание на иска по чл.

56 от ЗН.

Фактическия състав на иска по чл. 56 от ЗН е следния : а/ Искът следва да бъде предявен в преклузивните срокове по чл. 56 ал. ІІ от ЗН (едногодишен от узнаването и тригодишен от деня на извършване на отказа ) . Изискването е процесуално и обуславя процесуалното допустимост на иска .

В конкретния казус отказа от наследство е извършен на 29. 04. 2022г., когато е вписан по реда на чл. 49 ал.І от ЗН. Поради публичността на вписването следва да се приеме ,че от този ден кредитора е имал възможност да узнае за отказа и от този ден следва да започне да тече късата едногодишна погасителна давност. Исковата молба е постъпила в съда на 17. 08. 2022г . ,при което следва извода за спазване на преклузивния едногодишен срок и процесуалното допустимост на предявения иск. б/ Ищецът да има качеството на „кредитор” по отношение на ответника . Това качество трябва да е възникнало към момента на отказа от наследство.

Това изискване на закона също е осъществено .

Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът няма качество на кредитор. Съдебната практика еднозначно приема ( виж решение № 1281 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5578/2007 г., II г. о., ГК), че не е нужно ищеца да е придобил качеството на кредитор преди отказа. Достатъчно е да се легитимира като кредитор на ответника.

В настоящия казус ищецът се легитимира като кредитор с издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от дата 23.06.2022г.,връчени на ответника на 26.07.2022г. от ЧСИ Д. С.. Няма данни заповедта да е оспорена, поради което същата е влязла в сила. Следва извода, че ищеца е кредитор на ответника. в / Длъжникът да не притежава секвестируемо имущество ,от което кредитора може да се удовлетвори .

Има се предвид реално притежавано имущество ( права , които са част от патримониума на длъжника и вземания на длъжника , които са изискуеми) . Съдебната практика е категорична по въпроса за доказателствената тежест по отношение на това обстоятелство . Длъжника е този , който следва да установи и докаже наличието на имущество ,за да не бъде унищожен оказа ат наследство. Отрицателният факт за липсата на имущество няма как да бъде доказан от кредитора .

Положителният факт за наличието на имущество следва да се докаже от длъжника .

Доказателствената тежест се определя и от друго обстоятелство . При завеждане на иска ищецът не би могъл да знае какъв а актива на имуществото на длъжника. Обратно , ако ответника твърди и възразява ,че притежава достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора той следва да докаже това свое твърдение. Негов е правния интерес да осуети унищожаването на отказа .

Въпреки изрично дадените указания на длъжника, доказателства за това , че длъжника притежава секвестируемо имущество ,което може да удовлетвори кредитора по делото не са представени . г/ Отказът от наследство трябва да уврежда кредитора .

От представените доказателства се установява ,че наследството , оставено от майката А.И. А.а , починала на 23. 04. 2022г., съдържа секвестируемо имущество , което може да послужи за удовлетворяване на кредитора ( идеални части от УПИ –та и от самостоятелни обекти на собственост ) . При 2 положение , че кредитора не може да се удовлетвори от имуществото на длъжника и наследството съдържа имущество за удовлетворяване ,безспорно отказа от наследство уврежда интересите на кредитора .

За разлика от иска по чл. 135 от ЗЗД при конститутивния отменителен иск по чл. 56 от ЗН не е необходимо да се доказва знанието за увреждане от страна на длъжника .

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК във вр. с чл.272 от ГПК

Пазарджишкия окръжен съд чл. 271 ал. І от ГПК и

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 276/ 27. 03. 2012г. на районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 353/ 2011г. по описа на същия съд .

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3