Решение № 73 от 25.04.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Разлог, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Адм. нак. дело № 20221240200317 по описа за 2022 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано по жалба на Х.С.М., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Б., у.„Е.“№97, против НП №42-0001104 от 29.04.2022 г. на Директор на РД„ААА“-С., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание "глоба" от по 2`000.00 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗЗАвтП, за нарушение по чл.71, т.4 от Наредба №ЗЗ от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б., издадена от министъра на Т. /Наредба №ЗЗ от 03.11.1999 г. / Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени НП като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателя - редовно призован, се представлява от упълномощен представител, чрез който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Директорът на РД "АА"-С. - адм.-наказващ орган издал НП, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

РП-Б., ТО-Р. не изпращат представител и не изразяват становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

Съдът след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.03.2022 г. около 09.30 часа, свидетелите В. и Д. – служители при РД АА-С., спрели за проверка автобус марка „С.“, с рег. №*, който имал поставена табела „случаен превоз“ на пътници и извършвал превоз на пътници по маршрут К.-Б.п. – г.Б.. Проверяващите органи установили, че водач на автобуса е лицето Х.М.. При поискване на документацията, свързана с посочения „случаен превоз“ превозвача им представил заверено копие на лиценз на Общността и пътен лист №0497224/04.03.2022 г. за извършвания превоз, но не представил пътническа ведомост за случаен превоз /Приложение №11 от Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ/. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен 1

Акт за установяване на адм. нарушение бланков №317576 от 04.03.2022 г. , в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.71, т.4 от Наредба №ЗЗ от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б., издадена от министъра на Т. /Наредба №ЗЗ от 03.11.1999 г. / - за това, че извършва случаен превоз със заверено копие на лиценз на Общността, като към момента на проверката не може да представи пътническа ведомост за случаен превоз /Приложение №11 от Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ/. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, който бил надлежно предявен и подписан, без възражения. Възражения не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено НП №42-0001104 от 29.04.2022 г. на Директор на РД„АА“-С. , с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание "глоба" от по 2`000.00 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, за нарушение по чл.71, т.4 от Наредба №ЗЗ от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б., издадена от министъра на Т /Наредба №ЗЗ от 03.11.1999 г./.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д.Д. и свидетеля К.В. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.Д. и К.В. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановкаq съдът приема от правна страна следното:

НM е издадено от компетентен орган, предвид приложената по делото Заповед №РД-08-30 от 14.022020 г. В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално-правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Доводите на жалбоподателя, че било нарушено правото му да направи възражения срещу АУАН по реда на чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН, съдът намира за неоснователни, предвид липсата на отразени такива в графа „възражения“ във връчения срещу саморъчно поставен подпис от нарушителя. Последният не се е възползвал от правото си да направи възражения срещу акта и в предвидения в чл.44 от ЗАНН срок.

Производството е от административно-наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява адм. нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, адм. нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с адм. наказание, налагано по адм. ред.

Съгласно §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвт.П по смисъла на този закон 2

"Обществен превоз" е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане, а "Превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани МПС независимо дали са натоварени или не според §1, т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗАвт.П. А съобразно нормата на §1, т.24 от Допълнителните разпоредби на ЗАвт.П "Случайни автобусни превози" са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия. Дефиниция на понятието се съдържа и в разпоредбата на §1, т.5 от ДР на Наредба №ЗЗ/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б. превоз на пътници, според която такъв е превоз, който не отговаря на определението за превоз по автобусни линии, нито за специализиран превоз, /по смисъла на §1, т.22 и т.23 от ДР на ЗАвт.П при определени, посочени в разпоредбата хипотези. Конкретно според §1, т.5, б."а" от Наредбата случайният превоз може да бъде "обиколен превоз при затворени врати" при който едно и също превозно средство се използва за превоз на предварително определена група без изменение на състава, като пътуването започва и завършва в един и същи пункт.

В разпоредбата на чл.68, ал.4 от Наредба №ЗЗ от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б., издадена от министъра на Т /Наредба №ЗЗ от 03.11.1999 г./ изпълнението на случаен превоз започва при: 1. попълнен с данни за случаен превоз пътен лист по образец /приложение №11/; 2. попълнена от превозвача пътническа ведомост /приложение №11а/ и 3. предварително издадена от превозвача фактура за платен превоз. Съгласно разпоредбата на чл.71 от Наредба №ЗЗ от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б. по време на работа водачът на ПС, с което се извършва случаен превоз на пътници е длъжен при поискване от контролните органи да им представи документите по чл.100, ал.1, т.1 – т.3 от ЗДвП и изрично посочените документи, като съгласно т.4 от същия текст такъв документ се явява пътническата ведомост за случаен превоз /приложение №11а/.

Безспорно установено по делото е, че в деня на извършване на проверката с управлявания от жалбоподателя автобус е следвало да бъде извършен "случаен превоз" на пътници по маршрут К. – Б.п. – г.Б., съгласно представения пътен лист . Доколкото се касае за превоз на предварително определена група лица, без предвидена промяна в състава на групата, по определен маршрут и за конкретна цел, съдът намира, че проверяващите правилно са констатирали извършването на превоз на пътници, представляващ "случаен" такъв по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗАвт.П и на §1, т.5, б."а" от ДР, на Наредба №ЗЗ/03.11.1999 г.

Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че управлявания от жалбоподателят автобус е с поставена табела "Случаен превоз" - обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя М.. В подкрепа на този извод са както събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. и В., така също и представеното като писмено доказателство по делото Пътен лист за извършвания превоз. В същото време от разпита на свидетелите Д. и В. се установява, че жалбоподателят, след поискване от тяхна страна, не им е представил пътническата ведомост за случаен превоз /приложение №11а/ за извършвания превоз, каквато се изисква съгласно разпоредбата на чл.71, т.4 от Наредба №ЗЗ от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б. и каквато е следвало да бъде издадена от страна на превозвача предварително, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.68, ал.4, т.2 от същата наредба. Иррелевантно е последващото попълване и прилагане на пътническа ведомост, доколкото е безспорно установено, че към момента на проверката жалбоподателя не е могъл да представи изискуемия се по време на превоза документ.

Ето защо поради изложеното, съдът намира че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на водач на ПС, с което е следвало да бъде извършен случайния превоз. Административно-наказващият 3 орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, съгласно която се наказва с "глоба" от 2`000.00 лева при първо нарушение водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. По делото не съществува спор, че документът, който жалбоподателят не е представил – пътническата ведомост за случаен превоз /приложение №11а/ е именно документ, който се изисква по силата на подзаконов нормативен акт, какъвто се явява Наредба №ЗЗ от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на МТ.

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е наложил "глоба" в нейния абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.