Определение № 573 от 23.07.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 573 гр. С., 22.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20241800500557 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

С определение № 172 от 22.04.2024 г. по гр. д. № 662/2022 г. по описа на РС – С., постановено по реда на чл. 248 ГПК, по молба на ответника в първоинстанционното производство „И.А.М.“ АД постановеното по делото първоинстанционно решение е изменено в частта за разноските, като присъдените с решението в полза на ищеца К. К. К. разноски за адвокатско възнаграждение са намалени от общия размер от 1000 лв. /по 500 лв. за осъществената адвокатска защита по всеки от двата уважени обективно съединени иска/ на общия размер от 700 лв. /по 350 лв. за осъществената адвокатска защита по всеки от двата уважени обективно съединени иска/.

Определението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство, който излага съображения за неправилно определяне от страна на първоинстанционния съд на материалния интерес по делото, върху който е определено възнаграждението, и за наличие на основания за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от минималния съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съответно иска общият размер на разноските за адвокатско възнаграждение да бъде намален до размера от 200 лв. /независимо че в депозираната пред първоинстанционния съд молба по чл. 248 ГПК е поддържал, че следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който минимален размер според страната е в размер на 400 лв./, като при условията на евентуалност – в случай, че въззивният съд не намери за основателни доводите му в насока, че за защита по двата уважени обективно съединени иска се дължи възнаграждение, определено върху аритметичния сбор от цената на исковете 1

/а не съобразно цената на всеки иск поотделно и впоследствие сумирано/, иска намаляване на определеното възнаграждение за защитата по иска за връщане на платената въз основа на нищожна договорна клауза сума до размера от 200 лв.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от ищеца в първоинстанционното производство, в който жалбата е оспорена и са изложени бланкови съображения за нейната неоснователност.

Настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а при разглеждането й по същество съдът намира следното:

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е определил адвокатското възнаграждение в размера по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не е отчел практиката на СЕС, според която националният съд не е обвързан от определените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения /възприета и във вътрешната съдебна практика/ при констатация, че прилагането на общия режим на съдебните разноски би довело до нарушаване на принципа на справедливостта или злоупотреба с право. Следва да се отбележи, че в отговора на исковата молба, в който е наведено възражението на настоящия жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, както и в депозираната от него молба по чл. 248 ГПК пред първоинстанционния съд във връзка с това възражение, настоящият жалбоподател е поддържал, че адвокатското възнаграждение на насрещната страна следва да бъде определено именно в размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /независимо че в молбата по чл. 248 ГПК е изложено, че според практиката на СЕС съдът не е длъжен да се съобрази с размерите по наредбата/. Едва в настоящата частна жалба е направено искане за определяне на възнаграждението и под минимума по наредбата.

Независимо от горното, първоинстанционният съд в изпълнение на задължението си да се произнесе надлежно по постъпилата молба по чл. 248 ГПК, именно съобразявайки практиката на СЕС /решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г./ е намалил размера на адвокатското възнаграждение, като е определил същото под минимума по наредбата /който минимум е 430 лв. по иска за нищожност на договорна клауза и 400 лв. по иска за връщане на платената въз основа на нищожната клауза сума/.

Неотносими са доводите на жалбоподателя в насока за недължимост на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ЗАдв., поради липса на доказателства, че са налице законовите предпоставки за това. По делото не се претендира адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ЗАдв. /уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. е платено от ищеца при подписване на договора за правна защита и съдействие, съответно предмет на преценка е каква част от тази разноски следва да бъде възстановена на ищеца съобразно изхода на делото и при наведено възражение 2 за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, а не каква сума следва да се присъди на процесуалния му представител по реда на чл. 38 ЗАдв./.

Останалата част от доводите на жалбоподателя се свеждат до преценката дали в случая се дължи адвокатско възнаграждение, определено според материалния интерес по всеки от исковете поотделно /и впоследствие сумирано/, или такова, определено въз основа на аритметичния сбор на двете претенции.

Настоящият съдебен състав споделя актуалната практика на ВКС, според която под „материален интерес“ по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се разбира цената на всеки от обективно съединените искове поотделно, като за защита по всеки от съединените искове поотделно се определя възнаграждение според наредбата, след което възнагражденията се събират при определяне на отговорността за разноски. Аргумент в таза посока е и изменението на наредбата - ДВ, бр. 84 от 2016 г., доп., бр. 88 от 2022 г., с приемането на нова ал. 5 на чл. 2, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В тази връзка следва да се отбележи, че цитираната от жалбоподателя практика в обратния смисъл е постановена или преди горепосоченото изменение на наредбата, или след него, но по казуси, за които приложим е бил текстът на чл.

2 от наредбата преди това изменение.

Отчитайки горното, настоящият въззивен състав намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. за осъществената защита по иска за нищожност на договорна клауза, което в този размер е под минимума /от 430 лв./ по наредбата, не е прекомерно. Факт е, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност и същевременно по аналогични казуси е налична константна съдебна практика, но това не означава, че процесуалният представител на ищеца не е положил труд, оценим на такава стойност /350 лв./. Той е подготвил делото като се е запознал с релевантната съдебна практика, преценил е относимостта й към конкретните факти и въз основа на това е изготвил исковата молба. Служебно известен на въззивния съд факт е обаче, че ищецът в първоинстанционното производство е защитаван от същия процесуален представител по други съдебни дела с предмет нищожност на договори или договорни клаузи от договори за кредит, които, макар сключени с други кредитори, съдържат подведими под приложимостта на същата съдебна практика клаузи и предполагат почти аналогична процесуална защита. Съответно при подготовката на едно от тези дела значително се облекчава работата на процесуалния представител по всяко от другите дела /настоящото първоинстанционно производство не е първото такова/.

Отчитайки всичко гореизложено, настоящият въззивен състав намира, че възнаграждение в размер на 350 лв. за осъществената по иска за нищожност на договорна клауза защита е справедливо и съответно на извършената работа.

Настоящият въззивен състав намира, че адвокатско възнаграждение в 3 размер на 350 лв. по иска за връщане на платената въз основа на нищожната договорна клауза сума, макар определено също под минимума /от 400 лв./ съгласно

Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е прекомерно. Това е така, тъй като уважаването на този иск и присъждането на платената въз основа на нищожната договорна клауза сума е резултат от осъществената по обуславящия иск за нищожност на клаузата защита. Действително част от защитата по обусловения иск е и доказването на факта, че сумата, дължима въз основа на нищожната клауза, е платена /в случая е платена частично/ и съответно подлежи на връщане, но това доказване не представлява фактическа или правна сложност и не изисква допълнителни усилия, а се осъществява чрез формулиране на не особено сложно доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна с формулиране на съответните задачи /като в случая то в голяма степен се съдържа и в искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по задачите, относими към защитата по обуславящия иск/.

Основната част от защитата по този иск обаче е осъществена със самия факт на успешно проведената защита по обуславящия иск. Поради това въззивният съд намира, че за защита по този иск се дължи възнаграждение в размер, значително по-нисък и от минималния по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /относно необвързаността на съда от минималните размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва да се излагат съображения, тъй като такива са изложени в обжалваното определение и не само се споделят от настоящия въззивен състав, но и кореспондират с установената вътрешна съдебна практика/. В случая обаче с оглед диспозитивното начало в процеса въззивният съд не може да определи размер, по-нисък от посочения от жалбоподателя /в наведеното при условията на евентуалност негово искане в частната жалба/ като справедлив, а именно този от 200 лв.

С оглед всичко гореизложено определението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което решението бъде изменено в частта за разноските като присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени до общия размер от 550 лв.

Страните не претендират разноски за настоящото производство, съответно такива не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 172 от 22.04.2024 г. по гр. д. № 662/2022 г. по описа на РС – С., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което по молба на ответника в първоинстанционното производство „И.А.М.“ АД с ЕИК *** постановеното по делото първоинстанционно решение № 22 от 05.03.2024 г. е изменено в частта за разноските, като присъдените с решението в полза на ищеца К. К. К. с ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение са 4 намалени от общия размер от 1000 лв.

/по 500 лв. за осъществената адвокатска защита по всеки от двата уважени обективно съединени иска/ на общия размер от 700 лв. /по 350 лв. за осъществената адвокатска защита по всеки от двата уважени обективно съединени иска/ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 22 от 05.03.2024 г., постановено по гр.д. 662/2022 г. по описа на РС – С., в частта за разноските, като ОСЪЖДА „И.А.М.” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„Д.Н.” № 28, С.Ц. - ет. 2, офис 40-46, представлявано от изпълнителния директор Г.Т.Т., да плати на К. К. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.

„Х.Б.” № 10 разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/ за осъществената защита по всеки от двата уважени обективно съединени иска, вместо присъденото с решението адвокатско възнаграждение в общ размер от 1000 лв. /включено в диспозитива решението в общата сума от 1310 лв. на направените по делото разноски от К. К. К./.