Решение № 926 от 11.10.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. Бургас, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20222120202118 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. А. А., ЕГН **********, чрез адв. ... от БАК, срещу Наказателно постановление № 21-0346-000370/17.12.2021 г., издадено от началник на група към ОД на МВР - Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. ... от БАК.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 26.11.2021 г., около 00:35 ч., в гр. Созопол, жалбоподателят М. А. управлявал лек автомобил Дачия Логан с рег. № ..., като при неколкократно подаден сигнал за спиране от контролните органи, посредством звуков и светлинен сигнал от служебен автомобил на МВР с рег. № ..., при движение по ул. Стара планина, на кръстовището с ул. Витоша, продължил движението си по ул. Бузлуджа, в посока към ул. Мусала, след което по ул.

Мусала, като е спрян принудително пред дом № 59 на ул. Мусала.

На 26.11.2021 г. св. Г. Д. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН, на 17.12.2021 г. АНО издал и процесното НП, като възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 100 лв . и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

1

На 09.03.2022 г. М. А. бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че 26.11.2021 г., в гр. Созопол, по ул. Стара планина, по ул. Бузлуджа и на ул. Мусала, до дом № 59, пречил на органите на властта - полицейските служители Д. Д., ... и Г. Д., да изпълнят задълженията си, като при неколкократно подаден звуков и светлинен сигнал да спре от служебния автомобил на МВР с рег. № ..., вместо да изпълни разпореждането продължил движението си с управлявания от него лек автомобил Дачия Логан с рег. № ..., по ул. Стара планина, след това преминал по ул. Бузлуджа и на ул. Мусала, до дом № 59, бил принудително спрян от полицейските служители, като при извършената проверка отказал да предостави личните си документи и тези на автомобила, отказал да бъде тестван за алкохол, отказал да подпише талон за медицинско изследване и да даде кръвна проба, като направил опит самоволно да напусне местопроишествието, и с тези действия осуетил извършването на проверката.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От правна страна:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице младши автоконтрольор в РУ - Созопол, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП, и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя актове за нарушения по този закон.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

От събраните по делото доказателства се установява, че действително жалбоподателят е извършил нарушението на 26.11.2021 г. в гр. Созопол.

Независимо от горното, съдът констатира, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя отмяна на обжалвания акт.

На датата на извършване на деянието - 26.11.2021 г., свидетелят Г. Д. е съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, за това, че не е спрял управлявания от него автомобил след подадения звуков и светлинен сигнал. Наред с образуваното административнонаказателно производство за извършеното от жалбоподателя М. А., в рамките на същата фактическа обстановка, е било образувано и наказателно производство - ДП № 271/2021 г. по описа на РУ - Созопол. В хода на досъдебното производство, с постановление от 09.03.2022 г. , М. А. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, за това, че пречи на служителите на реда да изпълнят задълженията си по ЗДвП, но отново по отношение на същата фактическа обстановка, описана в АУАН и в НП. Като тук следва да се отбележи, че в случая е без значение дадената друга правна квалификация на извършеното от М. А. (в този смисъл е и решението по делото Сергей Золотухин срещу Русия на ЕСПЧ).

Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН гласи, че при констатиране на признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС , е посочено, че „Нормата на чл. 33 от ЗАНН въплъщава идеята на законодателя за приоритет на наказателната отговорност над административната, като поначало въобще не допуска конкуренция между 2 административнонаказателно и наказателно производства срещу едно и също лице за едно и също извършено деяние. Щом за дадено деяние е инициирано наказателно производство, административнонаказателно производство не се образува, а започналото се прекратява.

Правилото за примата на наказателната пред административнонаказателната отговорност изначално осуетява опасността от дублиране на административнонаказателната и наказателната отговорност независимо от характера на административнонаказателното производство по смисъла на Конвенцията. Спазването на предписанията на чл. 33, ал. 1 и ал.

2 от ЗАНН е надежден механизъм за предотвратяване на нарушения на принципа ne bis in idem при паралелно или последователно провеждани административнонаказателни и наказателни производства, защото изключва подобна процесуална ситуация“. По-нататък в мотивите на тълкувателното решение се приема, че бива оценявана като неправилна практиката „да се образуват и провеждат административнонаказателни производства спрямо нарушители, въпреки наличието на данни за образувани за съответните деяния наказателни производства, в случаите, когато по досъдебните производства не са привлечени обвиняеми лица. Такъв подход минира хода на наказателното производство от гледна точка на правилото ne bis in idem с оглед перспективата за по-експедитивно протичане на административнонаказателното производство с наказателен характер и окончателното му приключване първо във времето. Установената от чл. 33 от ЗАНН забрана за образуване и провеждане на административнонаказателно производство, ако за деянието е образувано наказателно производство, акцентира върху „деянието” като водещо основание при преценката за приложението й, без да поставя изискване за привличане на извършителя в качеството на обвиняемо лице. Това разбиране е синхронизирано и с разпоредбата на чл.

211 от НПК, съгласно която за образуването на досъдебно производство не се изискват данни, обуславящи изводи за извършителя. Привличането към наказателна отговорност за престъпления от общ характер е прерогатив на прокурора, който с оглед конституционните си правомощия решава дали да започне наказателно производство за дадено деяние, и с това предопределя реда за преследването му. Решението на прокурора е задължително за административните органи и императивно изключва възможността за образуване и провеждане на административнонаказателно производство за деянието, ако прокурорът е преценил, че то е престъпно“.

На основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН АНО е следвало да прекрати образуваната преписка по случая и да изпрати материалите за прилагане по вече образуваното ДП.

Вместо това обаче, на 17.12.2021 г., АНО е издал въпросното НП, като по този начин е допуснал процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Последната гласи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства.

АНО не е проверил събраните доказателства и не е отчел обстоятелството, че има образувани две наказателни производства по отношение на една и съща фактическа обстановка, при идентичност на времето и място на извършване на деянието. Наличието на две производства по идентичен казус, за едно и също събитие и поведение на нарушителя, се явява недопустимо и наказателното постановление следва да се отмени.

Предвид изложеното и поради възможността в настоящия случай лицето да бъде наказано два пъти за едно и също нещо, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да се отмени, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0346-000370/17.12.2021 г., издадено от началник на група към ОД на МВР - Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя М. А. са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4