Решение № 4862 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4862 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20235330106783 по описа за 2023 година

Производството е по искова молба на В. Г. М. против „Ай ти Еф Груп“ ЕАД, ЕИК 202255877, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК.

Ищецът твърди сключване на договор за потребителски кредит № *** от 28.01.2023г., ведно с Приложение № 1 по който клаузата за дължимост на неустойка от 190,85 лева била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, излизане извън присъщите й функции, уговаряне във вреда на потребителя, противоречие със ЗПК и ЗЗП, невключването й в ГПР., както и нищожна според ищеца била клаузата, която вменявала задължение на потребителя да заплати такса в размер на 28,98 лева;

Моли за установяване недължимостта на горните суми.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор чрез адв. С. У., с който оспорва иска. Не оспорва обстоятелството, че между страните е бил сключен процесния договор за потребителски заем от 28.01.2023г.

Неустойката не следвало да се включва в ГПР, т.к. начисляването й произтичало от неизпълнение на задължение на ищеца. Тя имала обезщетителна функция, предвид предоставения високорисков заем – бързо одобрение, без поръчител, доп. обезпечения и пр.

Клаузата била формулирана ясно и точно, а потребителят бил уведомен предварително за дължимостта на сумата. Неустойката като размер и вреди, които обезщетявала, била 1 индивидуално уговорена, при което и равноправна клауза. Оспорва, че клаузата, която вменявала задължение на потребителя да заплати такса в размер на 28,98 лева е нищожна.

Моли за отхвърляне на иска. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан договор за потребителски кредит № 536403 от 28.01.2023г., по който е уговорена клауза за дължимост на неустойка при непредоставено обезпечение и такса Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № *** за сумата от 500 лева, срок на погасяване – 28.04.2023г., размер на вноска с одобрено обезпечение – 178.05 лева, размер на вноска без обезпечение – 243 лева, 3 броя вноски, ГПР 49%, неустойка за непредставяне на обезпечение, която не може да надвишава 1% от главницата на ден или сума в размер на 190,85 лева съгласно погасителен план.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В договора не е записана общата дължима сума, а такава е посочена в погасителния план към договора. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на банковата гаранция и следва да включва главницата и лихвата, то тя не е реално дължимата сума, защото в нея не 2 са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката, която предвиждаща неустойка. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това обаче предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, в погасителния план без да може да компенсира повишения риск. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава още едно допълнително възнаграждение. Така и ГПР от 49% не отговаря на действителните такива, защото е без сумата за неустойка.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

Обсъдената по- горе неустойка е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Както вече се посочи, задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.

Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели 3 да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. В този случай следва да намери приложение нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, която установява, че клаузи, установяващи задължения за заплащане на разходи над така установеното ограничение, са недействителни.

Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита поради което и таксата от 28.98 лева за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит е недължима тъй като е по нищожна клауза;

Предвид на гореизложеното предявените искове са основателни – нито таксата от 28.98 лева е дължима, нито неустойката от 190,85 лева се явява дължима тъй като целият договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, респ. клаузите които уреждат тези задължения се явяват нищожни.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата следва да се присъди 100 лева заплатена държавна такса, а в полза на адв. К. К. сума в размер на 800 лева – минимално адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК:

202255877, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Александър Стамболийски” № 84- 86, ет. 12, Бизнес център „Урбан Модел“, представлявано от *** Ф. Д. и С.А. ЧЕ В. Г. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. К. № ..., ет...., ап.... НЕ ДЪЛЖИ сумите от:

190,85 лева, която представлява неустойка за непредставяне на обезпечение по Договор за потребителски кредит № 536403/28.01.2023г. сключен между страните 28.98 лева, която представлява такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит по Договор за потребителски кредит № 536403/28.01.2023г. сключен между страните поради нищожността на клаузите, които вменяват задължението за тези суми – чл. 4 от Приложение № 5 към Договора и чл. 2 от Приложение № 4 към Договора ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Александър Стамболийски” № 84- 86, ет. 12, Бизнес център „Урбан Модел“, представлявано от *** Ф.Д. и С.А. ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на В. Г. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. К. № ..., ет...., ап.... сумата от 100 лева – разноски за настоящата инстанция за заплатена държавна такса;

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на 4 управление: град София, бул. „Александър Стамболийски” № 84- 86, ет. 12, Бизнес център „Урбан Модел“, представлявано от *** Ф.Д.и И.С.Л. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. К. К. сумата от 800 лева, която представлява адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съдействие по гр.д. № 6783/2022г. по описа на РС – Пловдив;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

5