Решение № 210 от 30.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20261001000013 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по съвместна въззивна жалба от ищците – А. В. А., М. В. А. и В. А. А., чрез адв. У. срещу решение № 1577 от 06.11.2025г. постановено по т.д. № 20251100900377 по описа на СГС, с която са отхвърлени предявените искове срещу „Гербул Инвест“ ООД, да им заплати на всеки един, сумата от по 32 640 лева, представляваща съответна на наследствения им дял част от равностойността на дружествения дял на починалия съдружник – С. Р. Б., на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ.

Въззивниците/ищците – А. В. А., М. В. А. и В. А. А. считат, че обжалваното решение е неправилно. Твърдят, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че трети лица нямат право да правят възражение за погасяване на задълженията към съдружниците по давност. От обявения по партидата на ответника ГФО към 31.12.2023г. се установявало, задължения в общ размер на 204 000 лева. От обявените ГФО на ответника за периода 2007 г. – 2016 г. се установявало, че декларираните дъргосрочни задължения към съдружниците са в размер на 199 000 лева. Можело да се заключи, че задълженията на съдружниците са предоставени суми за финансиране, т. е. по договори за заем и лихви по него. Съгласно чл.

46, ал. 1 от Закон за корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/, при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: изтичане на три години за задълженият с 1 тригодишен давностен срок или на пет години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо. Тъй като вземанията датирали от 2005 г., срокът на погасителната давност, съответно срокът по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО е изтекъл. Следователно сумите за главница и/или лихви следвало да бъдат отписани от пасива. При това положение, стойността на притежаваните приживе дружествени дялове от С. Р. Б. била 48 на сто от 204 000 лева или 97 920 лева, които се наследяват поравно между тримата наследници. Моли въззивния съд да отмени решението и да уважи предявените искове. Претендира разноски по делото за двете инстанции, както и адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗАд.

Въззиваемият/ответникът - „Гербул Инвест“ ООД не е подал писмен отговор на въззивната жалба, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Въззивната жалба е подадена от легитимирани лица, срещу подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

При служебно извършената проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 269, изр. първо, пр. второ от ГПК, се установи, че е валидно и допустимо.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

От препис извлечение от акт за смърт № 0044/18.01.2025г. се установява, че С. Р. Б. е починала на 23.04.2024 г. От удостоверение за наследници изх. № АУ008590МЛ от 24.01.2025 г., акт за граждански брак и два броя удостоверения за раждане, се установява, че А. В. А., М. В. А. и В. А. А. са наследници по закон на С. Р. Б.. От извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Гербул Инвест“ ООД се установява, че С. Р. Б. е притежавала 24 дружествени дяла по 100 лева, съответстващи на 48 на сто от общия размер на капитала на „Гербул Инвест“ ООД. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН, ищците при равни квоти, са наследили дял от имуществото на дружеството, съобразно наследствените си права – по 1/3, от притежаваните от наследодателя 24 дружествени дяла, по 100 лева всеки един. От удостоверение № 18380/18.06.2025 г. по ч.гр.д. № 20253110100875 по описа на ВРС, се установява, че непълнолетните ищци са приели наследството по опис, включително процесните 24 дружествени дяла по 100 лева от капитала на „Гербул Инвест“ ООД, ЕИК 103963593.

В приетото във въззивното производство заключение на вещото лице М. С., е съставен междинен счетоводен баланс на търговското дружество към 30.04.2024 г. Според вещото лице, активите на „Гербул Инвест“ ООД са в общ размер на 203 657,41 лева, а пасивите са в общ размер на 204 727,88 лева/вариант І/. В счетоводството на „Гербул Инвест“ ООД е посочено, че сумата от 187 868,62 лева/96 055,70 евро/ е постъпила на 05.10.2005 г./платец не се чете/ и представлявала капитал в размер. Според вещото лице, равностойността на дружествения дял на починалия съдружник С. Р. Б., изчислен във вариант при който не са отписани задълженията възникнали в преиода 2005 г. -2018 г., активите са в общ размер на 203 657,41 лева, а задълженията са в общ размер на 204 727,88 лева, т.е. „Гербул Инвест“ 2

ООД е с отрицателен финансов резултат към 30.04.2024 г. Според вещото лице, равностойността на дружествения дял на починалия съдружник С. Р. Б., изчислен във вариант ІІ, при който са отписани задълженията възникнали в преиода 2005 г. - 2018 г., като 48 % от стойността на чистото имущество на „Гербул Инвест“ ООД към 30.04.2024 г. е в размер на 191 629,06 лв./203 657,41 – 12 028,35/. Стойността на вземането на всеки един от ищците/вариант ІІ/, съобразно притежаваните от тях наследствени квоти - по 1/3 идеална част от наследството на С. Р. Б., е в размер на 30 660,65 лева. Видно от обявените в ТР баланси на ответното дружество за 2022 г. и 2023 г., се установява, че размерът на пасива е 205 000 лева. За съставител на тези баланси е посочена М. Б., а за ръководители са посочени С. Б./за първия/ и Т. П./за втория/.

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че ищците са наследници по закон на починал съдружник в ответното дружество, което поражда правото им да получат съответна на дела им от наследството част от равностойността на дружествения дял на този съдружник, но не са доказали, че чистият актив на ответното дружество е положителна величина. За да отхвърли възражението за погасяване по давност на вписаните в баланса задължения на ответното търговско дружество приел, че кредитор не може да упражни възражението за изтекла погасителна давност на своя длъжник по отношение на друг кредитор като се позове на чл. 134 ЗЗД. Упражняването на възражението за изтекла погасителна давност не влияело нито върху актива, нито върху пасива на длъжниковото имущество, за разлика от упражняване на възражението за изтекла придобивна давност, което би довело до увеличаване на имуществото на длъжника и касаело актива му. Възражението за погасителна давност не водило до погасяване на вземанията, а до погасяване на възможността за принудителното им събиране, като те не преставали да съществуват и можело да бъдат изпълнени доброволно (извън хипотезата на несъстоятелност), с тях да се извърши прихващане или да се прехвърлят, т.е. погасените по давност задължения продължавали да са част от пасива на имуществото на длъжника.

При така установените факти по делото, въззивният съд, приема от правна страна, следното:

Ищците са доказали с официални свидетелстващи документи, че имат качеството на наследници на починал съдружник в ответното търговско дружество, наличие на прекратено участие на съдружника в дружеството, поради настъпила смърт, на основание чл. 125, ал. 1, т. 1, пр. първо от ТЗ, както и размерът на дела, който съдружникът е имал в дружеството.

Въззивния съд кредитира приетото и неоспорено заключение на вещото лице М. С., което е компетентно и обективно дадено.

Предмет на правния спор във въззивното производство е правото на наследниците да въвеждат в производство при предявен иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ, възражение за изтекла погасителна давност, по отношение на задължения на дружеството, които са вписани в неговото счетоводство и тяхното погасяване.

3

Наследниците на починалия съдружник са трето за материалното правоотношение лице, но в качеството си на кредитори на ответното търговско дружество, разполагат с процесуална възможност да направят възражения за изтекла погасителна давност. Кредиторите могат да упражнят правата на своя длъжник, независимо от неговото бездействие и с оглед собствения си интерес, правото да получат дял от имуществото на своя наследодател в ответното търговско дружество. Поради това оспорващият кредитор има правен интерес да релевира това възражение, защото макар и да съществува като естествено задължение по волята на длъжника, ще възникне възможността на наследниците да получат имуществената стойност на актива, формиран вследствие на погасените по давност задължения на ответника и тяхното счетоводно заличаване от баланса, а с това и правото им да получат неговата реална стойност. Имуществените последици от възраженията за погасяване по давност на задълженията на дружеството към съдружниците и трети лица, съответно ефектът от тяхното евентуално уважаване, намират израз в баланса на дружеството по чл.

125, ал. 3 ТЗ, служещ за определяне на равностойността на дела на съдружника с прекратено дялово участие, респективно на неговите наследници, което е достатъчно да обоснове техният защитим правен интерес. Следователно, възражението на ищците за погасяване по давност на задълженията на дружеството за постъпили парични суми, намерили отражение в счетоводството на ответното търговско дружество са процесуално допустими.

Според заключението на вещото лице, в стандарт СС 18 „Приходи“, раздел Г. „Други случай на признаване на приходи“, т. 2. „Отписани задължения“ било регламентирано признаване на приход при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията.

Неоснователно е възражението на въззивниците, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Отписването на задълженията е пряко свързано с формирането на данъчния финансов резултат и задължава търговските дружества да увеличат счетоводните си финансови резултати със сумата след изтичането на 5 годишна давност. Кумулативен елемент от фактическия състав на таза правна норма е да се установи началния момент на давността, от който задължението е станало изискуемо. Счетоводното отписване се извършва на базата на Националните счетоводни стандарти (НСС 18) , като се признава за приход, който участва в данъчната основа. В процесния случай, приложение следва да намерят разпоредбите на гражданското право, уреждащи погасяване на задължението с изтичането на давността – чл. 110 вр. с чл. 114, ал. 1 от ЗЗД.

Всички получени суми от съдружниците като вноски в капитала, са осчетоводени в баланса като задължения на ответното дружество, но за сумата от 96 055,70 евро/187 868,62 лева/ внесена на 05.10.2005 г. не е посочен вносител/платец/. Всички останали суми за периода от 06.02.2009 г. до 02.11.2020 г. са записани в счетоводството като вноски в капитала. За сумите в общ размер на 7 800 евро е отразено, че са внесени от съдружника Т. П.. Две от вноските за сума в общ размер на 650 евро за вносител е посочен Petawatt Gmbh. За последната сума от 100 евро не е посочен вносител.

Ищците твърдят, че всички тези средства в общ размер на 204 000 лева, представлявали 4 получен заем от съдружниците за закупуване на недвижим имот и текущи разходи свързани с този имот. По делото няма представени първични счетоводни документи, които да установяват сключване на договор за заем от нито един от съдружниците, нито доказателства за реално предаване на суми по такъв договор от съдружниците. Без доказване на тези факти, не може да се установи, че основанието за превеждането на тези суми е договор за заем по чл. 240 ЗЗД, както и уговорен срок за тяхното връщане. Без доказването на тези релевантни факти, не може да се установи началото на давностния срок, от когато вземането е станало изискуемо, съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Тази изискуемост на вземането не може да се предполага или житейски да се презюмира, от факта, че са изминали повече от 20 години от придобиването на имота. Освен това, не могат да се предполагат основанията и причините, поради които законните представители на ответното дружество, не са извършили инвентаризация и отписване на стари задължения, които неизменно фигурират в балансите обявени в ТР. По делото няма доказателства, че има решение на общо събрание на съдружниците на ответното търговско дружество, за временна необходимост от парични средства, което да обоснове задължение за предоставяне на допълнителни парични вноски. Няма и решение на ОСС за увеличаване на капитала, което да обоснове наличието на основание за предоставянето на вноски в капитала, както са осчетоводени. В доказателствена тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че процесните задължения посочени в междинния баланс на ответното търговско дружество са погасени по давност, което не е сторено и следва да понесат последиците от тяхното недоказване.