Определение № 2338 от 28.11.2018, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2338

Бургас, 28.11.2018г.

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Окръжен съдия : Иво Добрев като разгледа докладваното от съдията Добрев гражданско дело № 1524 по описа за 2018 година, на основание чл. 140 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от Национална спортна академия “Васил Левски“ гр.София, с адрес Студентски град, ул.“Акад.Стефан Младенов“ №21 против С.Б.К., ЕГН **********, с адрес *** да бъде прието за установено по отношение на ответника, че държавата е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК на гр.Несебър, обл.Бургас, „Акротирия“, вх.А, ет.3,ап.3-1 с площ 64 кв. м. при съседи самостоятелни обекти на същия етаж с идентификатор ***, под обекта с идентификатор

***, над обекта с идентификатор ***, а по нотариален акт апартамент №3-1 във вх.А на 3-ти жилищен етаж, на площ от 63.86кв.м., ведно с 6.71 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, с обща разгърната площ 70.57 кв.м., състоящ се от спалня, дневна- трапезария, баня-тоалетна, антре и две тераси при граници: ап.№3-2, външен зид и стълбищна клетка, отгоре ап.№4-1 на четвърти жилищен етаж, отдолу ап.2-1 на трети жилищен етаж, ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху мястото, както и да бъде осъден К. да предаде владението върху процесния имот на държавата чрез НСА“Васил Левски“. Претендират се и направените по делото разноски.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, като му е указано да подаде писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Книжата по делото са разменени редовно, а искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска.

Предявеният иск от страна на Национална спортна академия "Васил Левски" със седалище гр.

София е в качеството й на процесуален субституент на държавата, като се претендира да бъде прието за установено, че държавата е собственик на процесния имот. Съдебната практика е константна, че организациите, включително висши учебни заведения, на които са предоставени за стопанисване и управление държавни имоти, разполагат с процесуална легитимация да предявяват, включително и от свое име искове за собственост. В този смисъл ищецът, в качеството му на висше училище, което твърди, че процесният имот му е предоставен от държавата несъмнено има интерес като процесуален субституент по смисъла на чл.26 ал.2 ГПК да предяви от свое име пред съд иск за защита на правото на собственост на държавата, като поиска осъждане на ответника да му предаде държането на процесния имот, собственост на държавата, по силата на предоставеното му право да стопанисва и управлява същия. Конкретно процесуалната легитимация на ищеца в случая произтича от твърдението, че са му предоставени за управление в качеството му на висше училище и юридическо лице държавни имоти, представляващи публична държавна собственост, върху които впоследствие са проведени мероприятия за изграждане на учебна водна спортна база, включваща освен сгради и съответната инфраструктура, както и от твърдението, че в границите на тези държавни имоти попада процесния имот- индивидуализиран по-горе. Ето защо правният интерес за предявяване на иска е налице доколкото се твърди наличието на накърнено право на държавата, което се нуждае от защита. В тази връзка въпросът кога следва да се приеме, че един имот е предоставен за стопанисване и управление от държавата/ по повод на възражението за издаден междувременно акт за частна държавна собственост от 09.03.2018г./ не е такъв по допустимост на претенцията.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.140 вр. чл.146 ГПК.

Проект за доклад:

Ищецът твърди, че в качеството му на държавно висше учебно заведение с АДС №382/20.01.1974г., съставен на основание чл.6 ЗС и чл.21 от Правилника за държавните имоти, с одобрението на ИК на ОНС Бургас му е предоставена държавна земя в гр. Несебър с конкретно посочени граници, в рамките на които било проведено мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, състоящо се в изграждане на учебна водна спортна база на НСА на територията на гр.Несебър, м.“Акротирия“ върху площ от около 150 дка, границите на която били заснети в кадастрален план на гр.Несебър, одобрен със заповед №РД-14-02-1394/30.12.1985г. на МССУ. Посочва също така, че с последващ АПДС №4744/17.09.2009г., в който са отразени съставени по рано АДС са отразени осъществените мероприятия, включително изградени сгради, асфалтова и бетонна пътна мрежа, озеленяване, инжинерна инфраструктура-подземна и надземна, игрища и др. В акта изрично се отбелязвало, че описаните в него сгради и съоръжения са предоставени за ползване на ВИФ “Г.Димитров“, чиито правоприемник е НСА.

Изрично се уточнявало, че осъщественото мероприятие представлява учебна спортна база на ищеца. Академията имала задължение да управлява предоставените и имоти и движими вещи по силата на чл.14 ЗДС от свое име и за своя сметка, в пределите на закона. С предоставянето на това управление, публичното тяло което упражнявало правото на държавна собственост се явявало процесуален субституент на държавата, който можел да брани това право чрез иск и от свое име. Цитирана е нормата на чл.89 ал.2 ЗВО, съгласно която недвижимите имоти, предоставени на висшите училища са публична държавна собственост. Набляга се също така и на факта, че предвид нормата на чл.47а ал.1, 3 и 4 ЗФВС се касае са изграждане на спортен обект и съоръжения с национално значение, които служат за трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото възпитание и спорта, като тези обекти са включени в приложение №3 към закона, където пък под т.19 е вписана учебната база на НСА.

Изразена е позиция, че ПИ с идентификатор

*** по КК на гр.Несебър, съставляващ УПИ 1-794, в кв.1 по ПУП на м.“Акротирия“ гр.Несебър попада в границите на спортната база на НСА. Посочва се в тази връзка, че през 2004г. в процесния имот са започнали строителни работи от „Спектър“ООД, като по този начин било нарушено владението на академията върху него. В защита на правата си ищецът предявил искове по чл.108-109 ЗС срещу последното дружество, като с влязло в сила решение на БОС по в.гр.д.706/2007г. “Спектър“ООД било осъдено да му предаде процесния имот, както и да разчисти същия от всички строителни и други материали. В мотивите на съдебния акт се приемало, че дружеството не е придобило на валидно правно основание имота, предмет на сделката за покупко-продажба, обективирана в НА №24/25.04.2002г., нито това е станало с констативен нотариален акт №121/03.06.2002г. Като последица и в изпълнение на съдебното решение, след образуване на изпълнително дело №20138010400148/2013г. на 14.08.2013г. ищецът бил въведен във владение на процесния имот.

Уточнява се освен това в исковата молба, че докато бил висящ спора по горепосоченото гражданско дело, “Спектър“ ООД изградило в процесния имот жилищна сграда с идентификатор *** по КК на гр.Несебър, която по силата на чл.92 ЗС станала държавна собственост по приращение. Недвижим имот, находящ се в същата постройка и подробно индивидуализиран бил продаден на 01.03.2005г. от горното дружество първоначално на Георги Крумов Бъзовски, след което последния и съпругата му от своя страна се разпоредили с жилището в полза на ответника К..

Застъпено е становище, че лицата, които са придобили последователно владението на процесния апартамент от “Спектър“ООД по време на висящ процес са обвързани от силата на присъдено нещо на решението, с което искът на академията срещу последното дружество е уважен.

В тази връзка се посочва също така, че задължителното действие на решението произтича от чл.226 ал.3 ГПК и не е обусловено от вписването на исковата молба по чл.108 ЗС. Ответникът не бил придобил валидно собствеността върху апартамента, тъй като праводателите му не са били собственици на същия, тъй като никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава. Казаното обосновало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящата претенция в качеството му на процесуален субституент на държавата.

Представени са писмени доказателства като освен това е направено искане за привличане на Министъра на регионалното развитие и благоустройството като трето лице помагач.

Правна квалификация: Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС.

Ответникът С.К. в депозирания писмен отговор изразява на първо място становище, че искът е недопустим, като в тази връзка излага доводи в подкрепа на позицията, че процесния имот на е бил предоставен на ищеца за управление и не е налице процесуална суброгация по смисъла на чл.14 ЗДС.

Формулирани са и подробни съображения за неоснователност на заявената претенция. Ответникът се противопоставя на твърдението на ищеца, че е собственик на имота застъпвайки позиция, че е придобил имота на законно основание от предишния му собственик, като при условията на евентуалност се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност. Уточнява, че исковата молба въз основа на която е образувано гр.дело №332/04г. по описа на НРС не е вписана, поради което и постановеното въззивно решение по в.гр.д. №706/2007г. на БОС не съставлява сила на присъдено нещо спрямо него. Твърди, че въведеното от закона изключение от правилото за обвързващата сила на решението по спора, предвидено в нормата на чл.226 ал.3 ГПК касае именно спорове, свързани с право на собственост исковите молби, по които подлежат на вписване. Заявява също така, че ищецът не разполага с материалноправна легитимация и не е собственик на терена, върху който е изградена сградата. Ищецът следвало да представи доказателства за правото на собственост на държавата върху терена, като включително уточни границите на целия имот, върху който се разпростира базата му, както и обстоятелството дали процесния поземлен имот с идентификатор *** попада в рамките на същия.

„Спектър“ООД се легитимирало като собственик на една част от поземления имот с площ 600 кв.м. съгласно констативен нотариален акт №121/03.06.2002г., издаден на основание сключен приватизационен договор, по силата на който му били прехвърлени 100% от дяловете на „Агрострой“ЕООД Несебър, в чиито активи бил включен този имот. Това обстоятелство не се коментирало въобще в решението на БОС, поради което и оставал неизяснен въпроса с придобиването на останалата част от тези общо 1000кв.м. Тази част на имота била продадена на „Спектър“ ООД от Христина Василева и Иван Василев, които от своя страна го закупили в режим на СИО от София Чернева-наследник на Стоян Рапов и това се виждало от отбелязванията в имотния регистър. Твърди се най-накрая, че 1800кв.м. от процесния поземлен имот- целият с площ 2400кв.м., праводателите му са придобили от наследниците на Стоян Рапов, като общо възстановения на последния бивш имот бил с площ от 2.8 декара.

Във връзка с казаното се цитират и анализират постановени съдебни актове на други състави на БОС, съответно по в.гр.д.№912/2007г. и по гр.д.№898/2010г., в които се приемало, че държавата не е собственик, поради липса на активна материалноправна легитимация на бивш имот №388 по кадастралния план на Несебър от 1956г. с площ 2.8 декара, възстановен на наследниците на Рапов, от част от който впоследствие е образуван УПИ1-794 от кв.1 по ПУП на м.“Акротирия“, гр.Несебър, идентичен с ПИ с идентификатор ***, поради което и процесния ревандикационен иск се явявал неоснователен.

Изложени са от ответника и мотиви, че действията на ищеца противоречат на чл.1 от Допълнителен протокол към конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, даващи възможността на К. да упражнява правото на собственост върху законно придобит от него имот.