Определение № 5306 от 22.10.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5306 гр. Варна, 22.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20263100501357 по описа за 2026 година Производството е по чл. 278, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 38509/15.05.2026 г. на М. А. А. против Решение № 1543/23.04.2026 г., постановено по гр.д. № 16374/2024 г. по описа на ВРС, XLVI състав В ЧАСТТА /имаща характер на определение/, с която е отвърлена претенцията й с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК против М. П. С. да заплаща сумата за разликата над 125 евро до пълния размер на претенцията от 300 евро, представляваща обезщетение за еднолично ползване от страна на ответника на съсобствения на страните недвижим имот, представляващ Жилище - апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, находящ се в гр.

Варна, район „Аспарухово“, ул. „Н.б.“, ********, с площ 59.48 кв. м., разположен в сграда с идентификатор № ***, изградена в поземлен имот с идентификатор № ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***; под обекта: *** и над обекта:

***, ведно с прилежащата изба № 21, както и 3.78960 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, считано от влизане в сила на решението в тази му част до окончателното извършване на делбата.

В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и събраните по делото доказателства. Излагат се, че са налице всички предпоставки на чл. 201 от ГПК за допускане на повторна СОЕ, каквато е поискана своевременно пред ВРС, но не е допусната. Прави се доказателствено искане, което да бъде 1 събрано по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК, а именно допускане на повторна СОЕ, като е включена и задача вещото лице да премахне малка част от мазилката на подходящо място и да установи дали делбения имот е тухла или панел и да отрази резултата при изготвяне на заключението. Претендира се отмяна на обжалваната част от решението, като вместо него се постанови друго, с което изцяло да се уважи претенцията.

Ответникът по жалбата М. П. С. депозира отговор по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с което изразява становище за неоснователност на същата.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на М. А. А. против М. П.

С. за делба на апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район Младост, район „Аспарухово“, ул. „Н.б.“, ********, с площ 59.48 кв. м., разположен в сграда с идентификатор ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***; под обекта: *** и над обекта: ***, ведно с прилежащата изба № 21, както и 3.78960 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

С исковата молба ищцата е поискала привременна мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК за осъждане на ответника да й заплаща обезщетение за едноличното ползване на съсобствения имот, считано от влизане в сила на определението до окончателното приключване на делбата.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета пред първоинстанционния съд СОЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че средният месечен наем за апратамент № 21 е в размер на 250 евро или 125 евро за 1/2 ид.ч. от същия.

С Решение № 1543/23.04.2026 г., постановено по гр.д. № 16374/2024 г. по описа на ВРС, XLVI състав е допусната делба на горепосочения обект между съделителите, при квоти: 1/2 ид.ч. за М. А. А. и 1/2 ид.ч. за М. П. С..

Решението в тази му част не е обжалвано и е влязло в законна сила.

От заключението на вещите лице по допуснатата и приета пред въззивния съд тройна СОЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че средният пазарен наем за апартамент с идентификатор *** по КК на гр. Варна е в размер на 300 евро.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

2

По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на горецитираната разпоредба, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на имота, следователно, винаги и само занапред във времето, т. е. - от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила.

Когато делбеният имот се ползва от един от съделителите, останалите имат право да поискат на основание горецитираната разпоредба да им бъде определено обезщетение срещу ползването на тяхната част до окончателното ликвидиране на съсобствеността. В случая ответникът не доказва, че ищцата ползва жилището, заедно с него и новото му семейство.

Оплакванията във въззивната жалба са единствено по отношение на размера на сумата, която С. следва да заплаща на А. по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК. От приетата пред въззивния съд СОЕ, се установява, че пазарният месечен наем за делбения обект е в размер на 300 евро или сумата от 150 евро месечно за 1/2 ид.ч. от имота, като претенцията следва да бъде уважена до този размер, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата.

С оглед гореизложеното Решение № 1543/23.04.2026 г., постановено по гр.д. № 16374/2024 г. по описа на ВРС, XLVI състав в частта, с която се отхвърля претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК за разликата над сумата от 125 евро месечно до сумата от 150 евро месечно, представляваща обезщетение за еднолично ползване от страна на С. на съсобствения на страните недвижим имот, представляващ апартамен с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, считано от влизане в сила на решението в тази му част /имаща характера на определение/ до окончателното извършване на делбата следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което ответникът да бъде осъден да заплаща горния размер на обезщетението по привременната мярка.

По отношение на разноските:

За въззивна инстанция на въззивницата М. А., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно обжалваемия интерес и уважената част от въззивната 3 жалба, следва да й се присъдят разноски като въззиваемият М. С. следва да бъде осъден да заплати сумата от 172.52 евро, представляваща заплатени от нея държавна такса – 7.67 евро, заплатен депозит за тройна СОЕ – 600 евро и заплатено адвокатско възнаграждение – 600 евро, съобразно представен договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане /листи 50 - 52/ и намалено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размера на 600 евро.

Възражението на С. с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно предвид това, че производството не се характеризира с фактическа и правна сложност, но съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна /600 евро/, на основание чл.

78, ал. 5, изр. 3 от ГПК.

Въззиваемият М. С. е отправил искане с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, такива следва да му се присъдят съобразно отхвърления спрямо него иск, поради което М. А. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 514.29 евро, представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение – 600 евро, съобразно представен договор за правна защита и съдействие /лист 54/.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1543/23.04.2026 г., постановено по гр.д. № 16374/2024 г. по описа на ВРС, XLVI състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията на М. А. А., ЕГН **********, с адрес: ******* с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК против М. П. С., ЕГН *********, с адрес:

******** да заплаща сумата за разликата над 125 евро месечно до размера на претенцията от 150 евро месечно, представляваща обезщетение за еднолично ползване от страна на ответника на съсобствения на страните недвижим имот, представляващ Жилище - апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, находящ се в гр.

Варна, район „Аспарухово“, ул. „Н.б.“, ********, с площ 59.48 кв. м., разположен в сграда с идентификатор № ***, изградена в поземлен имот с идентификатор № ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***; под обекта: *** и над обекта:

***, ведно с прилежащата изба № 21, както и 3.78960 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, считано от влизане в сила на решението в тази му част /имаща характера на определение/ до окончателното извършване на делбата, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М. П. С., ЕГН *********, с адрес: ******** ДА ЗАПЛАЩА 4 на М. А. А., ЕГН **********, с адрес: ******* месечно сумата за разликата над 125 /сто двадесет и пет/ евро до размера от 150 /сто и петдесет/ евро или допълнително 25 /двадесет и пет/ евро месечно, представляваща обезщетение за еднолично ползване от страна на ответника на съсобствения на страните недвижим имот, представляващ Жилище - апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КК на гр.

Варна, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, ул. „Н.б.“, ********, с площ 59.48 кв. м., разположен в сграда с идентификатор № ***, изградена в поземлен имот с идентификатор № ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***; под обекта: *** и над обекта:

***, ведно с прилежащата изба № 21, както и 3.78960 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, считано от влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК до окончателното извършване на делбата.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1543/23.04.2026 г., постановено по гр.д.

№ 16374/2024 г. по описа на ВРС, XLVI състав В ЧАСТТА /имаща характера на определение/, с която е отхвърлена претенцията на М. А. А., ЕГН **********, с адрес: ******* с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК против М. П. С., ЕГН *********, с адрес: ******** да заплаща сумата за разликата над 150 евро месечно до пълния размер на претенцията от 300 евро месечно.

ОСЪЖДА М. П. С., ЕГН *********, с адрес: ******** ДА ЗАПЛАТИ на М. А. А., ЕГН **********, с адрес: ******* сумата от 172.52 /сто седемдесет и две евро и петдесет и два евроцента/ евро – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН **********, с адрес: ******* ДА ЗАПЛАТИ на М. П. С., ЕГН *********, с адрес: ******** сумата от 514.29 /петстотин и четиринадесет евро и двадесет и девет евроцента/ евро – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________