Решение № 16578 от 09.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16578 гр. София, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110114727 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу В. Н. З. за сумата от 212,75 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. - м.01.2021г., вкл. до имот на адрес : гр. София, ул. „С***, аб.

№201842, ведно със законната лихва от 04.04.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 42,65 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2020г. - 23.03.2023г., за сумата от 13,93 лева - цена за услуга дялово разпределение за периода м.03.2020г. - м.01.2021г., вкл., ведно със законната лихва от 04.04.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 3,31 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 16.05.2020г. - 23.03.2023г., които вземания са включени в издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18074/2023г. на СРС, 64 –ти състав.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Директ“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответницата чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като се позовава на изтекла погасителна давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Директ“ ЕООД, не е взело становище по предявените искове.

1

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание е сключил договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От събраните по делото писмени доказателства (нотариален акт № 174 за собственост на апартамент по чл.55 от ЗПИНМ, том XLIV дело № 8774/68г. – л.16, заявление – декларация от А.К.М. от 02.04.2004г. за откриване на партида на имота на нейно име – л.21, удостоверение за наследници на А.К.М. – л.111 и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 6, том I, рег. № 445, дело № 8 от 2021г., съставен на 29.01.2021г. – л.18) се установява, че процесният имот е придобит от Н.И.М. и А.К.М. в режим на съпружеска имуществена общност, като след смъртта им имотът е придобит по наследствено правоприемство от наследниците им – В. Н. З. (дъщеря) – ответница по делото и Г.Н.М.

(син). Последните двама са се разпоредили с имота на 29.01.2021г. Смъртта на А.М. е настъпила на 26.11.2019г. (през процесния период, който започва на 01.05.2019г.), като след смъртта й за задълженията й отговарят нейните наследници според наследствените права – чл.60, ал.1 ЗН, т.е. по ½ част всеки един от тях – чл.5, ал.1 ЗН.

Предвид горното през процесния период като съсобственик на имота ответницата има качеството на клиент на ТЕ - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Не е повдиган по делото спор относно обстоятелството, че през процесния период в процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 425,49 лева, като ответницата следва да отговаря за ½ част от задължението, т.е. за сумата от 212,75 лева предвид изложеното по – горе относно правата върху имота и наследствения й дял от наследството на майка й А.М..

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер 2 на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия. При условие че общата фактура е издадена на 31 – во число на месец юли на съответната година, от тази дата започва да тече 45 – дневеният срок, защото срокът за плащане на задължението не може да започне да тече преди установяване на окончателен размер на задължението, който се установява посредством издаване на общата фактура.

При това за процесния период ответницата е изпаднала в забава за плащане на цената за доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на претендираната сума.

По възражението за погасителна давност:

Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.

Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл.422, ал.1 ГПК) на 04.04.2023г., когато течението на давността се прекъсва (чл.116, б.“б“ ЗЗД). При това към датата на завеждане на делото – 04.04.2023г., погасено по давност е вземането за цена за топлинна енергия за периода м.05.2019г. - м.01.2020г., вкл.

Непогасеното по давност и неплатено вземане за цена за топлинна енергия за периода м.02.2020г. – м.01.2021г., вкл. възлиза на сумата от 123,17 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК на база приетите като доказателства фактури за задълженията и изравнителни сметки.

На основание чл.119 ЗЗД погасено по давност е и акцесорното вземане, начислено върху погасената по давност главница. Размерът на непогасеното по давност акцесорно вземане, определен на основание чл.162 ГПК, възлиза на сумата от 24,69 лева.

Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 123,17 лева за периода м.02.2020г. - м.01.2021г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и 3 за остатъка от периода. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 24,69 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея:

Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В случая дяловото разпределение е извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Директ“ ЕООД.

Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.

139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици.