Решение № 8080 от 02.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8080 гр. София, 02.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110152700 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че на 20.12.2023 г. в гр. Д. водачът на л.а. „** **“ с рег. № **, реализира виновно пътнотранспортно произшествие (ПТП) с л.а. „**“, рег. № **, като нанася вреди на последния. За ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол.

Ищецът поддържа, че бил сключил със собственика на увредения автомобил договор за застраховка „Каско“, обективиран в полица № **, с валидност към датата на произшествието. За настъпилото ПТП при ищеца била образувана ликвидационна преписка № **, като автомобилът бил ремонтиран от автосервиз „**“ ООД, на който ищецът заплатил сумата от 3093,49 лв., представляваща стойност на извършените ремонтно-възстановителни работи по автомобила, и сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Ищецът поддържа, че с плащането се суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника, който застраховал гражданската отговорност на виновния водач в ПТП-то. Твърди, че изпратил на ответника покана, но плащане не последвало. Натрупала се мораторна лихва в размер на 323,94 лв. Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1554,25 лв., главница, представляваща частична претенция при пълен глобален размер от 3108,49 лв., за платено застрахователно обезщетение по щета № **, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 21.11.2025 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 323,94 лв., мораторна лихва за периода 24.04.2024 г.-20.11.2025 г. Претендира разноски.

Ответникът „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва иска. Не оспорва, че към датата на процесното ПТП е бил застраховал гражданската отговорност на водача, управлявал л.а. „** **“ с рег. № **. Оспорва твърдения механизъм на произшествието и вината на 1 застрахования при него водач. Оспорва вида и размера на причинените вреди. Прави възражение за съпричиняване. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните по реса на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ

Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ до същия размер. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3. за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. законово вземане срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“.

Събраните писмени доказателства и от кредитираното от съда заключение на САТЕ, както и протокола за разпит по делегация от РС-Д. на двамата водачи, участвали в ПТП, установяват, че на 20.12.2023 г. в гр. Д. водачът на л.а. „** **“ с рег. № **, реализира пътнотранспортно произшествие (ПТП) с л.а. „**“, рег. № **, като нанася вреди на последния. Произшествието настъпва в ул. „**“, като водачката на л.а. „**“, рег. № **, прави ляв завой, за да навлезе в тази улица, а водачът на л.а. „** **“ с рег. № ** е паркирал автомобила си напряко върху тротоара, като е спуснал зад и от автомобила рамка (заден борд) за разтоварване/натоварване на стока – в случая, според показанията на св. И., водач на л.а. „** **“, ракла-шкаф. Според св. Д., водач. на л.а. л.а. „**“, бордът е бил спуснат до долу при началото на навлизане в улицата от нейна страна, а е вдигнат навярно по време на нейното движение, докато според св. И. бордът е бил вдигнат през цялото време, защото раклата е била вдигната и натоварена.

Деликтната отговорност на водача на л.а. „** **“ с рег. № ** е свързана с нарушаването на правилото на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП да не създава с поведението си опасност и пречки за движението – в случая спускането на задния борд за натоварване на раклата върху уличното платно създава именно подобна пречка и опасност. В случая според показанията на св. И. в неговия автомобил е имало още един човек и при това положение е съществувала възможността и задължението за сигнализация на маневрата на задния борд.

Ето защо водачът на л.а. л.а. „** **“ с рег. № **, паркирал там и спуснал задния борд, онговаря по правилата на непозволеното увреждане към автомобила, претърпял ПТП.

Ищецът е сключил със собственика на увредения л.а. „**“, рег. № **, договор за 2 застраховка „Каско“, в полица № **, с валидност към датата на произшествието. За настъпилото ПТП при ищеца е образувана ликвидационна преписка, като автомобилът е ремонтиран, за което ищецът е заплатил сумата от 3093,49 лв., представляваща стойност на извършените ремонтно-възстановителни работи по автомобила, и сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Щетите от ПТП са описани в протокола за оглед и съгласно заключението на САТЕ са причинени именно от ПТП-то.

По отношение на размера на правото на ищеца по чл. 411, ал. 1 КЗ съдът намира следното:

Обхватът на суброгационното право по чл. 411, ал. 1 КЗ зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по имуществената застраховка, и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна сума – максималният размер на застрахованото имущество, не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото – арг. чл. 400, ал. 2 КЗ.

Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде извършено по действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е. пазарната стойност на същите, като Методиката по Наредба № 24 от 2006 г. не дерогира разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“. В този смисъл решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., ВКС, І т.о.

В практиката на ВКС (решение № 79 от 02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г., ВКС, I т.о. и решение № 6 от 02.02.2011 г. по т.д. № 293/2010 г., ВКС, I т.о., по КЗ (отм.), но която практика не е загубила актуалността си) е прието, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност. Изключение от това принципно положение е предвидено в правилото на чл. 17, ал.

1 от Методиката към Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане, което посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата тази по фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до 3 години. В конкретния случай автомобилът не отговаря на това условие, тъй като е бил на над 8 година от пускане в експлоатация при ПТП-то. Видно от заключението на САТЕ стойността на ремонта по средни пазарни цени е 5118,36 лв., т.е. дори повече от платеното от ищеца. Размерът на суброгационното право следователно се определя от реално платеното на увредения собственик и обичайните ликвидационни разноски от 15 лв. Така вземането по чл. 411, ал. 1 КЗ е било в размер на 3108,49 лв.

3

Същевременно, основателно е възражението на ответника за съпричиняване на вредите поради виновното поведение и на водача на увредения автомобил. Задният борд в случая не се твърди да се е местил в хоризонтално, а само във вертикално положение. Т.е. водачката на л.а. „**“, рег. № **, предприела маневрата ляв завой, силно е надценила възможността да вземе завоя, без да закачи рампата/задния борд на л.а. „** **“. Дори и този борд да е останал спуснат, тя с положителност щеше да мине отгоре му – вероятно щеше да спука гума. Това нейно рисково поведение съставлява неизпълнение на задълженията й по чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Съдът намира, че процентът съпричиняване е висок – 2/3 – за водачката на л.а. „**“, рег. № **. Така, главницата е в размер на 1/3 х 3108,49=1036,16 лв.

Искът за главница следва да се уважи в размера от 529,78 евро (ведно със законната лихва от датата на исковата молба 21.11.2025 г. до окончателното изплащане) и да се отхвърли над 529,78 евро до пълния предявен размер от 794,68 евро.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва предполага установяване от ищеца на съществуването на валидно главно парично задължение на ответника; на настъпила забава на последния за изпълнение на паричното задължение – в случая при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД отправена покана от ищеца за заплащане на главницата, получена от ответника.

Въпреки дадените указания с доклада ищецът не сочи доказателства да е отправял покана за плащане до ответника и тя да е получена от последния. По тази причина акцесорният иск следва да се отхвърли.

По разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски имат и двете страни.

Ищецът е сторил разноски в размер на 38,41 евро за държавна такса, 230 евро за депозит за САТЕ, 25 евро депозит за свидетел и съдът му определя разноски от 100 евро за юрисконсултско възнаграждение, общо сумата от 393,41 евро. Пропорционално на уважената част от предявените искове, ищецът има право на разноски от 220,56 евро.

Ответникът е сторил разноски от 25 евро депозит за свидетел и съдът му определя разноски от 100 евро за юрисконсултско възнаграждение, общо сумата от 125 евро.

Съразмерно на отхвърлената част от иска той има право на разноски от 54,92 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 529,78 евро главница, представляваща суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № **, за вреди, причинени на л.а. „**“, рег. № **, застрахован по договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в полица № **, при ПТП от 20.12.2023 г. в гр. Д., 4 причинени виновно при управление на л.а. „** **“ с рег. № **, застраховано по договор за гражданска отговорност при ответника, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.11.2025 г. до изплащане на вземането, и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 220,56 евро разноски, сторени по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, против „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за разликата над 529,78 евро до пълния предявен като частичен размер от 794,68 евро. главница (с твърдян глобален размер на цялото вземане 1589,35 евро) и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 323,94 лв. (165,63 евро), мораторна лихва за периода 24.04.2024 г.20.11.2025 г.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 54,92 евро, разноски, сторени по делото.