Решение № 231 от 09.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245000500493 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260008, постановено на 6.06.2024 г. по гр.д.

460/2021 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. Г. К. против „У."С.Г."“ЕАД-гр.П. искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в причиняване на физически и психически болки и страдания и силно нарушено здравословно състояние, настъпили в резултат на действия и бездействия на лекари на ответното дружество на дати 14.02.2016г. и 15.02.2016г., и сумата от 18 283,34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 12.02.2018 г. до 12.02.2021 г., както и искането за присъждане на законната лихва върху сумата от 60 000лв., считано от датата на подаване на исковата молба 15.02.2021г. до окончателното й изплащане, и е осъден Г. Г. К. да заплати на „У."С.Г."“ЕАД-гр.П. сумата 3 905 лв. – разноски за производството.

Жалбоподателят Г. Г. К. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени във въззивната 1 жалба от 18.06.2024 г., като предявените от него искове бъдат уважени. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в причиняване на физически и психически болки и страдания и силно нарушено здравословно състояние, настъпили в резултат на действия и бездействия на лекари на ответното дружество на дати 14.02.2016г. и 15.02.2016г., както и сумата от 18 283,34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 12.02.2018 г. до 12.02.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 60 000лв., считано от датата на подаване на исковата молба 15.02.2021г. до окончателното й изплащане.

Ответникът по въззивната жалба „У."С.Г."“ЕАД-гр.П. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 10.10.2024 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни и моли те да бъдат отхвърлени.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че ищецът Г. К. е бил лекуван като пациент в ответната болница и че на 14.02.2016 г. и на 15.02.2016 г. е бил опериран, като дейността по лечението и операциите са осъществени от служители на ответника.

С подадената на 15.02.2021 г. искова молба ищецът К. твърди, че на 14.02.2016 г. е бил приет и опериран в ответната болница, след като изследване със скенер установило наличие на тромб, след което той се почувствал по-добре и очаквал да бъде изписан на следващия ден, но на 15.02.2016 г. д-р З. при преглед пипнал ходилото на десния му крак и казал, че се налага допълнителна операция. Твърди, че не са му били направени никакви допълнителни изследвания, бил закаран в операционната, не му било обяснено в какво се изразява допълнителната операция и бил опериран 2 въпреки че категорично заявил, че не е съгласен да му се прави операция без да му се обясни какво точно ще се прави и кое го налага. Твърди, че не е подписвал и декларация за съгласие за извършване на хирургична интервенция. Твърди, че през следващите дни чувствал много силни болки и в двата крака в областта на бедрата, подбедриците и в областта на седалището, привечер вдигал температура, но д-р З. го убеждавал, че това е нормално и ще му мине. Твърди, че след като го изписали прочел в епикризата, че водеща диагноза за заболяването му, въз основа на което е направено операцията на 15.02.2016 г., е дисекация на аортата, което е наложило конструирането на феморо-фем.кросоувър байпас от дясно към ляво с 6 м.м. рингова протеза.

Твърди, че не е имало десекация на аортата. Твърди, че не са му били направени каквито и да било изследвания, които да установят такава, а резултатите от скенера на 14.02.2016 г. показвали липса на десекация. Заявява, че предполага, че целта на втората операция е било да се усвоят пари по една по-скъпа клинична пътека, като същата е била изцяло ненужна и вместо да му помогне увредила значително неговото здраве. Твърди, че след консултация с лекари разбрал, че подобна операция не се практикува повече от 20 години, тъй като след нея животът на човек продължава само няколко месеца. Твърди, че се чувствал много зле физически и психически, изпитвал силни болки в областта на седалищната мускулатура и бедрата, изпотявал се, не му стигал въздух, получавал сърцебиене, на моменти му прилошавало, поради което потърсил помощ в други болници, в които му казали, че състоянието му е много тежко и не могат да му помогнат, обяснявали, че има голям риск да не преживее последваща операция, като всички се възмущавали от действията на колегите си от ответната болница. Твърди, че на 7.03.2016 г. му било направено изследване в болница в С. и то установило, че няма данни за дисекация и аневризми в торакална и абдоминална аорта, нито дисекация в областта на аортната бифуркация, а установило, че лява обща, външна и вътрешна илиачни артерии и АФС са неконстрастирани, т.е. са прекъснати и през тях не преминава кръв. Твърди, че по съвет на лекар от болницата се свързал с д-р З. по телефона да попита защо няма констрастиране на артериите, при което той му заявил, че при операцията е легирал (завързал) лява външна илиачна артерия. Заявява, че този факт не е отразен в издадената от болницата епикриза. Твърди, че в МБАЛ“Н.к.б.“ЕАД-гр.С. след подробни изследвания на 10.05.2016 г. му била направена нова операция, при която бил 3 прекъснат кросоувър байпасът и било възстановено анатомичното кръвоснабдяване на крайниците, била отделена старата протеза и анастомозата била затворена със синтетичен пач, поставена била 9 мм. сребърна протеза Синерджи, след която операция той се почувствал значително по-добре, но вече не е същият човек. Заявява, че през годините направил множество консултации с лекари и всички били категорични, че повторната операция на 15.02.2016 г. не е била необходима и е била направена без да има каквито и да било изследвания и показатели за това, като всички били категорични, че дисекация на аортата, каквато е основната диагноза в издадената епикриза, не може да се установи с напипване с пръст, а следва да се установи със скенер или МРТ. Заявява, че освен това всички били категорични, че дори и поставената диагноза да е била вярна, подобна операция в последните 20 години не се прави, тъй като резултатът от нея е само няколко месеца живот, както и че тази операция е направена без каквото и да е основание, като тя е застрашила живота му и само навременната последваща операция в С. го е спасила. Твърди, че в резултат на ненужно проведената операция на 15.02.2016 г. в ответната болница му били причинени силни болки и страдания и за него настъпили необратими негативни последици за цял живот. Твърди, че увредата се състои в причиняване на усложнения в здравословното му състояние, които могат да бъдат фатални, не може да се движи нормално, задъхва се при пешеходно изминаване на разстояние от едва 100 метра, бил инвалидизиран, като към момента процентът на трайно намалената му работоспособност е 80%, причинена му била полова дисфункция, което довело до развод със съпругата му, бизнесът му се провалил. Твърди, че ако не му е била извършена ненужната операция от лекарите на ответната болница, нямало да се наложи последващата операция в град С.. Твърди, че е бил лишен от нормалния си живот и удоволствия, които са заменени с болка, страх и стрес и се отразяват на психиката му, на семейни му живот, тъй е една развалина, която всеки момент може да си отиде завинаги. Твърди, че е налице причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на служителите на ответната болница с настъпилата увреда, защото ако е била назначена и извършена правилна, адекватна и своевременна диагностика на състоянието му и е било проведено правилно, адекватно и своевременно лечение, ако не е била извършена операцията на 15.02.2016 г., не биха настъпили тези последици.

4

Претендира, че ответната болница носи отговорност съгласно чл.49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за вредите от виновното поведение на лекарите при и по повод на възложената работа по оказване на медицинска помощ и други медицински дейности по Закона за здравето. Твърди, че отговорността е за нарушение на основния принцип в хуманната медицина „да не се вреди на пациента“ и е налице „лекарска грешка“. Твърди, че съгласно чл.79 от ЗЗ медицинската помощ в страната се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, но в случая такива не били приложени при диагностицирането му и при извършване на операцията на 15.02.2016 г. Твърди, че съгласно чл.80 от ЗЗ качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6,ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5,т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, като установените основни принципи на правото на медицинска помощ в чл.81,ал.2 от ЗЗ са своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. Твърди, че с оглед на тази правна уредба отговорност при „лекарска грешка“ възниква при всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършването на изследвания, консултации, лечение и други медицински дейности, вкл. при недиагностициране на заболяване и поставянето на неправилна диагноза, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6,ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, с основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество на медицинската помок, в резултат на което е причинено увреждане на пациента. Затова претендира за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба и ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода 12.02.2018 г.-12.02.2021 г. в размер на 18 283,34 лв.

С отговора на исковата молба от 7.04.2021 г. ответната болница оспорва исковете изцяло като неоснователни. Възразява се, че са несъстоятелни твърденията на ищеца, че той е нямал дисекация на аортата и тя не е била диагностицирана коректно. Заявено е, че е невярно твърдението, че операцията, направена на ищеца, не се правела от 20 години, а извършената 5 оперативна интервенция е спасила живота на ищеца и е утвърден метод за лечение на дисекация на аортата. Твърди, че за правилността на диагностичнолечебния процес свидетелства и констативният протокол от извършена проверка по сигнал на ищеца, с констативният протокол от 5.05.2016 г. от която не са установени никакви нарушения. Твърди се, че оказаната медицинска помощ на ищеца е качествена и извършеното лечение няма нищо общо с последващото му влошено здравословно състояние,като извършените последващи интервенции в МБАЛ“НКБ“-С. не са по причина на усложнения от проведеното лечение в ответната болница. Заявява, че до последващата операция са изминали 3 месеца и е видно от представените от ищеца документи, че за този период няма промяна в ангиологичния статус на пациента. Заявено е, че голяма част от описаните страдания са свързани с множество придружаващи заболявания на ищеца, които той е имал преди извършване на операцията. Твърди се, че няма никакви данни по делото за неспазване на медицинските стандарти и правила за добра медицинска практика и не са налице противоправни действия или бездействия от страна на служители на лечебното заведение, диагнозата е била правилна и поставена на база обективното състояние на пациента, извършени изследвания, включително асиметрия в АН на двете ръце и интраоперативна ангиография, всички тези данни са вписани подробно в медицинската документация. Твърди се, че не е налице причинна връзка между описаните от ищеца вреди и лечението при ответника, като не всеки неблагоприятен резултат или последващо лечение има връзка с медицинската помощ, оказана в предходен момент. Оспорва се като прекомерен и размерът на претенцията. Заявено е и възражение за изтекла давност, тъй като лечението и диагностиката са извършени на 14.02.2016 г., когато е хоспитализиран пациентът, като до датата на завеждане на исковата молба 15.02.2021 г. и изтекъл 5-годиншият давностен срок. Затова моли исковете да бъдат отхвърлени.