Решение № 99 от 14.07.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Сливен , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело № 20212200100182 по описа за 2021 година

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ.

Ищецът СТ. Ж. СТ. твърди в исковата си молба, че е баща на Ж. С. С..

Последният починал в резултат на ПТП, което се осъществило на 24.12.2017 г. на път ІІІ-662, километър 12+900, в землището 1на с. Баня, общ. Нова Загора. Твърди, че единият от автомобилите с марка „Рено”, модел „Лагуна”, бил управляван от Я. Ю., а другият автомобил участвал в ПТП бил марка „Ауди”, модел „А 3” бил управляван от А. Т. Игнатов. За настъпилата катастрофа било образувано наказателно производство пор. № 306/2017 г. по описа на ОП - Сливен и внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 646/2019 г. с подсъдим Я. Ю.. По същото дело била постановена Присъда № 6 от 25.02.2020 г., с която подсъдимият Я. Ю. бил признат за виновен, че по непредпазливост причинил смъртта на сина на ищеца и средни телесни повреди на повече от едно лице и за това престъпление му било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години. Присъдата била обжалвана пред АС - Бургас и по ВНОХД № 128/2020 г. по описа на БАС, с което била изменена като подсъдимият бил оправдан за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и потвърдена в останалата й част. Твърди, че гражданската отговорност на водача причинил ПТП-то била застрахована по застрахователна полица гражданска отговорност при ответника, валидна до 21.03.2018 г. Счита, че последното следва да ангажира отговорността на 1 ответника за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на ищеца.

Твърди, че ищецът претърпял такива произтичащи от изключително силната емоционална връзка и привързаност, която имал със сина си. Ищецът бил във фактическа разделя с майката на пострадалия от 10 годишната възраст на сина си. Двамата, баща и син живеели заедно, като си полагали с взаимни грижи. Ищецът се грижил за сина си, докато той бил в детска възраст.

Връзката им се засилила от това, че двамата работели една и съща професия и те си помагали взаимно съветвали се, което довело до още по[1]голяма привързаност между тях. Пострадалият бил единствено дете на ищеца, бил грижовен, отговорен и много добър син. Имал добър характер, не се карал, не повишавал тон, държал се уважително с всички близки. След неговата смърт за ищеца останала дълбока, незаличима празнина в живота му, като същият не могъл да преодолее ненавременната загуба на сина си. Непрекъснато плачел, посещавал гроба му и продължавал да страда неутешимо от загубата на сина си. Затворил се в себе си и избягвал всякакви контакти с близки и роднини.

Твърди, че на 19.11.2018 г. оправил претенция до ответника за 2изплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди, но такова му било отказано с писмо от 05.12.2018 г., тъй като ответникът посочил, че няма влязъл в сила акт, оказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от смъртта на неговия син Ж. С. С., починал в резултат на ПТП, станало на 24.12.2017 г., ведно със законната лихва за забава считано от 20.11.20218 г. до окончателното изплащане на възнаграждението. Претендира направените разноски. Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, с който не оспорва следните обстоятелства:

Наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за автомобила причинил ПТП.

Не оспорва наличието на влязла в сила присъда. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в обстоятелството, че пострадалият е пътувал с МПС без поставен обезопасителен колан при наличието на такъв. Счита, че това обстоятелство следва да бъде отчетено, като се намали размерът на дължимото обезщетение. Счита претендирания размер за прекалено завишен с оглед твърдените неимуществени вреди, принципът на справедливост и трайната съдебна практика. Счита, че размерът 2 на обезщетението би бил адекватен до размера на 80 000 лв. и над този размер искът за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен. Претендира разноски за отхвърлената част от иска.

В с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа иска си и моли да бъде уважен. Претендира разноски. Прави възражение, че липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение от ответника и за регистрация по ДДС на пълномощника на ответника.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител в с.з.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът СТ. Ж. СТ. е баща на Ж. С. С.. Ж. С. е роден на 09.02.1989г. и починал на 24.12.2017г.

На 24.12.2017г. на път III- 662, в землището на с. Баня Община Нова Загора, при управление на МПС – лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № СТ **** ВХ, Я. Ю. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл.

16 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл. 20 ал.2 от ЗДВП и чл. 21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ж. С. С.. За посоченото същия е осъден с влязла в сила присъда № 6/25.02.2020г. по НОХД № 646/19 по описа на СлОС, изменена с Решение № 122/18.09.2020г. по ВНОХД № 128/20 по описа на БАС, в частта относно нарушението на чл. 20 ал.2 от ЗДвП и потвърдена с Решение № 7/01.02.2021г. по к.д.№ 872/20 по описа на ВКС, на наказание лишаване от свобода за срок от две години и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 01.02.2021г.

Гражданската отговорност на водача Я. Ю., управлявал лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № СТ **** ВХ, собственост на Л. С., е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника ЗД „Бул Инс“ АД със застрахователна полица БГ/02/117000859589, със срок на валидност до 21.03.2018 г.

С молба от 20.11.2018г., било поискано от ищеца, чрез пълномощник му да му бъде изплатено обезщетение за неимуществените вреди, причинени от смъртта на неговия син в размер на 180 000лв. Била заведена щета № 3

1810036816 при ответника. Ответникът е отговорил на 05.12.2018г., че на са налице основания за заплащане на обезщетение, тъй като не е представен акт, установяващ отговорността на виновния водач.

От събраните гласни доказателства се установява че ищеца и сина му били изключително привързани един към друг. Когато починалият Ж. С. бил на двете години, майката напуснала семейното жилище и той останал да живее заедно с баща си и баба си в с. Сборище. До момента на своята смърт, той не е живял на друго място и те винаги са живели като едно домакинство.

Отношенията им били храмонични, характеризирали се с взаимна привързаност, уважение и взаимопомощ. Тъй като майката липсвала в живота на Ж. С., той още по-близък с баща си и изключително привързан към него.

Докато бил ученик Ж. С., баща му се грижил за него. След това двамата станали още по-близки, тъй като упражнявали една професия и си помагали взаимно със съвети. Ж. С. помагал в домакинството и работата в градината, извършвал ремонти на общото им жилище. Бил изключително възпитан и уважителен. След всеки курс, който изпълнявал с камиона си, бащата го чакал да се прибере и му приготвял нещата които обича.

След като узнал за смъртта му в катастрофата, ищецът преживял много тежко загубата му. Той не бил на себе си, тъгувал непрекъснато, затворил се, не излизал с други хора, започнал да пуши цигари. Загубата се отразила на здравето му и загубил желание за всичко.Не искал да излиза и да общува с хора, защото всичко му напомняло за загубата на сина му. Ходил непрекъснато на гроба на сина си и се прибирал в къщи.

Загиналият бил единственото дете на ищеца.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани , като кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, в чиято безпристрастност няма основание да се съмнява. На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради това, че той не е бил с поставен 4 обезопасителен колан. На ответната страна е указано с доклада по чл. 146 от ГПК, че не сочи доказателства в подкрепа на това си възражение, но в първото с.з. не са направени искания за събирането на такива, тъй като представител на страната не е присъствал в с.з., за което е бил редовно призован. При тези предпоставки не се били налице условия за отлагане на делото, тъй като страната е имала осигурена възможност да присъства в с.з. и да направи доказателствени искания, след доклада, дори и да не е направила същите в писмения отговор.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД. Същият е основателен и доказан, но е предявен в завишен размер.

Ищецът е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане.

С противоправното си деяние, което е извършено виновно, застрахованият е причинил на ищеца неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от него психически болки и страдания от причинената смърт на сина му. Налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредата. Търпените болки и страдания са пряка и непосредствена последица от причинената смърт.

Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и лицето притежавало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В конкретния случай при определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът взе предвид следното: изключително близките отношения между ищеца и загиналия, повече от обичайните за такава степен на родство, поради липсата на майка в живота на пострадалия; факта че са живели винаги заедно, в едно 5 домакинство, разделяли са се само, когато Ж. С. е бил на работа; ищецът не е зависил пряко от грижите на сина си, но последният е помагал в домакинството; факта че пострадалия е бил единственото дете на ищеца и след неговата смърт е загубил желание за живот; факта че и бащата и синът са пълнолетни и никой от тях не е издържал другия.

При така изложените конкретни обстоятелства, следва да бъде определено обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 120 000лв.

Недоказано от събраните доказателства остана възражението на ответната страна, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който се е возил без поставен обезопасителен колан.

Претенцията за присъждане на обезщетението, ведно със законната лихва за забава от 20.11.2018г. е неоснователна отчасти. На ищеца се дължат лихви, считано от изтичане на срок от три месеца от предявяване на застрахователната претенция т.е. от 20.02.2019г. В останалата част претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

На ищцата се дължат разноски, съразмерно на уважената част от иска в размер на 2 887 лв. за адвокатско възнаграждение.

На ответната страна се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 2 080 лв. с ДДС. Неоснователно е възражението на ищцовата страна, че липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение – в представения договор за правна помощ е записано, че сумата е платена в брой, което има характер на разписка. Факта, че лицето e регистрирано по ДДС, представлява публична информация, въпреки че не са представени конкретни доказателства. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено в писмената защита е неоснователно, тъй като минималния размер на адвокатското възнаграждение с ДДС при тези цена на иска е 6 156 лв., а платеното такова – 6 240лв.