Определение № 653 от 04.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 653 гр. Стара Загора, 03.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Н. Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500314 по описа за 2024 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на Н. М. Н., действащ чрез адв.

А. Д., срещу определение № 1150/23.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 3475/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

С обжалваното определение съдът е уважил исканията на ответниците „К.“ ЕАД и „А.т.“ ЕООД за изменение на решение № 163/21.02.2024 г. в частта му за разноските като е уважил възраженията им за прекомерност на подлежащите на присъждане като разноски адвокатски възнаграждения и ги е намалил съответно от 1156,15 лв. на 578,07 лв., с ДДС, възложено в тежест на „К.“ ЕАД, и от 859,62 лв. на 429,81 лв., с ДДС, възложено в тежест на „А.т.“ ЕООД.

В частната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, т.к. първоинстанционният съд не е определил разумни и пропорционални размери на адвокатските възнаграждения, които да отговарят на критерия на справедливо обезщетяване на положения от адвоката труд.

Претендира се отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяването на друг, с който ответните дружества бъдат осъдени да заплатят по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ на адв. А. Д. адвокатски възнаграждения в претендираните от ищцовата страна в исковата й молба размери.

В срока за отговор на частната жалба ответниците по нея- „К.“ ЕАД и „А.т.“ ЕООД, не са подали отговори.

След запознаване със становищата на страните и материалите по 1 делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д.№ 3475/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е образувано по искова молба на Н. М. Н., действащ чрез адв. А. Д., срещу „К.“ ЕАД и „А.т.“ ЕООД, с която са предявени при условията на евентуалност пасивно субективно съединени установителни искове, с цени съответно от 10798,18 лв. и 4163,50 лв.

С предявеният срещу „К.“ ЕАД главен иск ищецът е претендирал обявяване нищожността на договор за потребителски кредит поради противоречието му със закона, а с евентуалният иск, предявен срещу „А.т.“ ЕООД – обявяване на нищожността на договор за поръчителство поради накърняване на добрите нрави или като сключен при липса на основание.

Към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие от 01.06.2023 г., с който страните са се съгласили адв. А. Д. да окаже безплатна правна помощ на Н. М. Н., който е материално затруднено лице.

С исковата молба е поискано при уважаване на исковете съдът да присъди в полза на адв. А. Д. по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждения в размер от 1646,19 лв., с ДДС по главния иск, и от 859,62 лв., с ДДС по евентуалния иск.

С отговора на исковата молба ответното дружество „А.т.“ ЕООД е оспорило предявения евентуален иск като неоснователен с възражения, относими към основанието на исковата претенция, без да е налице спор по фактите.

С отговора си на исковата молба ответното дружество „К.“ ЕАД е оспорило предявения главен иск като неоснователен с възражения, относими към основанието на исковата претенция, без да е налице спор по фактите.

Предявило е два евентуално обективно съединени насрещни иска за присъждане на сумите съответно от 344,06 лв. – дължима по договора за потребителски кредит главница, и от 3248,03 лв. – чистата стойност на кредита.

В срока за отговор на насрещната искова молба Н. М. Н., действащ чрез адв. А. Д., е подал такъв, с който е оспорил исковете като неоснователни с възражения, относими към основанието на исковата претенция, без да е налице спор по фактите.

Преди провеждане на първото открито по делото заседание Н. М. Н., действащ чрез адв. А. Д., е подал допълнително становище по евентуалния насрещен иск на „К.“ ЕАД за присъждане на чистата стойност на кредита, с което е направил искане за разсрочване на задължението при уважаване на иска.

Разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, без участието на ищеца или неговия пълномощник-адвокат, и без да са извършвани допълнителни процесуални действия или да са събирани други доказателства, освен представените от тях с исковата молба и отговорите й писмени доказателства, които съдът е приел с определението си 2 по чл.140 от ГПК.

С постановеното по делото решение съдът е уважил исковете за обявяване нищожността на договора за потребителски кредит и на договора за поръчителство, отхвърлил е главния насрещен иск и е уважил евентуалния насрещен иск.

Осъдил е „К.“ ЕАД да заплати на адв. А. Д. възнаграждение в размер на 1156,15 лв., с ДДС, и „А.т.“ ЕООД да заплати на адв. А. Д. възнаграждение в размер на 859,62 лв., с ДДС, съразмерно на уважената част от исковете, като размерите на адвокатските възнаграждения е определил по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/.

По молби на двете ответни дружества за изменение на решението в частта за разноските Районен съд – Стара Загора е постановил обжалваното определение, с което е намалил на основание чл.78, ал.5 от ГПК присъдените адвокатски възнаграждения наполовина.

Съдът е аргументирал решението си за уважаване на молбите като е извършил преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото, без прилагането на разпоредбите на НМРАВ предвид наличието на задължителна за националните юрисдикции практика на Съда на Европейския съюз, обявяваща Наредбата за нищожна.

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за неоснователна по следните съображения:

Налице е съдебна практика на Съда на Европейския съюз по дело № С438/22, която е задължителна за националните юрисдикции на държавитечленки, съгласно която национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер, по-нисък от минималния определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, ал.3 от ДЕС . В този случай националният съд е длъжен да откаже да приложи въпросната национална уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед на това при преценката на въпроса за отговорността на разноските българският съд не следва да прилага НМРАВ, а следва да изходи единствено от действителната фактическа и правна сложност на делото.

В настоящият случай делото и с ниска фактическа сложност, т.к. между 3 страните не е имало спор по фактите.

Делото не се отличава и с висока правна сложност, т.к. по отношение на решаваните от съда правни въпроси е налице задължителна съдебна практика, обективирана в множество съдебни актове на СЕС, както е налице и обилна практика по идентични спорове на националните съдилища, в т.ч. съдебни решения на ВКС, по които са дадени казуални тълкувания на закона .

При определяне на действителната правна сложност на делото следва да се има предвид, че са разгледани повече от три иска, като Н. М. Н. се е защитавал срещу предявени от „К.“ ЕАД при условията на евентуалност обективно съединени два иска, по които отново не е имало спор по фактите.

Извършените от адв. А. Д. в качеството му на пълномощник на Н. М. Н. процесуални действия се заключават в изготвяне и подаване на искова молба и изготвяне и подаване на отговор на насрещна искова молба, без негово участие в открито съдебно заседание.

С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че справедливото възнаграждение за осъществената от адв. А. Д. правна защита и съдействие на Н. М. Н. правилно е определено от първоинстанционния съд съответно в размери от 578,07 лв., с ДДС, платимо от „К.“ ЕАД, и от 429,81 лв., с ДДС, платимо от „А.т.“ ЕООД.

Така посочените размери на възнаграждението съответстват на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, изведени като критерий в решение на СЕС по дело С – 57/15, т.к. правилно са отчетени факторите предмет на спора и цена на труда, който следва да се положи за защита на съответното право.

Цената на труда се предпоставя в случая от предмета на спора, касаещ защита на потребител, и фактически извършената от адвоката работа по делото.

Както вече бе посочено по-горе в мотивите, по дела с подобен предмет е налице богата съдебна практика, в по-голямата си част задължителна за съдилищата.

Доколкото по делото не са извършвани процесуални действия с участието на адв. А. Д. в открито съдебно заседание и не са събирани доказателства, то следва извода, че извършената от адвоката работа се отнася предимно до издирване на релевантната съдебна практика, послужила за изготвянето на исковата молба и отговора на насрещната искова молба, и впоследствие възпроизвеждането й в посочените документи.

Следва да се приеме, че размерите на адвокатските възнаграждения, присъдени в полза на адв. А. Д., съответстват на положения труд, като в тази насока съдът отчита, че същите съответно надхвърлят, респ. съответстват, максималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредбата за заплащането на правната помощ.

Според съда определените с този подзаконов нормативен акт размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир за възприетите от законодателя за справедливи минимални размери на възнаграждението на 4 адвоката, осъществяващ процесуално представителство по граждански дела, определено на база предмет на спора и цена на иска.

В случая ниската фактическа и правна сложност на делото и фактически извършените от адв. А. Д. действия по осъществяване на процесуалното представителство и защита на Н. М. Н. обуславят справедливото възнаграждение за положения от адвоката труд да е съответно на максималния предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ размер на адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, въззивният съд намира обжалваното определение за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1150/23.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 3475/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5