Решение № 613 от 20.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Благоевград, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20231200500246 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 901883/01.12.2022г., подадена от Т. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“**, чрез пълномощник адв.С. П. срещу решение № 900319/28.10.2022г., постановено по гр.д.№ 20/2020г. по описа на РС С..

С въззивната жалба решението, с което допуснатия до делба имот се разпределя на основание чл.353 ГПК между съделителите, съобразно варианта на подялба на два дяла в приложение № 2 към заключението на съдебно – техническата експертиза, на самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр.С., като дял е поставен в дял на Е. И. А., а дял 2 е поставен в дял на Т. И. С..

Оспорва се наличието на предпоставките по чл.203 ЗУТ за обособяване на самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по –големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми.

Изтъква се, че за обособяване и двата дяла е необходимо съгласие на трети лица, за обособяване на дял първи е необходимо съгласие н собствениците на земята за изграждане на стълбище за достъп, а за обособяване на дял втори е необходимо съгласие на съсобствениците на сградата за изграждане на водопровод и канализация, което представлява неудобство, по –голямо от обикновеното. Също така се твърди, че стойността на необходимите за обособяване на двата дяла преустройства е значително и надвишава 10 % стойността на делбения имот.

Изтъква се липсата на представен и одобрен в съответствие с чл.203, ал.1 ЗУТ инвестиционен проект, от който евентуално ще е налице яснота 1 относно вида и стойността на необходимите СМР, необходими за обособяване на две отделни жилища.

При поддържане на твърдения в горната насока се обосновава искане за отмяна изцяло на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от насрещната страна.

Иска се потвърждава на решението, като правилно и законосъобразно.

Сочи се, че съдът се е постановил решението при съобразяване на разпоредбата на чл.69, ал.2 ЗН и възможността всеки съсобственик да получи дял в натура, като е съобразил и заключението на вещото лице, че от имота могат да се обособят две самостоятелни жилища, без значителни преустройства. Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че стойността на преустройството би надвишила 10 % от стойността на имота, за което липсват доказателства, като според вещото лице преустройствата, които следва д се извършат не са по-големи от допустимите. Изтъква се като ирелевантно обстоятелството, че страната не разполага с парични средства за обособяване на реален дял, както и че съгласие на живущите в сградата за преустройството има значение само при доброволно поделяне на жилището, а не при постановено съдебно решение.

При тези твърдения се иска потвърждаване на съдебното решение и присъждане на разноски. Не се сочат доказателства.

Въззивният съд, след като обсъди доводите на страните във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Производството е за делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила по първата делбена фаза - решение №

900073/12.01.2021г., постановено по гр.д.№ 20/20202г. по описа на РС С. е допуснато извършването на съдебна делба между Т. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“** и Е. И. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“**, на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** /шестдесет и пет хиляди триста тридесет и четири, точка, триста и едно, точка, хиляда шестстотин петдесет и пет, точка, едно, точка, едно/ по кадастралната карта и кадастрални регистри н гр.С., общ.С., обл.Благоевград, одобрени със Заповед № РД – 18-80/11.11.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект със Заповед № 18 – 5001/11.07.2017г. на Началника на СГКК – Благоевград, който самостоятелен обект се намира с сграда № 1, разположена в имот с идентификатор идентификатор *** /шестдесет и пет хиляди триста тридесет и четири, точка, триста и едно, точка, хиляда шестстотин петдесет и пет/, с предназначение на самостоятелния етаж: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с брой нива 1 /едно/, и със застроена площ по документ от 67,28 кв.м. , при съседни самостоятелни обекта в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: няма, ведно със съответните прилежащи части – МАЗЕ, състоящо се от две стаи и с административен адрес на обекта: гр.С., п.к.2800, община С., област Благоевград, ул.“*“ № **, при квоти – 2/3 ид.ч. /две трети идеални части / за съделителя Т. И. С. и 1/3 ид.ч. /една трета идеална част/ за съделителя Е. И. А., както и по 1/ 4 ид.ч. /една четвърт идеална част/ от общите части на сградата.

С обжалваното решение по втората делбена фаза

№

9000319/28.10.2022г. съдът е разпределил, на основание чл. 353 ГПК допуснатия до делба недвижим имот, съобразно варианта за подялба на два дяла в Приложение №2 към заключението на съдебно – техническата експертиза, изпълнена от вещото лице инж.Х.И.Г. от 23.06.2022г. на самостоятелен обект в страда с идентификатор *** по КККР на 2 гр.С., с адрес: гр.С., ул.“*“ № 4, ет.1, като е поставено в дял I на Е. И. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“**, следните помещения – Стая 1; Тераса 1 и Баня с тоалетна 3, с обща чиста площ 20,32 кв.м.; застроена площ – 25,27 кв.м. В дял на Т. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“** е поставен дял II, със следните помещения – Кухня 4; Спалня 5; Коридор 6; Тераса 7 и Баня с тоалетна 8, с обща чиста площ 38,00 кв.м.Застроена площ 46,88 кв.м. Със същото решение съделителите са осъдени да заплатят по сметка на съда държавна такса, съобразно стойността на дела, който получават.

В хода на въззивната проверка като писмено доказателство е приет нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 170, том 2, рег.№ 3215 от 2023г., вписан в СВ като Акт № 42, том 9, дело № 1647/2023г., от който се установява, че на 03.07.2023г. съделителите по делото Т. И. С. и Е.

И. А. са продали на трето на съсобствеността лице – А. Д.а А. съсобствения имот, предмет на съдебна делба, а именно – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /шестдесет и пет хиляди триста тридесет и четири, точка, триста и едно, точка, хиляда шестстотин петдесет и пет, точка, едно, точка, едно/ по кадастралната карта и кадастрални регистри н гр.С., общ.С., обл.Благоевград, одобрени със Заповед № РД – 18-80/11.11.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект със Заповед № 18 – 5001/11.07.2017г. на Началника на СГКК – Благоевград, с адрес на имота гр.С., ул.“*“ № 4, ет.1, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ: 67,28 кв.м., прилежащи части: ½ ид.ч. от общите части на сградата, задната стая от мазето, южната стая от мазето с обща декларирана площ от 33,64 кв.м., както и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, Ниво: 1/едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: няма, стар идентификатор: няма, находящ се обект на етаж 1 /едно/ в Сграда с идентификатор ***, с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.С., общ.С., обл.Благоевград, одобрени със Заповед № РД -–1880/11.11.2009г. на ИД на АГКК.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр. с чл.262 от ГПК е счел въззивната жалба за процесуално допустима подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е насрочил открито съдебно заседание с призоваване на страните.

В хода на процеса и от двете страни е представено и прието като доказателство – нот.акт за покупко – продажба на недвижим имот № 170, том 2, рег.№ 3215 от 2023г., от който се установява, че недвижимият имот, предмет на съдебна делба е отчужден от съделителите в хода на въззивната проверка в полза на трето лице.

На това основание от въззивната страна е направено изявление, че прави отказ от иска на основание чл.233 ГП и иска обезсилване на решението на първоинстанционният съд. От въззиваемата страна също е постъпила молба, с която се признава факта на прехвърляне на предмета на делба в хода на втората делбена фаза на трето лице и не се възразява по прекратяване на делото.

Поради спецификите на предявения иск и двуфазността на производството по съдебна делба и в случаите на влязло в сила решение по първата делбена фаза е недопустим отказ или оттегляне на иска.

По въпроса следва ли делбеното производство да продължи във фазата 3 по извършване на делбата, ако след влизане в сила на решението по допускането й настъпят факти, пораждащи промяна в правото на собственост, които сочат, че това право не принадлежи на съделителите, а на трети лица, неучаствуващи в делбеното производство, е допуснато касационно обжалване с Решение № 387 от 29.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 439/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С.К..

С цитираното решение са потвърдени постановките в решение № 2305/01.10.1974 г. на I ГО на ВС, постановено по гр. д. № 1152/1974 г., според което независимо от наличието на влязло в сила решение по допускане на делбата, ако в хода на следващата фаза на делбеното производство настъпят такива факти, които налагат неговото прекратяване с оглед настъпили промени в материалното правоотношение, съдът е длъжен на общо основание да ги вземе предвид и да прекрати делото като безпредметно, като решението по допускане на делбата не е пречка за това доколкото същото има самостоятелно значение за констатиране на правата на съделителите в съсобствеността, а крайната цел на делбеното производство е прекратяване на съсобствеността и производството следва да продължи само доколкото е налице правен интерес от провеждане на делбата.

За отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е изходено от целта на делбеното производство - за ликвидиране състоянието на притежаване в съсобственост на вещни права върху имуществото, предмет на делбата, но само доколкото това състояние съществува към момента на постановяване на решението по извършване на делбата. Състоянието на съсобственост се констатира с решението по допускане на делбата, което се ползува със сила на пресъдено нещо и обвързва съда във втората фаза на делбеното производство, вкл. по отношение на задължението за приключване на производството с решение по извършване на делбата посредством някой от предвидените в закона способи. Ако обаче след влизане в сила на решението по допускане на делбата настъпи юридически факт, който води до прекратяване на съсобствеността или до промени в лицата, които притежават това право /с изключение на хипотезите на чл. 120 ГПК (отм.) и чл. 121 ГПК (отм.) и аналогичните им разпоредби в ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г./, съдът е длъжен да отчете правните последици на този факт и ако между съделителите вече не съществува съсобственост върху имуществото, предмет на делбата, да прекрати производството във втората фаза на делбеното производство.

Настъпилата след влизане в сила на решението по допускане на делбата промяна сочи на липса на съсобственост между съделителите, която да бъде прекратена по съдебен ред, а оттам и на липса на предмет на делбеното производство във фазата по извършване на делбата.

При произнасяне по въпроса, предмет на касационно обжалване, е възприето, че в подобна хипотеза, ако след влизане на решението по допускане на делбата в сила настъпи юридически факт, който има за последица такава промяна в принадлежността на правото на собственост, че допуснатият до делба имот вече не е съсобствен между съделителите, производството във фазата по извършване на делбата е недопустимо и следва да бъде прекратено, вкл. и в частта по предявените по реда на чл. 286 ГПК (отм.) претенции по сметки.