Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 35707 от 01.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16414/2026
Вид
Определение № 35707
Подписан
01.10.2026
В сила
01.10.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1, пр. I · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35707 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110116414 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД от В. Г. А. срещу „Ти Би Ай Банк“ АД за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №7000934505/01.03.2019 г. и за заплащане на сумата 1749,62 евро - платена при липса на основание по договора, ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане. Под евентуалност са предявени искове по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 7.1 от договора в частта, с която застрахователна премия „Bank Живот Агент” в размер на 255,24 евро /499,20 лв./ и еднократна такса за оценка на риска в размер на 276,04 евро /539,90 лв./са включени в общия размер на кредита и се олихвяват като главница, вместо да се третират като разходи по кредита при изчисляване на ГПР; на чл. 10; и по чл. 55, ал.1, пр. I oт ЗЗД за заплащане на 531,28 евро, от които 255,22 евро-застрахователна премия и 276,04 евро - такса за оценка на риска.

В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са сключили договора за заем, по който е усвоена заемната сума от 4000 лв., а сумата по осъдителния иск платена на ответника в изпълнение. Излагат се подробни съображения за нищожност на целия договор за кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, във вр. предвидените допълнителни услуги и застраховка с твърдение, че не били включени в стойността на ГПР, а с оглед на това ищецът поддържа, че платеното над чистата стойност по кредита е без правно основание и подлежи на връщане. Посочва, че реално предоставените заемни средства в понисък размер, а плащал лихва за по-голям, доколкото част от главницата не е предоставена за свободно ползване, а насочена за погасяване на такса и застраховка. Съдът констатира, че с молба-уточнение ищецът е заявил под евентуалност иск за лихва, но главен такъв не е предявяван.

Ответникът оспорва исковете с доводи, че договорът отговаря на всички нормативни изисквания, в т.ч. са обявени точно всички дължими суми; застраховката е доброволна и със съгласие на ищеца заемните средства са ползвани за покриване на застрахователната премия и таксата и не са условие за сключване на договора; оспорва като недоказан размерът на осъдителния иск.

Ищецът оспорва изложеното в отговора и намира, че обстоятелствата при които е сключен договора сочат, че застраховката е пряко свързана с кредитната 1 сделка, и е част от конструкция, която прикрива действителните разходи по кредита.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.

1 и ал. 4 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК е да установи пълно и главно съдържанието на договора, вкл. клаузата, която оспорва, и съответно че договорът и/или уговорката е недействителен по изложените в искова молба твърдения. За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.I от ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки. В случай че горните обстоятелства бъдат доказани, ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи полученото, в т.ч. оспорените клаузи са индивидуално уговорени; евентуално, че е върнал, за които обстоятелства се указва, че не сочи доказателства.

Представените от страните документи са допустими и относими.

Искането на ищеца по чл. 195 от ГПК е допустимо и относимо. Не е необходимо искането по чл. 190 от ГПК на ищеца.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба.

УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от връчване на съобщението да отстрани нередовностите на исковата молба като посочи по евентуалния осъдителен иск „Ти Би Ай Банк” ЕАД да заплати на ищеца сумата от 531.28 евро, ведно с начислената и платена от ищеца лихва върху тези суми, чийто точен размер да бъде установен от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, да обоснове правен интерес от евентуален иск за лихва, доколкото такъв главен не е предявен, евентуално ако е лихва, която е платена и счита за недължимо платена да посочи конкретен размер на това вземане, доколкото доказателства се събират по вече въведени конкретни твърдения. При неизпълнение на указанията в цялост и в срок исковата молба в частта за „ведно с начислената и платена от ищеца лихва върху тези суми“ не се разглежда.

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените по делото документи като писмени доказателства.

ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 от ГПК на ищеца.

ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите, поставени с искова молба.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 180 евро, вносимо от ищеца 2 по сметка на Софийски районен съд, в едноседмичен срок от получаване на съобщението. При неизпълнение доказателството не се събира.

ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ М М.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред погорен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.

Съдебен център по медиация към Софийски градски съд - гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет.

2, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.11.2026 година от 09,40 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник.

Определението не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от отговор на искова молба, с приложения, а на ответника – становище от 14.09.2026 г.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД внасяне на възнаграждението му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3