Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3423 от 20.07.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17693/2021
Вид
Решение № 3423
Подписан
20.07.2023
В сила
08.02.2024
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 14, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 3423 гр. Пловдив, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20215330117693 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ, и чл. 86 от ЗЗД от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД с ЕИК:831094393, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.

“Драган Цанков" № 37, чрез юрисконсулт Д. против В. П. И., ЕГН ********** гр. П., ж.к. Т., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2000 лева /две хиляди лева/-главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип задълженията, по който са предсрочно изискуеми;

1085,97 лева /хиляда осемдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/ – договорна лихва за периода 19.11.2013 г. – 05.04.2021 г., 456,57 лева /четиристотин петдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/ – наказателна лихва за периода от 19.11.2013 г. – 19.12.2016 г., включително, дължима на основание т. 9 от договора; 8,34 лева /осем лева и тридесет и четири стотинки/ - законна лихва, за периода 06.04.2021 г. – 20.04.2021 г., включително; 39 лева /тридесет и девет лева/ - годишна такса за поддръжка на карта, начислена за 2015 г., 24 лева /двадесет и четири лева/ - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.04.2021 г. до окончателното й погасяване. Притендира разноски.

1

В исковата молба се твърди, че на 16.03.2012 г. между страните е сключен револвиращ договор за кредит с лимит от 2000 лв. усвоим чрез кредитна карта и дължим ежемесечно на вноски. Лимита е изтеглен в периода 18.03.2012-02.11.2013 г. В периода 05.04.2012-14.09.2017 г. е платена сума от 5127 лв. Задължението за връщане на сумата е просрочено от 19.12.2016 г. На длъжника е изпратена покана на 18.11.2020 г. Кредита е обявен за предсрочноизискуем от 06.04.2021 г. Вземанията са притендирани по реда на чл. 417 от ГПК-ч. г. д. 6668/2021 г. на ПРС. Срещу заповедта е подадено възражение. Вземанията са събрани чрез принудително изпълнение по изп. дело 376/2021 г.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Отрича усвояването на лимита и неизпълнението на задълженията за връщане, както и настъпването на предсрочна изискуемост на задълженията по договора.

Твърди недействителност на договора. Заявява нищожност на клаузата предвиждаща автоматично продължаване на срока на договора. Заявява, че при сключване на договора е предоставена карта с валидност до март 2015 г.

След това не е представена нова. Притендира изтекла давност за вземанията.

Отправя възражение за прекомерност и нищожност на договорната и наказателна лихва.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор от 16.03.2012 г., ОУ, се установява, че на 16.03.2012 г. между страните е постигната договорка за откриване на ответника от ищеца на картова разплащателна сметка, в която да се предостави сума от 200 лв. с възможност за усвояване чрез кредитна карта с чип, в срок до 16.03.2014 г., като същия се подновява автоматично при същите условия. При погасяване в рамките на 45 дневен период не се начислява лихва. След изтичане на този период се дължи лихва в размер на приложимия към датата на начисляване БЛПкк за български левове с надбавка от 10,91 пункта или 12,71 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП е 7,73%. ГПР е 23,34 %. Общата дължима сума е 2804,96 лв.

От изготвеното заключение от 02.06.2023 г. по извършената ССЕ е видно, че в периода 13.03.2012г.-19.11.2013 г. предоставената заемна сума е усвоена чрез многобройно тегления. В периода 31.10.2017 г. -01.06.2018 г. са извършени плащания на сума от 550 лв., с която е погасена договорна лихва.

2

Кредита е обявен за предстрочноизискуем от 06.04.2021 г. Просрочената главница към 21.04.2021 г. е 2000 лв.

От приложеното ч. г. д. 6668/2021 г. на ПРС е видно, че за притендираните вземания ищеца е подал заявление по чл. 417 от ГПК на 21.04.2021 г. Издадена е заповед за незабавно изпълнение срещу, която в срок е постъпило възражение от длъжника.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

С оглед проведеното предхождащо заповедно производство между страните по чгд 6668/2021 г. на ПРС, по което е постъпило възражение от ответника е налице интерес у ищеца за предявяване на процесния иск и производството по него е допустимо.

Уважаването на иска е обусловено от установяване възникване между страните на процесната облигационна връзка, получаване на заемната сума от ответника, падежиране на задълженията за главница и договорна лихва и липса на извършени плащания погасяващи дълга.

Договора за потребителски кредит е формален, двустранен, реален и клаузите на същия следва да бъдат в съответствие с разпоредбите на ЗПК.

Наред с това е въведено задължение към съда служебно да следи за наличие на неравноправни и нищожни клаузи.

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните, едната –банка, а другата физическо лице, е сключен договор за револвиращ кредит за сума от 2000 лв. за задоволяване на лични нужди. Предвид признанието на ответника, че е получена издадената кредитна карта с чип с валидност до 2015 г., и изготвеното заключение от 02.06.2023 г. по извършената ССЕ, което се кредитира от съда като компетентно извършено, настоящия състав намира за доказано усвояването на заемната сума от 2000 лв. в периода 13.03.2012г.-19.11.2013 г. от ответника. Ето защо съдът намира за установено основанието, на което се притендира пораждане на задължението

По отношение съответствието на постигнатите в договора уговорки с разпоредбите на ЗПК, действал към момента на сключването, съдът намира, че договорът е сключен в писмена форма и в няколко екземпляра, съобразно броя на страните по него и не се притендират задължения, които да не са 3 уговорени. Липсват обаче доказателства установяващи представяне на ОУ на длъжника, както и връчване на предназначения за него препис. Това се явява нарушение на чл. 6, ал. 3 от ЗПК(отм.)

На следващо място договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В процесния договор кредиторът е посочил като абсолютна стойност ГПР, но не е налице яснота за определената методиката на формиране на годишния процент на разходите по кредита-кои компоненти включва и как се формира. Доколкото разпоредбите на ЗПК сочат, че годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, за да бъде същия ясен и разбираем за потребителя трябва да предоставя информация за всички включени разходи, които той ще направи по повод отпуснатия кредит. Такава яснота не е налице.

Предвид изложеното съдът намира, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗПК (отм.), което само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 14, ал. 1 ЗПК(тм.) във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Това по аргумент на чл. 14, ал. 2 от ЗПК сочи наличие на предпоставки за връщане от длъжника само на чистата стойност на кредита без лихви или други разходи.

Ето защо иска по отношение на притендираните лихви такси и разноски следва да се отхвърли.

Доколкото се установява от изготвеното заключение по извършената ССЕ, че са налице плащания от 550 лв., то същите следва да се отнесет за погасяване на усвоената главница от 2000 лв. Ето защо на възстановяване подлежи само сумата от 1450 лв.

В случая е недопустимо присъждането

4 на неплатената сума притендирана като главница по договора, тъй като тя се т ъ р с и на действително договорно основание, а не на основание чл. 23 ЗПК като дадена по недействително правоотношение. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на основание, всеки дължи да върне това, което е получил. Настоящото производство е по реда на чл. 422 от ГПК, което е обусловено от издадената заповед за изпълнение и отклоняването от предмета на делото би съставлявало процесуално нарушение, а е недопустимо произнасянето от съда по непредявен иск. Ето защо предявения иск по чл. 422 от ГПК следва да се отхвърли изцяло.

Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника следва да се присъдят притендираните такива в размер от 100 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Тъй като ответника е представляван от адвокат, чието възнаграждение е дължимо при условията на чл. 38 от ЗА, на адв. Д. следва да се определи служебно възнаграждение в размер от 482,97 лв. преценено съобразно материалния интерес по делото и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора и проведените шест заседания по делото, за настоящето производство и сумата от 300 лв. за заповедното производство. .

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА

БАНКА”АД с ЕИК:831094393, със седалище и адрес на управление - гр.

София, бул. “Драган Цанков" № 37, чрез юрисконсулт Д. против В. П. И., ЕГН ********** гр. П., ж.к. Т., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2000 лева /две хиляди лева/-главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип задълженията по който са предсрочно изискуеми;

1085,97 лева /хиляда осемдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/ – договорна лихва за периода 19.11.2013 г. – 05.04.2021 г., 456,57 лева /четиристотин петдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/ – 5 наказателна лихва за периода от 19.11.2013 г. – 19.12.2016 г., включително, дължима на основание т. 9 от договора; 8,34 лева /осем лева и тридесет и четири стотинки/ - законна лихва, за периода 06.04.2021 г. – 20.04.2021 г., включително; 39 лева /тридесет и девет лева/ - годишна такса за поддръжка на карта, начислена за 2015 г., 24 лева /двадесет и четири лева/ - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.04.2021 г. до окончателното й погасяване, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. г. д. 6668/2021 г. на ПРС.

ОСЪЖДА

“ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА

БАНКА”АД с

ЕИК:831094393, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.

“Драган Цанков" № 37, представлявано от *** Ч.З. и С.П. да заплати на В. П.

И., ЕГН ********** гр. П., ж.к. Т., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... сумата от 100 (сто) лв. за адвокатско възнаграждение по настоящето производство.

ОСЪЖДА

“ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА

БАНКА”АД с

ЕИК:831094393, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.

“Драган Цанков" № 37, представлявано от *** Ч.З. и С.П. да заплати на адвокат К. Д. Д. с личен № ********** с адрес гр. П., ул. С.В. №..., ет. ..., оф ... сумата от 482,97 лв.(четиристотин осемдесет и два лева и 97 ст.) за възнаграждение по настоящето производство и сумата от 300 (триста) лв. за адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч. г. д. 6668/2021 г. на ПРС.