Решение № 10 от 14.01.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. ХАСКОВО, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Д. П.-Г. при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора П. Й. Ж. като разгледа докладваното от М. Д. ПЕТЕВА-Г. Частно наказателно дело № 20255600201095 по описа за 2025 година

Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Централното инкасово бюро при Министерството на правосъдието на Кралство Нидерландия с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава на пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение санкциониран с глоба в размер на 850 евро е И. Ц. И., роден на **** и живеещ в с. **** След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание е извършена служебна справка в НБД „Население“, която установява, че засегнатият действително носи имената И. Ц. И., неговият ЕГН е **********, а регистрираният от него постоянен и настоящ адрес в страната 1 ни е идентичен с посочения в удостоверението.

В съдебното заседание прокурорът намира искането за основателно .

Засегнатото лице не взема становище.

Назначеният служебен защитник оспорва формулираното в удостоверението искане. Счита сезиращия документ за непълен относно представените факти, свързани с нарушението, както и относно уведомяването на засегнатия за правото на жалба против санкциониращия акт.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Съгласно съдържащите се в разглежданото удостоверение данни, решението за налагане на финансовата санкция, чието признаване се иска, е постановено на 17.12.2024 г. от Окръжен съд-Хага, Кралство Нидерландия. То е с № 96/130136-24 и се отнася до извършено на 16.06.2023 г., 04:05 ч., в района на гр. Хага престъпление. Според посоченото в Удостоверението решението, с което финансовата санкция е наложена, е влязло в сила на 05.04.2025 година. В същото удостоверение е описано деянието, за което засегнатият И. И. е бил наказан и което според изложеното се изразява в това, че на посочената дата – 16.06.2023 г., той е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол – измерено съдържание на алкохол в дъха от 75 микрограма на литър. Извършеното е определено като поведение, нарушаващо разпоредбите за движение по пътищата и е квалифицирано като съставомерно по чл. 8 от Закона за движението по пътищата от 1994 г.

Наложеното наказание е глоба в размер на 850 евро.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, позволяващи разглеждането му по същество. Според същото удостоверение посоченото деяние е извършено на територията на издаващата държава.

Изложените факти сочат, че се касае за поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата.

На следващо място, удостоверението е отразено, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 05.04.2025 г., т.е. окончателно е, а по информация на органа, издаващ удостоверението, в 2 изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Сведения в противната насока не се установяват.

Посочено е още, че производството против санкционираното лице не е било писмено, т.е. проведен е бил съдебен процес, на който според записаното засегнатият не се е явил. Уточнено е на следващо място и в съответствие с отбелязаното неприсъствено производство, че лицето не е било призовано лично, но е получило информация за датата и часа на съдебното заседание, както и че е било осведомено за възможността решението да бъде постановено в негово отсъствие. В кореспонденция с тази декларация е записът на стр. 8 от удостоверението /т. 4 от раздел „З“/, според който съдебното уведомление е било изпратено на И. чрез „обикновена поща“.

Следват в удостоверението разяснения относно възможността за налагане на алтернативни санкции (такива се допускат чрез замяна на глобата с лишаване от свобода за срок от 17 дни), както и относно давността за изпълнение на наказанието. Заявено е също, че плащания по повод наложената финансова санкция в издаващата държава не са постъпили.

Изложеното сочи, че са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложената в издаващата държава финансова санкция, а именно: решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган на държава-член на ЕС; удостоверението отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. Както фактическите елементи на деянието, за което И. е бил санкциониран, така и направената от наказващия орган правна квалификация, установяват, че в случая се касае за нарушение на правила за движение по пътищата. За такъв род поведение, предмет на санкционирането, разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС не изисква преценка за двойна наказуемост. Въпреки това, следва да се отбележи, че санкционираното поведение покрива изцяло обективните и субективни признаци на предвиденото в националния ни наказателен кодекс престъпление по чл. 343б ал. 1 от същия. Възражението на защитника, според което описанието на нарушението било непълно, тъй като отсъствало отбелязване 3 относно вида и регистрационния номер на управляваното превозно средство, е несъстоятелно. Законът изисква кратко представяне на инкриминираната фактическа картина, чието съдържание да позволява идентифициране на съставомерните факти в обективен и субективен план. Това условие в случа е изпълнено, въпреки отсъствието на индивидуализиращи моторното превозно средство белези, тъй като последните не попадат в полето на съставомерните признаци и не препятстват дефиниране на правната същност на санкционираното поведение.

На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Действително, И. не е бил призован за проведения съдебен процес, но по разписания в закона на издаващата държава ред е бил информиран за него и за възможността той да бъде проведен в негово отсъствие в случай на неявяване. Декларацията по т. 4 от раздел „И“, производна на изпълнените реквизити по предходния раздел и по-конкретно на приложената хипотеза по т. 3.1б) е достатъчна, за да се приеме, че санкциониращата държава е изпълнила една от алтернативните гаранции за информираност на засегнатия относно водения против него наказателен процес и е предприела нужните и съответстващи на законодателството й мерки за осигуряване на участието му в него. Както изрично е записано, тези мерки са включвали изпращане на уведомление чрез пощенска пратка, надлежното връчване на която не попада в обсега на проверката, с която настоящият съд е оторизиран, доколкото неговите правомощия са ограничени до формалните основания за редовност на сезиращия документ, без да е позволена преценка за процесуална законосъобразност на проведените административни или съдебни процедури.

Вярно е, че разпоредбата в чл. 35 т. 10 б. „а“ от ЗПИИАКОРНФ, подобно и на общностния акт, изисква осведомяването да е сторено по начин, „недвусмислено“ доказващ, че адресатът е получил процесуалните сведения, но декларацията, че избраният от решаващия съд процесуален подход изпълнява посоченото условие е от една страна в синхрон с автономната и неподлежаща на контрол оценка за надеждност от страна на санкциониращия 4 орган, а от друга – напълно съвместима с принципите за взаимност и свободно прилагане от всяка държава-член на предвидените в законодателството й разпоредби за законосъобразен съдебен процес. Ето защо, съдът прие, че проведеното задочно производство не е причина за отказ наложената спрямо И. финансова санкция да бъде призната и изпълнена в страната по неговото обичайно местоживеене и местопребиваване, а както доказателствата по делото сочат, това е именно България.

В заключение следва да се посочи, че нарушението е допуснато на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения размер според българското законодателство. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция – глоба.

Ето защо, решението подлежи на изпълнение. С оглед разпоредбата на чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, определяне на левовата равностойност на наложената глоба не е наложително.

Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение № 96/130136-24 от 17.12.2024 г., постановено от Окръжен съд-Хага, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 05.04.2025 г., по силата на което на И. Ц. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес – ***е наложена финансова санкция - глоба в размер на 850 евро, за извършено на 16.06.2023 г. нарушение по чл. 8 от Закона за движението по пътищата от 1994 г. на Кралство Нидерландия.

Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава, като копие от Уведомлението се изпрати и на Министерството на 5 правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. ХАСКОВО, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Д. П.-Г. при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора П. Й. Ж. като разгледа докладваното от М. Д. ПЕТЕВА-Г. Частно наказателно дело № 20255600201095 по описа за 2025 година

Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Централното инкасово бюро при Министерството на правосъдието на Кралство Нидерландия с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава на пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение санкциониран с глоба в размер на 850 евро е И. Ц. И., роден на **** и живеещ в с. **** След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание е извършена служебна справка в НБД „Население“, която установява, че засегнатият действително носи имената И. Ц. И., неговият ЕГН е **********, а регистрираният от него постоянен и настоящ адрес в страната 1 ни е идентичен с посочения в удостоверението.

В съдебното заседание прокурорът намира искането за основателно .

Засегнатото лице не взема становище.

Назначеният служебен защитник оспорва формулираното в удостоверението искане. Счита сезиращия документ за непълен относно представените факти, свързани с нарушението, както и относно уведомяването на засегнатия за правото на жалба против санкциониращия акт.