Решение № 30 от 21.01.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Велико Търново, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20254110200948 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят А. К. А. е обжалвал НП № 25-1275-001488/05.06.2025 г. на началник група в сектор "ПП" в ОДМВР-***, с което за нарушение по чл.

104б, т. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не заема становище. В съпроводително жалбата писмо се прави възражение за прекомерност на евентуални претенции за разноски от страна на жалбоподателя с искане техният размер да бъде намален.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН Серия GA № 39211656/14.05.2025 г. и НП № 25-1275-001488/05.06.2025 г. на началник група в сектор "ПП" в ОДМВР-*** съдът констатира, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя да научи в какво 1 нарушение е обвинен, срещу какво следва да се защитава и евентуално какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си позиция. АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Спазени са сроковете, формата и редът за издаването им. АУАН и НП съдържат всички реквизити съответно в чл. 42, ал.

1, т.1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН.

Разгледано по същество, от доказателствената съвкупност се установява, че на 14.05.2025 г., в *** часа, в гр. ***, жалбоподателят А. К. А., притежаващ СУМПС от месец *** **** г., управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ********, негова собственост, движейки се по ул. „***“ в посока ул. „***“. По пътя в този момент нямало движение на други автомобили. От двете страни на пътното платно на ул. „***“ имало паркирани автомобили и нямало движение на пешеходци. В автомобила се возели и свидетелите К. Г. С. и Й. Х. Г..

Движението си жалбоподателят осъществявал при пътни и атмосферни условия – суха пътна настилка и ясно време. В района на ул. „***“ № *, почти непосредствено след редиците паркирани автомобили и в близост до контейнери за смет жалбоподателят преустановил движението си, след което на място без да потегля подал газ и форсирал двигателя, съпроводено със свистене и превъртане на гуми, от които започнал да излиза пушек. Тези действия продължили четири секунди и били забелязани от полицейски патрул в състав – свидетелите А. В. И. и Т. Д. Г., които в този момент се придвижвали със служебен автомобил в непосредствена близост зад автомобила на жалбоподателя. Полицейският патрул подал звуков и светлинен сигнал към жалбоподателя в момент, когато пушекът се разсейвал и А. плавно и без занасяне на автомобила започнал потегляне от мястото, където бил спрял. Възприемайки след разсейване на пушека подадените му сигнали от контролния орган жалбоподателят незабавно преустановил започналото движение на около 10-ина метра от мястото на потегляне.

Описаната фактическа се потвърждава събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателства и ВДС.

Относно обективираното от жалбоподателя поведение съдът даде вяра на показанията на свидетелите К. Г. С. и Й. Х. Г. – пътници в автомобила и на актосъставителя – свидетеля А. В. И.. Показанията на тези свидетели са безпротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се. Съдът не даде вяра на показанията на свидетеля Т. Д. Г. в частта им, че действията на жалбоподателя са продължили около минута, както и в частта им, че на мястото на нарушението имало преминаващи възмутени от действията на жалбоподателя пешеходци. В тази им част показанията на този свидетел се явяват изолирани, опровергават от останалата гласна доказателствена съвкупност и от приетия като веществено доказателствено средство видеозапис от полицейска камера.

По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателя е осъществил състава на нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП не се съдържа изчерпателно или примерно изброяване на забранени конкретни начини и/или техники на управление на МПС, които да са несъвместими с нормалното използване на пътища за други цели, освен в съответствие с предназначението им за превоз на хора и товари. Няма 2 изискване и за повторяемост на неправомерни действия, за да бъде реализирана специалната съставомерна цел – използване на пътното платно не по предназначение. Обективирането на подводимото под нормата на чл.

104б, т. 2 от ЗДвП съставомерно поведение може да бъде осъществено и чрез единично действие, което да се квалифицира като нарушение на забраната за използване на пътното платно не по предназначение. Съдебната практика на съдилищата е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с моторното превозно средство се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС-то, извършващо движение с цел превоз на пътници и товари. Като такива действия неизчерпателно могат да се възприемат форсиране на двигателя, рязко подаване на газ, самостоятелно или последвано от умишлено въртене на гуми или на презавиване и извършване на кръгови движения с моторното превозно средство; съзнателното блокиране движението на колелата на МПС-то; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение. За да бъде реализиран този състав на нарушение водачът на МПС следва да го управлява по екстремен начин посредством неоправдано и ненужно експлоатиране на техническите възможности на автомобила, което да доведе до извеждането му извън контрол на място, непредвидено за такива цели и по начин, създаващ потенциална опасност за живота и здравето на самия водач и на останалите участници в движението или да го управлява по демонстративен начин без придвижване от място, но създаващ възможност за ненужно и рисково изваждането му от контрол, несъвместимо с целите за използване на пътя. От субективна страна такова реализирано поведение изисква преднамереност в действията на водача, имащ задължението да съобрази поведението си с правилата за движение по пътищата, които да са реализирани съзнателно и без наличие на причини от обективен характер.

Тоест, изискуемата форма на вина е пряк умисъл. Такъв е и настоящият казус.

Жалбоподателят преднамерено, съзнателно, без причини от обективен характер е извършил неправомерни действия, боравейки със системите за управление на автомобила по нетипичен и ненужен за нормалното му придвижване начин действия. Тези действия след спирането му на пътя и преди нормалното му потегляне са се изразили в подаване на газ и форсиране на двигателя, свистене и въртене на гуми на място до степен на излизане на пушек от тях. По този начин жалбоподателят съзнателно е използвал пътя за други цели – предизвикателна и ненужна демонстрация пред ограничен кръг лица – пътниците в автомобила на техническите възможности на лекия автомобил и на собствените шофьорски умения извън неговото предназначение за превоз на хора и товари.

Предвид гореизложеното несподелими от настоящата съдебна инстанция са правните доводи на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и по-конкретно на разпоредбите на чл.

57, ал. 1, т. 5, т. 8-13 от ЗАНН и на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, както и за липса на субективно отношение от страна на жалбоподателя към извършеното. По 3 отношение на правните доводи на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради твърдяни пороци на наказателното постановление съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН и за субективната съставомерност на деянието важи казаното по-горе. Няма допуснато процесуално нарушение и по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, тъй като в АУАН са посочени установъчните данни на свидетел на установяване на нарушението, а непосочването на пътниците в автомобила като свидетели не опорочава процесуалната годност на АУАН.

Споделими обаче от настоящата съдебна инстанция са правните доводи на защитата за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, макар и същите да са изложени с твърде пестеливи мотиви. Осъщественото от жалбоподателя деяние действително представлява маловажен случай по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, поради което е приложим чл. 28 от ЗАНН.

Наказващият орган е извършил неправилна оценка на правната характеристика на деянието, ангажирайки административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението. Съгласно § 1, т. 4 от ДР от ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“ Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по всеки конкретен казус – вид на нарушението; начин на извършването му; настъпване или отсъствие на вредни последици; съотношение на наложената санкция с вредоносния резултат; степен на обществена опасност на нарушението и на нарушителя; смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като трябва да се отчитат както същността, така и целите на административнонаказателната отговорност. От съществено значение е да не се абсолютизира характерът на засегнатите обществени отношения, а да се съобрази и направи преценка на конкретното проявление на инкриминираното от правната норма поведение. А съгласно чл. 28, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН „За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.“ Преценката на наказващия орган относно приложението на чл. 28 от ЗАНН е по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Неприлагането от наказващия орган на разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН при наличието на фактически обстоятелства и законови предпоставки за прилагането на този текст обуславя правен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

В разглеждания казус субектът на нарушението е млад шофьор с кратък практически опит. Действително, същият е наказван с осем влезли в сила наказателни постановления и фишове за различни по вид нарушения по ЗДвП, 4 но само две от тях – тези по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП са с по-висока степен на обществена опасност. Жалбоподателят не е наказван друг път за същото нарушение като настоящото, предмет на делото. Ето защо наложените му наказания като водач на МПС не го характеризират като личност и нарушител със завишена степен на обществена опасност. На следващо място, деянието е извършено в тъмната част на денонощието, без в близост да има движение на други автомобили или пешеходци, които да бъдат застрашени от обективираното поведение. Изразило се е в неправомерно боравене с уредите за управление на лекия автомобил на място, без да е осъществено с неправомерно, екстремно, рисково, придвижване на МПС по платното за движение. Продължило е изключително, пренебрежимо кратко време и е било преустановено веднага след възприемането от жалбоподателя на подадения му сигнал от контролните органи. Нарушението не е намерило какъвто и да е обществен отзвук. Насочеността му е била към ограничен кръг адресати – приятелски кръг от двама души. От нарушението не са настъпили несъставомерни вредни последици, които обаче да са в пряка и непосредствена причинна връзка с нарушението. Регулираните обществени отношения са незначително засегнати. Обективираното поведение не разкрива като правна характеристика типична или завишена степен на обществена опасност. Нито времето, нито мястото, нито обстановката, нито средствата за извършване на деянието, не обуславят типична или завишена степен на обществена опасност на извършеното. Ето защо се налага правният извод, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновени случаи на нарушения от същия вид и случаят се явява маловажен.