Определение № 1549 от 02.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1549 гр. София, 02.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20258002902393 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Растителни масла“ ЕООД срещу решение № 228 от 28.05.2025г. по в.гр.д. № 215/2025г. на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено решение № 41 от 13.01.2025г. по гр.д. № 2452/2024г. на Районен съд - Плевен. С потвърденото решение касаторът е осъден да заплати на „Секюрити БГ Гард“ ЕООД на основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 23 173. 43 лева , представляваща увеличена цена по чл. 5.2 от Договор за охрана от 01.03.2020г. за периода м. април 2021г. до м. април 2024г., включително, със законната лихва за забава от 07.05.2024г., датата на исковата молба, до окончателното плащане, както и 2 695. 57 лева изтекла лихва, изчислена помесечно, начиная от 11.05.2021г. до 30.04.2024г., включително.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно въззивният съд е отказал да преквалифицира правния спор съобразно специалния Закон за частната охранителна дейност (чл. 2), който урежда отношенията между страните.

1

Доказателствената тежест е следвало да бъде разпределена съобразно спецификите на договора за охрана. Въззивният съд не се е произнесъл с отделен диспозитив по искането по чл. 193 от ГПК. Неправилно въззивният съд е приел, че при липса на издадена фактура, счетоводно отразяване и включване на задължението в справка-декларация по ЗДДС може да има облигационно задължение. В решението на Окръжен съд – Плевен няма изложени подробни и самостоятелни мотиви относно възраженията на страната, че чл. 5.2 от сключения между страните договор никога не е съществувал, че липсва договорка за автоматична актуализация, както и че за 40 месеца липсват счетоводни документи. Направени, но необсъдени са останали също възраженията за манипулация на чл. 5.3 от договора относно датата на плащане, недължимост на лихва върху ДДС, неправилно разпределение на разноските (при частично прекратяване на делото), трайно неправомерно поведение от страна на ищеца, както и нищожност на договора за охрана. Поради последните допуснати процесуални нарушения въззивното решение се счита и за очевидно неправилно.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставените въпроси са:

1.) Длъжен ли е въззивният съд да промени правната квалификация на спора, ако първоинстанционният съд е разглеждал спора при грешна правна квалификация и изрично е направено възражение от въззивника в тази насока?

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на ТР № 1 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 60250 от 02.11.2021г. по гр.д. № 195/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 306 от 01.04.2010г. по гр.д. № 4715/2008г. на ВКС, ГК, І г.о., съгласно които при констатиране на неправилна правна 2 квалификация въззивният съд дължи да я промени, преквалифицира правния спор и разпредели доказателствената тежест между страните съобразно приложимото право.

2.) При открито производство по чл. 193 от ГПК пред районен съд, липса на произнасяне на районен съд и изрично направено възражение във въззивната жалба в тази насока, длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по това възражение и да се произнесе по искането по чл. 193 от ГПК?

Касаторът сочи решение № 40 от 17.06.2021г. по гр.д. № 2041/2020г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 31 от 02.03.2017г. по гр.д. № 60147/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., с което, според него, на въпроса е отговорено положително.

3.) При положение, че няма издадена фактура, няма счетоводно записване на задължение в нито едно от дружествата, няма включване на задължението в месечните справки – декларации по ЗДДС и това е продължило повече от 40 поредни месеца, може ли да се приеме, че е налице валидно облигационно задължение за месечно плащане на задължение?

Касаторът се позовава на решение № 185 от 14.04.2020г. по т.д. № 3224/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009г. по т.д. № 380/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 30 от 08.04.2011г. по т.д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 23 от 07.02.2011г. по т.д. № 588/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. относно значението на счетоводното и данъчно отразяване на издадена от ответника фактура.

4.) Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи свои решаващи мотиви?

Във връзка с въпроса касаторът сочи т. 1, т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 55 от 03.04.2014г. по т.д. № 1245/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 263 от 24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 111 от 03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съдържащи положителен отговор на въпроса.

От насрещната страна „Секюрити БГ Гард“ ЕООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на 3 касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл.

280, ал. 2 от ГПК.

Производството пред Окръжен съд – Плевен е било образувано въз основа на искова молба от 07.05.2024г. на „Секюрити БГ Гард“ ЕООД срещу „Растителни масла“ ЕООД. От ищеца е било поискано присъждането на останали неплатени суми по Договор за охрана от 01.03.2020г. възнаграждение, представляващо корекция съгласно клаузата на чл. 5.2 от договора. При поето месечно възнаграждение от 2 500 лева без ДДС (чл. 5.1), според ищеца, е била дължима автоматична корекция с процент на промяната на минималната работна заплата в срока на действие на договора.

Възнаграждението е било непосредствено обвързано с нейния размер.

Ответникът надлежно е заплащал основното възнаграждение, но не и корекцията, а тя, според ищеца, също е била дължима, включително за периода м. април 2021г. до м. април 2024г. Претендирана е била и лихва за забава върху сумата с натрупване, считано от 10-то число на месеца, следващ месеца на възнаграждението, така както е била уговорено плащането на основното възнаграждение (чл. 5.3). Предмет на договора е било осигуряване на денонощна физическа охрана от 07.00 до 19.00 часа и от 19.00 до 07.00 часа на обект „Производствени халета в индустриална зона гр. Славяново“.

Ищецът е потвърдил, (е договорът е бил прекратен с едностранно изявление 4 на ответника, считано от 02.05.2024г.

С исковата молба са били представени множество писмени доказателства, включително препис от договора за охрана, съдържащ четири страници. За ответника като възложител, документът е бил подписан, съгласно посоченото в него, от Н. Ф., управител на „Растителни масла“ ЕООД.

Представени са били и издаваните от ищеца данъчни фактури за първоначално уговореното възнаграждение. Поискано е било допускането на съдебносчетоводна експертиза за определяне на конкретния размер на корекцията с оглед промяната на минималната работна заплата в периода (от 610 лева на 650 лева, 710 лева, 780 лева и 933 лева) и извършените плащания, както и за изчисляване на изтеклата законна лихва за забава.

Исковете са били оспорени от „Растителни масла“ ЕООД с възражения за: неавтентичност на подписа на Н. Ф. върху договора; за неизпълнение на договора, обосноваващо намаляване на възнаграждението (липсвали са план за охрана, технически съоръжения, връзка с поделения на МВР, униформено облекло с надпис и отличителни знаци), както и че относно корекцията е трябвало да има изготвени анекси. Като акцесорни са били оспорени и вземанията за лихви.

Ответникът е пискал разпит на свидетели и е поставил допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза.

С определение от 16.07.2024г. първоинстанционният съд е допуснал доказателствените искания на страните. Относно правната квалификация на исковете е посочил, че е по чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като е възложил в тежест на ищеца установяването на сключен между страните договор, пълното му и точно изпълнение, уговарянето на увеличено възнаграждение, размер и период на главницата и лихвата за забава. В тежест на ответника са били посочени обстоятелствата относно извършените плащания. По реда на чл. 193, ал. 2 от ГПК на ищеца е било указано да заяви ще се ползвали от представения договор за охрана.

Ищецът е заявил, че ще се ползва от договора, който е представил в оригинал. Уточнил е, че проектът е бил предаден на едноличния собственик на капитала на „Растителни масла“ ЕООД Е. Г. В. и е бил върнат подписан.

Допълнително е бил поискан разпит на свидетели относно осъществяваната охрана на обекта, както и са били представени допълнителни доказателства по 5 изпълнението на договора.

Въз основа на изявленията на ответника от районния съд е било открито производство по оспорване автентичността на договора за охрана, приети са били представените допълнителни писмени доказателства, както и изслушани свидетелите на страните. Изслушано е било и заключението на съдебносчетоводната експертиза.

С оглед оспорването на договора за охрана от ответника, на страната е било възложена тежестта за установяването му, за което е била допусната съдебно-почеркова експертиза. Заключението на вещото лице е било, че подписът върху договора не е на Н. Ф., но, съгласно поставена от ищеца задача, е било потвърдено, че подписът е на Е. Г. В. – едноличен собственик на капитала на „Растителни масла“ ЕООД.

С решение № 41 от 13.01.2025г. по гр.д. № 2452/2024г. на Районен съд – Плевен исковете на „Секюрити БГ Гард“ ЕООД за претендирания период от м. април 2021г. до м. април 2024г. са били уважени изцяло, като е била призната дължима корекция от 23 173. 43 лева с ДДС (увеличена цена по чл. 5.2 от Договор за охрана от 01.03.2020г., съгласно заключението на счетоводната експертиза, при разлика от 19 311. 19 лева без начислен ДДС). За дължима е била приета също законната лихва върху сумата от 23 173. 43 лева от датата на исковата молба, както и преди това – за периода от 11.05.2021г. до 30.04.2024г., включително в размер на 2 695. 57 лева, също според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Съгласно заключението общият размер на законната лихва за забава до 30.04.2024г. върху разликата между дължимото месечно възнаграждение според чл. 5.2, вр. чл. 5.1 от договора за охрана и изплатеното от ответника е била определена в обща размер от 2 246. 18 лева (върху разликата без ДДС) или 2 695. 57 лева (върху разликата с ДДС).

Отречено е било договорът за охрана да не обвързва страните. Въпреки че договорът не е бил подписан от управителя на „Растителни масла“ ЕООД, за достатъчно е било счетено, че той носи подписа на едноличния собственик на капитала, както и че е потвърден чрез изпълнението му (заплащане на сумите по възнаграждението извън корекцията, съгласно издаваните фактури). Съгласно чл. 293, ал. 3 от ТЗ страната не може да се позовава на нищожността на търговска сделка, ако от поведението й може да се заключи, 6 че не е оспорвала действителността на изявлението, а съгласно чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.