Определение № 560 от 25.09.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 560 гр. Кюстендил, 25.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500393 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 9819/19.08.2025 г. на „Юробанк България“АД, подадена чрез пълномощник адв. Д. М., насочена против разпореждане № 3615 от 05.08.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 2141/2025 г. по описа на РС-Кюстендил в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Д. С. Ц. и М. Г. С. за сумата от 360,00 лева, представляваща разноски по кредита.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че съдът пред който е образувано заповедното производство недопустимо е излязъл извън пределите на своите правомощия, произнасяйки се по дължимостта на отхвърлените суми. Заявява становище, че разходите по уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, не съставляват такси за действия, свързани с управлението на кредита и не попадат в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Твърди, че въпросните разходи за сторени за действия, които се изискват както по закон и са предпоставка за надлежното възникване на предсрочната изискуемост и възможността кредиторът да упражни правата си, съгласно договора за кредит. Позовава се на разпоредбата на чл. 309а, ал. 1 ТЗ и на т.

II.11.1 от Общите условия на договора за кредит. Сочи, че разходите за събиране на процесното вземане са включени в извлечението от счетоводните книги на банката. Навежда се и съдебна практика, която е формирана в насока, че разходите за уведомяване на длъжника относно предсрочната изискуемост са дължими от кредитополучателя. Счита приетото от заповедния съд за опит да се ограничи свободата на договаряне, която има водеща роля, независимо 1 от засилената потребителска защита в ЗПК и ЗЗП.

Искането е за отмяна на атакуваното разпореждане в обжалваната част и за връщане делото на КнРС за издаване заповед за изпълнение за посочените в заявлението разноски за връчване на покана за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Претендира разноски.

Кюстендилският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Кюстендилският районен съд е сезиран от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Д. С. Ц., ЕГН ********** и М. Г. С., ЕГН ********** за вземания, произтичащи от договор за кредит № *** г., като със заявлението /наред с други претендирани вземания/ се претендира заплащане на сумата от 360.00 лева – разноски по кредита.

Състав на Кюстендилският районен съд е приел за основателно само част от искането и издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, но го отхвърлил по отношение на сумата от 360.00 лева, квалифицирана като разноски за уведомяване на длъжниците за предсрочната изискуемост на кредита. Решаващият състав е приел, че уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, представлява действие по управление на кредита, а съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредитополучателят не дължи заплащане на такси и комисиони за извършването му. Отделно КнРС е приел, че задължението за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост тежи върху кредитора, като в договора между страните няма изрична клауза, според която разноските за изпълнението на това задължение да се поемат от длъжника.

Предмет на частната жалба е съдебен акт, обжалването на който е изрично предвидено в нормата на чл. 413, ал. 2 ГПК, което право на обжалване е упражнено в 1-седмичен срок, отброяван от момента, когато разпореждането за частичен отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК е било връчено на заявителя.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК задължават заповедния съд да отхвърли искането за издаване на заповед, ако е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне, тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните /каквато е основната цел на заповедното производство/ би била лишена от смисъл. Ето защо в правомощията на заповедният съд е да се занимае с въпроса дали вземанията не произтичат от нищожна клауза, поради противоречието с императивни правни норми и добрите нрави или поради 2 вероятност за нейната неравноправност, и ако такава клауза бъде констатирана, да отхвърли заявлението, като възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват изцяло неоснователни.

Съставът на въззивния съд намира, че претендирането от заявителя на разноски за връчване на нужните уведомления за предсрочната изискуемост на кредита, противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост на вземането не представлява предоставяне на услуга, която да съпътства и обслужва ползването на кредита като допълнително благо за кредитополучателя, съответно не попада в обхвата на изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги. Противно на доводите, изложени в частната жалба, по своята същност уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита представлява действие по неговото управление, тъй като е предназначено да осигури изпълнението, включително и по принудителен път, на задължението на потребителя по договора. Ето защо спрямо сторените в тази връзка разходи се прилага установената в чл. 10а, ал.

2 ЗПК забрана, както правилно е приел и заповедния съд.

С оглед обстоятелството, че процесният договор е такъв за потребителски кредит, несъстоятелно е позоваването на разпоредбата на чл.

309а, ал. 1 ТЗ. Посочената от частният жалбоподател съдебна практика е незадължителна и не обвързва настоящия съдебен състав.

Поради изложеното дотук частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането в атакуваната част, потвърдено.

Предвид изхода от настоящето дело не се дължат разноски в полза на частния жалбоподател.

Съгласно разясненията, дадени в т. 8 от ТР № 4/2013 г. по т.дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3615 от 05.08.2025 г. на РСКюстендил, постановено по ч.гр.д. № 2141/2025 г. в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Д. С.

Ц. и М. Г. С. за сумата от 360,00 лева, представляваща разноски по кредита.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 560 гр. Кюстендил, 25.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500393 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 9819/19.08.2025 г. на „Юробанк България“АД, подадена чрез пълномощник адв. Д. М., насочена против разпореждане № 3615 от 05.08.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 2141/2025 г. по описа на РС-Кюстендил в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Д. С. Ц. и М. Г. С. за сумата от 360,00 лева, представляваща разноски по кредита.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че съдът пред който е образувано заповедното производство недопустимо е излязъл извън пределите на своите правомощия, произнасяйки се по дължимостта на отхвърлените суми. Заявява становище, че разходите по уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, не съставляват такси за действия, свързани с управлението на кредита и не попадат в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Твърди, че въпросните разходи за сторени за действия, които се изискват както по закон и са предпоставка за надлежното възникване на предсрочната изискуемост и възможността кредиторът да упражни правата си, съгласно договора за кредит. Позовава се на разпоредбата на чл. 309а, ал. 1 ТЗ и на т.

II.11.1 от Общите условия на договора за кредит. Сочи, че разходите за събиране на процесното вземане са включени в извлечението от счетоводните книги на банката. Навежда се и съдебна практика, която е формирана в насока, че разходите за уведомяване на длъжника относно предсрочната изискуемост са дължими от кредитополучателя. Счита приетото от заповедния съд за опит да се ограничи свободата на договаряне, която има водеща роля, независимо 1 от засилената потребителска защита в ЗПК и ЗЗП.

Искането е за отмяна на атакуваното разпореждане в обжалваната част и за връщане делото на КнРС за издаване заповед за изпълнение за посочените в заявлението разноски за връчване на покана за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Претендира разноски.

Кюстендилският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Кюстендилският районен съд е сезиран от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Д. С. Ц., ЕГН ********** и М. Г. С., ЕГН ********** за вземания, произтичащи от договор за кредит № *** г., като със заявлението /наред с други претендирани вземания/ се претендира заплащане на сумата от 360.00 лева – разноски по кредита.

Състав на Кюстендилският районен съд е приел за основателно само част от искането и издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, но го отхвърлил по отношение на сумата от 360.00 лева, квалифицирана като разноски за уведомяване на длъжниците за предсрочната изискуемост на кредита. Решаващият състав е приел, че уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, представлява действие по управление на кредита, а съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредитополучателят не дължи заплащане на такси и комисиони за извършването му. Отделно КнРС е приел, че задължението за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост тежи върху кредитора, като в договора между страните няма изрична клауза, според която разноските за изпълнението на това задължение да се поемат от длъжника.

Предмет на частната жалба е съдебен акт, обжалването на който е изрично предвидено в нормата на чл. 413, ал. 2 ГПК, което право на обжалване е упражнено в 1-седмичен срок, отброяван от момента, когато разпореждането за частичен отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК е било връчено на заявителя.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК задължават заповедния съд да отхвърли искането за издаване на заповед, ако е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.