Решение № 237 от 27.06.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Пазарджик, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220200452 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., бул. „***“ №80, представлявано от управителя С.ка И. Д., чрез пълномощника адв. С. Б. от ПзАК, против Електронен фиш № 8505267618 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

В жалбата обобщено се излагат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, поради което се иска неговата отмяна.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява представител, като от пълномощника е депозирано становище по същество с искане ЕФ да бъде отменен и се присъдят разноски в полза на дружествотожалбоподател.

1

В съдебните заседания въззиваемата страна- АНО, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано становище за потвърждаване на ЕФ като законосъобразен и правилен при съобразяване на аргументите изложени и в представеното по делото писмено становище. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Районният съд провери основателността на жалбата и след като взе предвид изложеното в нея и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това, че на 13.04.2022 г., в 07:14 часа, било установено нарушение № DC84A6E25C193603E053011F160ABCEB, с ППС автобус „***“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18 500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, без ремарке, в община Б., за движение по път I-8 км 159+817, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10392, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 159+817.

Установено било, че собственик и на който е регистрирано ППС е дружество „Е.“ ЕООД, чиито законен представител бил към онзи момент В. Г.

А..

Извършеното съставлявало нарушение на чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.102 ал.2 от ЗДвП. Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ, с който за цитираното нарушение на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция на основание чл.179 ал.3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева.

В ЕФ било отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по 2 чл.10б ал.5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 31,00 лева, както и че дружеството можело да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 150 лева при спазване на чл. 189е ал.3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането на компенсаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл.10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

ЕФ е връчен на санкционираното дружество на 30.01.2025 г. по пощата, видно от известие за доставяне (л.6), а жалбата против ЕФ е подадена от надлежно упълномощен от законния представител на наказаното дружество адвокат, чрез АНО до съда по пощата на 12.02.2025 г., видно от пощенско клеймо на плика (л.3), поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд в рамките на законоустановения срок.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средстваснимки от техническо устройство, които са абсолютно непротиворечиви.

При установената фактология и анализ на доказателствения материал по делото, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

По отношение на направените в жалбата възражения за процесуална неизправност на издадения ЕФ, съдът счита следното:

Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност и приложение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Тук важно е да се посочи, че по отношение издаването на ЕФ са неприложими сроковете по чл.34 от ЗАНН, които се отнасят за съставяне на АУАН и издаване на НП. Съгласно разпоредбите на §1 т.1 от ДР на ЗАНН и §6 т.63 от ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. С чл.189ж от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП, което е установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или 3 имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189ж ал.1 изр.2 ЗДвП реквизити, поради което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на издателя му и негов подпис.

Отделно от това, електронният фиш по дефиниция, не следва да съдържа персоналното посочване на издателя му, поради което въпросът за компетентността на определено лице да издава ЕФ не следва да се обсъжда.

По-нататък в ЕФ не се посочва и дата на издаването му. Вярно е, че датата на установяване на нарушението е задължителен реквизит и е релевантна при преценка за давностния срок, изключващ административнонаказателното преследване за това нарушение. Вярно е и това, че в това специално производство по санкциониране с ЕФ нарушението се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от автоматизирана система, като със заснемането на движението на ППС в процесния участък в ел. система се генерира информация, която е и част от реквизитите в ЕФ. Вярно е и това, че процесът на издаване на ЕФ технически продължава и приключва в един по-късен момент от датата на извършване на нарушението. Но именно последната е меродавна за преценка на давностните срокове и е задължителен реквизит на ЕФ, а не тази на която процесът по издаването му е завършил. В случая при изчисляване на давностните срокове е релевантна единствено разпоредбата на чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, приложима по силата на чл.84 от ЗАНН. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, като за пример може да се посочи Решение №128 от 15.03.2023 г. на АдмС- Пазарджик по к. а. н. д. № 1193/2022 г. В конкретния случай този срок е спазен.

Датата на съставянето на ЕФ има значение само за проверка съответствието на документа с установения за него образец, предвид съдържанието на материалноправната норма, установяваща издаване „по образец“. Към тази дата е бил одобрен образец със заповед, който е следван за изготвяне на процесния фиш (виж заповед и приложения на л.13 и сл. от делото).

От извлечението от електронната система, поддържана от АПИ, се 4 установява и точното местонахождение на стационарната контролна точка №10392, която е заснела нарушението, данните за която съвпадат с тези, отразени в издадения електронен фиш. По отношение на годността на техническото средство съдебната практика е константна, като за пример могат да се посочат Решение № 11 от 11.01.2023 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д.

№ 1022/2022 г., Решение № 929 от 16.12.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 1023/2022 г. и др. В цитираните решения съдът е приел, че електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, (част от която е процесното устройство), не подлежи на метрологичен контрол. Легално определение на електронната система за събиране на тол такси се съдържа в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база изминато разС.ие. Съгласно посочената разпоредба, това е съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото разС.ие от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разС.ие, установяване на размера им и тяхното събиране.

Следователно чрез електронната система за събиране на пътни такси се извършва събиране, пренос, обмен и обработване на данни, чрез нея не се измерват стойности, поради което тази система не попада в обхвата на чл. 1 от Закона за измерванията. Затова и съдът не споделя направените в т.6 от въззивната жалба възражения. Затова и съдът не споделя възражението, направено във въззивната жалба за техническа неизправност на устройството, както и за неточност и недостоверност на отчетените от него данни.

Не може да бъде споделено и третото възражение, че издаденият ЕФ не съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити.

Видно от съдържанието на обжалвания ЕФ е, че той има всички императивно предвидените от закона реквизити, които са разписани в разпоредбата на чл.189ж от ЗДвП, която норма е относима в случаите на издаване на ЕФ при нарушение на чл.179 ал.3 от ЗДвП, в това число и за нарушения на чл.179 ал.3а и ал.3б от ЗДвП, което е установено и заснето от електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, а именно: мястото, датата, точния час на извършване 5 на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Процесният ЕФ съдържа всички горепосочени реквизити и е издаден съгласно утвърдения от АПИ образец. В него са отразени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, като те са представени с яснота и в пълнота, така че да се гарантира правото на защита, което се реализира по фактите.

Затова и направените възражения са неоснователни, вкл. и това за липса във фиша на конкретната пътна такса. Ясно се сочи, че нарушението се изразява в това, че „не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“, които са двата възможни начина да се заплати съответната тол такса.

От описанието на нарушението става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на дружеството собственик на процесното ППС, а фактите, които са установени, съответстват на посочените нарушени разпоредби в ЕФ, вкл. на тези, с които се регламентира видът и размерът на наложеното наказание. В случаите, когато се касае за юридическо лицесобственик на процесното ППС или негов ползвател, нормативно следва налагането на имуществена санкция на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. ал.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП, съгласно които, ако собственикът на пътното превозно средство е ЮЛ или ЕТ, за допускане движението на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция по чл.179 ал.3б в размер на 2500 лв.