Протокол № 383 от 11.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 383 гр. П., 11.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500383 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят И. И. И. не се явява. За него се явява адв. С. Г. К.

Н. редовно упълномощена.

Ответник А. А. Г. се явява лично и с адв. В. Г. А. редовно упълномощен.

Адв. Н.: - Да се даде ход на делото.

Адв. А.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение рег.№........, постановено по гр.д.№.......г. по описа на РС- П. е прието за установено по предявения по реда на чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК установителен иск по отношение на И. И. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.„Г.М.“ №13, ет.5, ап.9, че съществува вземане на А.

А. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.„С.а“ №2, за сумата в размер на 13000лв.- главница, представляваща двойния размер на задатъка по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 26.04.2023г. с нотариална заверка на подписите с рег.№2015 от 26.04.2023г. по 1 описа на нотариус Н.Х., рег.№154 на НК с район на действие РС- П., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда12.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2583/2023г. по описа на РС- П..

Осъден е И. И. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., ул.„Г.М.“ №13, ет.5, ап.9, да заплати на А. А. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В., ул.„С.а“ №2 сумата в общ размер от 2120лв., от които 1860лв. разноски в исковото производство и 260лв. разноски в заповедното производство.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. И. И., чрез пълномощника му адв.С. К.- Н..

Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Счита се, че при постановяване на решението, първоинстанционният съд неправилно е възприел, че ищцата е изправна стрА. по предварителния договор, сключен на 26.04.2023г. и че е налице неизпълнение на договорните задължения от стрА. на ответника.

Визира се, че неправилни са и изводите на съда относно липсата на нищожност на уговорката, обективирА. в чл.3.6 от предварителния договор.

Неправилно е тълкуването, направено от съда по реда на чл.20 от ЗЗД на отделните клаузи от предварителния договор.

По отношение на изводите на съда, че ищцата е изправна стрА. по предварителния договор се считат те за неправилни по следните съображения:

1/ Ищцата не е изпълнила задължението си за заплащане на капаро и заплащането на уговорените в предварителния договор СУМИ, В сроковете и по начина, по който е следвало да бъдат направени.

Нито една от посочените в предварителния договор суми не е платена от купувача и ищец по настоящото производство- А. Г.. Всички плащания е следвало да бъдат направени по банков път, което ищцата не е изпълнила.

Счита се, че клаузата, обективирА. в чл.5.3 от Предварителния договор е нищожна, тъй като противоречи на императивна норма на закона.

От друга стрА. се счита, че първоинстанционният съд неправилно е 2 тълкувал и е приел, че е налице признание от стрА. на ответника за заплащане в брой.

Визира се, че не се установява, да е имало реално предаване на капарото. Свидетелските показания на св. Фирков относно предаване на плик са абсолютно неверни. Не стА. ясно дори и от него дали е присъствал или не при нотариуса. Показанията му не следва да се ценят като обективни и по причина, че е изцяло заинтересован от изхода на делото с оглед съжителството си с ищцата и инициирА.та от самия него процедура по сключване на предварителния договор и определяне на условията по договора.

Сочи се, че не следва да се ценят и свидетелските показания на св.Фирков и по отношение на размера на задатъка, с оглед недопускането на такива за установяване на обстоятелства по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.

Твърди се, че не е налице неизпълнение на задължението от стрА. на И.а за учредяване на право на строеж, уговорено в чл.3.6 от Предварителния договор.

От уговорката, предвиден в чл.3.6 от предварителния договор не е ясно какво ще се строи и по отношение на кой имот ще се строи, съответно следва да се учреди право на строеж. По отношение на имотите не е изготвян ПУП във връзка със строителство в тях и не са индивидуално определени обектите, които следва да се строят, нито са посочени конкретно имотите, върху които следва да се учреди право на строеж.

Сочи се, че тази уговорка би могла да се разглежда и като предварителен договор за учредяване на право на строеж, в която уговорка обаче не е уточнено какво ще се строи, в какъв обем, в какъв срок, т.е. да са посочени съществените елементи на суперфицията, включително цена и срок, не са уговорени.

Следва да се обърне внимание, че уговореното между страните капаро в чл.1.3 от предварителния договор обаче обезпечава предварителния договор за покупко- продажба на описаните в него недвижими имоти, обезпечава задължението за прехвърляне на правото на собственост, като към момента на подаване на заявлението по чл.417, т.3 от ГПК И. е бил изправна стрА. по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот.

Счита се, че уговорката в чл.3.6 от Предварителния договор, която сама по себе си представлява втори предварителен договор е нищожна и с отговора 3 е направено изрично възражение за нищожност на тази уговорка. Излагат са конкретни съображенията в тази насока описани в 4 точки.

Твърди се, че в настоящият случай данните по делото сочат, че въобще не е конкретизирано върху кой точно имот и какво точно ще се строи върху конкретния имот, няма данни за изготвен ПУП, архитектурен проект и всички необходими документи за учредяване на право на строеж, поради което се приема, че е налице хипотезата на чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД- невъзможен предмет на клаузата за учредяване на право на строеж и същата следва да бъде обявена за нищожна.

Приема се уговорката по чл.3.6 от предварителния договор за нищожна и поради липса на съгласие между страните. В настоящия случай липсва съгласие и не е определено какво ще се строи, върху кой имот и в какъв обем, какъв срок и срещу каква цена. Липсват всички съществени елементи на правото на строеж и липсват каквито и да било параметри на обектите, които ще се строят.

Твърди се, че с оглед нищожността на тази клауза, И. е изправна стрА. по предварителния договор и не е в неизпълнение на задълженията си по този предварителен договор.

Сочи се, че независимо дали е направено изрично възражение за нищожност на договора или клаузи от него, Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, съгласно ТР №1 от 27.04.2022г. по т.д.№1/2020г. на ВКС, ОСГТК.

Визира се, че в решението си, първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл, че уговорката, съдържаща се в 3.6 от предварителния договор не е нищожна и приел, че целта на купувача /ищцата/ е била да й бъде учредено право на строеж върху имотите, предмет на предварителния договор, без да е съобразил дали страните имат съгласие по отношение на кои имоти, какъв обект ще се строи, в какъв обем ще се строи и т.н. и дали в тази уговорка не се съдържат условията на друг договор, различен от предварителния договор за покупко-продажба на имоти.

Твърди се, че И. не е неизправна стрА. по предварителния договор и по още едно съображение. В този аспект се сочи, че уговореното в чл.1, т.1.3 от предварителния договор капаро обезпечава задължението за прехвърляне на 4 правото на собственост върху описаните в чл.1, т.1.1., 6. „а“ и „б“ от същия договор. Уговорката по т.3.6 от предварителния договор на практика представлява втори предварителен договор, който разгледан по същество е и нищожен по съображенията подробно описани по- горе. Дори да се приеме, че е платено капаро от ищцата, то то е обезпечение за продажбата на недвижимите имоти, а не по отношение на договора за учредяване право на строеж.

Твърди се, че заявлението по чл.417 от ГПК е подадено от ищцата на 12.07.2023г. пред РС- П.. Крайният срок за сключване на окончателен договор за покупко- продажба на имотите е на 10.10.2024г., т.е. към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, И. не е бил в неизпълнение на предварителния договор за покупкопродажба на недвижим имот.

Сочи се, че към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК договорът не е бил развален от стрА. на ищцата А. Г., нито е би направен отказ от него. В заповедното производство не са представени каквито и да било писмени доказателства по отношение на изпратени до доверителя ми едностранни волеизявления за разваляне на предварителния договор или направен отказ от него. Първоинстанционният съд е развил в мотивите си и приема, че институтът на правото на отказ от договора е сходен с института на разваляне на договора са сходни институти и отказът от договора представлява на практика опростена форма на развалянето по чл.87, ал.1 от ЗЗД. В този случай се приема, че следва да намери приложение постановката в Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, където в т.4, б.“а“ приема, че недопустимо е по реда на заповедното производство да се доказват елементи от фактическия състав, от който възниква претендираното вземане, какъвто е именно случаят, при който по реда на чл.418, ал.3 ГПК се доказва фактът на разваляне на договора.

Сочи се, че първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че към датата на подаването на заявлението по чл.417 от ГПК, договорът не е бил развален и И. не е бил в неизпълнение на задълженията си по предварителния договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти.

Счита се, че е недопустимо да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист към момента, в който И. е изправна стрА. по 5 предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот.

Сочи се, че производството по чл.422 от ГПК е продължение на производството по чл. 417 от ГПК. Искът по чл.422 от ГПК се счита за предявен към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Към датата на подаването на заявлението по чл.417 от ГПК, И. е бил изправната стрА. по предварителния договор и не са съществували материалноправните предпоставки за претенцията на ищцата.

Твърди се, че неправилно съдът се е произнесъл, че с продажбата на имотите, предмет на предварителния договор, продавачът се е поставил в невъзможност да изпълни задължението си. Напротив, с неплащането на капарото по предварителния договор още в деня на сключването му, както и с недоказването на факта, че има възможност да плати продажната цена на имотите, ищцата се е поставила в невъзможност да изпълни задължението си по предварителния договор.

Навеждат се доводи, че при постановяване на решението си, задължение на съда при тълкуване на договора да установи действителната воля на страните, съобразно чл.20 ЗЗД е налице безпротиворечива практика на ВКС.

В конкретния случай при тълкуването на процесния предварителен договор, сключен между страните, въззивният съд е пренебрегнал не само изразената от страните воля в чл.1, т.1.2, 1.3, 1.4, 5.3 от същия, а именно, че продажната цена ще бъде платена от купувача на продавачите по банков път, но и уговорката по т.3.6 относно наличието на практика на втори предварителен договор за учредяване право на строеж.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал чл.5.3 от предварителния договор, като в решението си е приел, че тази последваща уговорка /чл.5.3 от договора- настоящия договор, подписан от стрА. на продавача и купувача, служи и като разписка за получения от продавача задатък съгласно чл.1, т.1.3 от договора/ продавачът е дал своето съгласие купувачът да му заплати конкретно уговорения задатък и част от продажната цена в брой, като подписвайки договора, същият потвърждава, че това е било направено, т.е. получил е уговорената сума в брой от купувача.