Решение № 908 от 24.08.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. Варна, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица СветоС.а като разгледа докладваното от мл.с. Ралица СветоС.а Въззивно гражданско дело № 20263100501581 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 11179/16.03.2026 г. по регистъра на ЧСИ Христо Георгиев, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, чрез юрк. Владимир Ташев, срещу разпореждане от 09.03.2026 г. по изпълнително дело № 20268920400050 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892, с район на действие: Окръжен съд - Варна, с което съдебният изпълнител е отказал да намали поради прекомерност размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.

Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно. Твърди, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. Посочва, че застрахователните дружества са нормативно задължени да поддържат финансов резерв, от който да удовлетворяват претенции за изплащане на застрахователни обезщетения, поради което вземането е гарантирано събираемо. Излага, че в настоящия случай взискателят е депозирал единствено молба за образуване на изпълнително дело, в която е посочен изпълнителен способ – запор върху банковите сметки на длъжника, поради което счита, че му се дължи единствено адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело по чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Моли за намаляване на определения размер на адвокатското възнаграждение, а с оглед на това, че същото е включено в общия размер на задължението, да се намали размера и на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят С. В. Б., чрез адв. С. В., е подал писмени възражения срещу жалбата. Излага съображения за нейната неоснователност, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е в минимален размер, поради което не е прекомерно. Счита, че се дължи възнаграждение, тъй като длъжникът не е изпълнил доброволно, поради което е образувано изпълнително производство и за събиране на задължението е приложен изпълнителен способ. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Христо 1

Георгиев, рег. № 892, в които изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение. Посочва, че при образуване на изпълнителното дело взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение, за което е представил доказателства. С оглед обстоятелството, че сумата по изпълнителния лист е събрана посредством предприемането на изпълнителен способ, посочен от взискателя, следва да се приеме за дължимо договореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, дължимо за процесуално представителство по изпълнителното дело, което е определено в минималния размер, предвиден в наредбата.

Съдът, като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да се произнесе, съобрази следното:

Изпълнително дело № 20268920400050 по описа на ЧСИ Христо Георгиев е образувано на 30.01.2026 г. по молба на С. В. Б. въз основа на изпълнителен лист № 13/23.01.2026 г., издаден от Апелативен съд-Варна на основание решение № 15/16.01.2026 г. по ВТД № 404/2025 г. по описа на ВАпС, с което е потвърдено решение № 43/23.05.2025 г. по търг. д. № 72/2023 г. по описа на Окръжен съд-Добрич, с който „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, е осъден да заплати на взискателя сумата от 30677,51 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на М. Т. Б., починала вследствие на ПТП, настъпило на 10.04.2017 г., виновно причинено от Х. Д. Д., водач на лек автомобил марка „Пежо д“ с рег. № ******, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при „Дженерали Застраховане“ АД, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2022 г. до окончателното изплащане.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано от ЧСИ да покани длъжника да извърши доброволно плащане. В случай, че длъжникът не изпълни задължението си доброволно, се иска от ЧСИ да наложи запор на банковите му сметки. На основание чл. 18 от ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави справки, както и да определи начина/способа на изпълнението. Поискано е още при установяване на налично имущество на длъжника, ЧСИ да насрочи опис на недвижими имоти и изнасянето им на публична продан. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал присъждане и събиране на адвокатски хонорар за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 2092 евро, съгласно приложено пълномощно за процесуално представителство, в което се съдържа разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение от С. В. Б. на адв. С. В..

С разпореждане на съдебния изпълнител за образуване на изпълнителното дело от 30.01.2026 г., е приета за събиране в полза на взискателя сумата от 2092 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

На 30.01.2026 г. е изготвена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 2644/30.01.2026 г., която е връчена на длъжника по реда на чл. 42 от ГПК от лицензиран пощенски оператор на 06.02.2026 г., съгласно отбелязване на известие за доставка на пощенска пратка с вх. № 5968/11.02.2026 г.

Със запорно съобщение изх. № 2705/30.01.2026 г. е наложен запор до размера на дълга по изпълнителното дело на сметките /левови и валутни/, открити в ИНГ БАНК Н.В. 2 КЛОН СОФИЯ на името на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049.

На 13.02.2026 г. по сметка на съдебния изпълнител е постъпила парична сума в размер на 50613,80 евро от третото задължено лице ИНГ БАНК Н.В. - КЛОН СОФИЯ с посочено основание „ИД 20268920400050“.

На 19.02.2026 г. по делото е депозирана молба с вх. № 7496/19.02.2026 г. от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, чрез юрк. Владимир Ташев, с която се прави възражение за прекомерност на претендирания от взискателя адвокатски хонорар и се иска неговото намаляване.

Със съобщение изх. № 5261/20.02.2026 г. молба вх. № 7496/19.02.2026 г. е изпратена на взискателя за становище в 3-дневен срок от получаване на съобщението. В указания срок е депозирано становище вх. № 9243/04.03.2026 г., с което взискателят изразява становище за неоснователност на молбата и моли за оставянето й без уважение.

Съдебният изпълнител се е произнесъл по депозираната молба с разпореждане от 09.03.2026 г., с което е оставил без уважение възражение с вх. № 7496/19.02.2026 г., г. на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирана страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – разпореждане, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, и е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът е легитимиран да обжалва разноските по изпълнението. В т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ВКС е посочено, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

По силата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, всички такси и разноски в рамките на образуваното изпълнително дело са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Разпоредбата е част от общите правила за разпределение на отговорността за разноски по ГПК, в основата на които е правото на едната страна да иска, съответно задължението на другата страна, дала повод за образуване и водене делото, да плати направените разноски.

В конкретния случай няма данни сумата, дължима по изпълнителния лист, да е заплатена преди подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, поради което не е налице хипотезата, в която разноските да не са за сметка на длъжника, тъй като той не е дал повод за завеждане на делото. Напротив, видно от материалите по изпълнителното дело, същото е образувано по молба на взискателя С. Б. на 30.01.2026 г., а задължението е платено на 13.02.2026 г., видно от платежно нареждане, приложено на лист 49 от изпълнителното дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък 3 размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

По силата на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (с предходно наименование Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), за образуване на изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200 лв. (102,26 евро), а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, възнаграждението е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв., какъвто е настоящият случай – 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв.

Възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя е основателно. Процесуалните действия, извършени от процесуалния представител на взискателя, се изразяват в подаване на молба за образуване на изпълнително производство, както и искане на основание чл. 426, ал. 2 от ГПК за налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Плащане на задължението по сметка на ЧСИ е направено в срока за доброволно изпълнение, след получаване на запорното съобщение от третото лице.

Следователно представителството на адвоката на взискателя по делото се ограничава само до подаване на молба за образуване на изпълнителното производство и посочване на изпълнителен способ, за което му се дължи единствено възнаграждението по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., но не и такова по чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата наредба.

Изпълнителното производство не се отличава с висока фактическа и правна сложност и по него не са били извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Посоченото в молбата за образуване на изпълнително производство искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, представлява изпълнение на изискването по чл.

426, ал. 2 от ГПК и не е действие с цел удовлетворяване на парични вземания, а изискване за редовност на молбата.

Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че на взискателя следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 102,26 евро. Следователно обжалваното разпореждане за разноските относно адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, следва да се отмени за разликата над тази сума.

Искането за намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е направено при условие, че бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение. Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ, пропорционалната такса се определя съобразно материалния интерес. В конкретния случай ЧСИ е посочил, че при определяне на основата за изчисляване на таксата не е включен размерът на адвокатското възнаграждение, а таксата е изчислена единствено върху сумата по изпълнителния лист. Ето защо, независимо от намаляването на адвокатското възнаграждение, не са налице основания за намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.