Решение № 1084 от 19.09.2025, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 1084/19.09.2025 г. по АНД № 20255330205245 по описа за 2025 г. на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав.

Производство по реда на чл. 4 и следващите от Указа за борба с дребното хулиганство.

Образувано е по внесен в съда Акт за констатиране на дребно хулиганство № 3 от 18.09.2025 г., съставен от И.С.П., ** в 05 РУ при ОД на МВР – Пловдив, срещу нарушителя М.С.Ц., ЕГН: **********.

В съдебно заседание нарушителят Ц. се явява лично, заявява, че ще се защитава сам и не желае адвокатска защита. В хода на съдебното следствие посочва, че не оспорва фактическите констатации по акта, но не желае да дава други обяснения за случилото се. В съдебните прения изяснява, че не работи и няма близки, с които да контактува, като се издържа чрез просия. С последната си дума моли за минимално наказание.

Районна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена, не се представлява.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

М.С.Ц. е роден **, б., б.г., бездомен (живущ на улицата, без известен адрес), със средно образование, неженен, неработещ, неосъждан, с ЕГН:

**********.

На 18.09.2025 г. Г.А.А. и С.Б.П. – курсанти в Академията на Министерство на вътрешните работи, провеждали практически стаж, който съгласно Заповед № 317з-9866 от 15.08.2025 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив се изпълнявал в сектор „ОП“ в Пето РУ гр. Пловдив. По време на провеждане на стажа курсантите А. и П. били облечени с униформа с отличителни знаци на МВР. Всеки от тях носил и светлоотразителна жилетка с надпис „Полиция“.

Около 10:30 часа на 18.09.2025 г. курсантите А. и П. патрулирали заедно с полицейския инспектор И. П. – служител на група „ТП“, сектор „ОП“ в 05 РУ при ОДМВР - Пловдив, със служебен автомобил с надпис „Полиция“, като се придвижвали по ул. „Цар Симеон“ в гр. Пловдив, в посока към бул.

„Цариградско шосе“. При приближаване към кръстовището пътният светофар, регулиращ движението, подавал червен светлинен сигнал и превозните средства спрели, изчаквайки да продължат пътя си на разрешен сигнал. Тогава полицейският инспектор П. и двамата курсанти А. и П. забелязали нарушителя М.С.Ц., който тръгнал сред спрелите автомобили, просейки пари.

Видимо нарушителят изглеждал като човек само с една ръка. Полицейският служител П. обяснил на курсантите А. и П., че поведението на нарушителя Ц. било опасно, тъй като се намирал на платното за движение сред превозни средства. Инспектор П. указал на двамата курсанти да подканят нарушителя да се премести на безопасно място, извън платното за движение. В изпълнение на възложената им задача курсантите А. и П. излезли от служебния автомобил 1 на МВР и се насочили към нарушителя Ц., като го приближили от дясната му страна. Курсантът Г.А.А. му казал да се дръпне от пътя. Тогава нарушителят Ц. погледнал А. и П. и им отговорил: „**“, след което се обърнал с гръб към тях и тръгнал в противоположната посока. Курсантът А. заявил на Ц. да спре и да дойде при тях, което нареждане последният изпълнил. През това време полицейският инспектор П. се приближил към мястото и попитал двамата курсанти какво се е случило. Той разпоредил на нарушителя Ц. да се качи на тротоара. Последният изпълнил и това нареждане. След като нарушителят се качил на тротоара, полицейският служител П. му поискал документ за самоличност. По време на проверката инспектор П. повдигнал якето на Ц., при което курсантите и полицейският служител забелязали, че нарушителят бил долепил лявата си ръка до тялото с еластичен колан, но в последствие я извадил и се установило, че нямал проблеми с функционирането на ръката си.

Нарушителят Ц. бил отведен в сградата на Пето РУ при ОДМВР – Пловдив, където били снети писмени обяснения за случилото се от курсантите А. и П.. Поканен, нарушителят писмено отказал да даде обяснения. Срещу него бил съставен процесният Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство № 3 от 18.09.2025 г.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните и проверени по делото доказателствени материали: от писмените обяснения по преписката на Г.А.А. и С.Б.П. и от Заповед за задържане на лице с рег. № 444зз-246/18.09.2025 г. по описа на 05 РУ при ОДМВР – Пловдив.

Извършването на деянието с неговите признаци от обективна страна е доказано по несъмнен начин от снетите по преписката писмени обяснения от установените очевидци. От тези материали се разкриват самоличността на нарушителя, съдържанието на точните изречени от него думи, както и мястото на извършване на деянието. За свидетелите по акта А. и П. се доказва да са очевидци и непосредствено да са възприели поведението на нарушителя. В техните обяснения не се съдържат съществени противоречия, същите са еднопосочни, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи помежду си, като съдът изцяло ги ползва с доверие. От събраните и проверени по делото доказателства се установява по несъмнен начин описаната фактическа обстановка. Нарушителят се възползва от правото си да не дава обяснения, поради което липсват противоречия в доказателствения материал.

При така установените факти съдът приема, че от правна страна М.С.Ц. е осъществил състава на нарушението по чл. 1, ал. 3 от УБДХ. От обективна страна на 18.09.2025 г. около 10:30 часа в гр. Пловдив, на кръстовището между бул. „Асеновградско шосе“ и ул. „Цар Симеон“ нарушителят Ц. е извършил непристойна проява, изразена в употреба на неприличен израз:

„**“, отправен към курсантите в Академията на МВР Г.А.А., ЕГН: ********** и С.Б.П., ЕГН: **********, на публично място пред повече хора, с което е 2 нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл. 325 от НК. Така изречените от нарушителя думи към присъствалите на мястото лица са несъвместими с установените в обществото порядки и правила за общуване. Действието е извършено на публично място, тъй като нарушителят се е намирал на платното за движение на път, отворен за обществено ползване, където през това време е имало превозни средства, изчакващи на червен сигнал на светофара. По делото се доказва и че изказаните неприлични думи реално са възприети от присъстващите лица, посочени като свидетели в акта – курсантите Г.А.А. и С.Б.П.. И двамата в снетите им по преписката обяснения изясняват да са се почувствали възмутени от поведението на нарушителя. От обективна страна деянието е извършено в момент, когато двамата курсанти А. и П. са се опитвали да осигурят охраната на обществения ред и да опазят сигурността на присъстващите лица – най-вече тази на нарушителя Ц., който е създавал потенциално опасна ситуация, придвижвайки се по платното за движение сред изчакващите да продължат пътя си превозни средства. В този момент двамата курсанти са носили отличителни знаци – униформа и светлоотразителна жилетка с надпис „Полиция“, поради което деецът е съзнавал, че действията им са в изпълнение на служебни правомощия. Съдът, преценявайки ситуацията в цялост, приема, че деянието на нарушителя Ц. уврежда защитаваните обществени отношения по опазване на реда и общественото спокойствие. Интензитетът на противоправното поведение на нарушителя обаче разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо престъплението по чл. 325 от НК, поради което проявата му се квалифицира като дребно хулиганство.

От субективна страна нарушението е извършено виновно от дееца и при форма на вината пряк умисъл. Нарушителят Ц. е съзнавал отрицателната оценка, която обществото дава на изречените от него обидни думи към свидетелите по акта А. и П.. Формирал е представа, че тези думи ще бъдат непосредствено възприети от присъстващите лица, както и че се намира на публично място. Предвиждал е, че с действията си ще наруши обществения ред и спокойствие, като е целял настъпването на тези съзнавани и предвидени последици.

По тези съображения съдът приема, че нарушителят М.С.Ц. е извършил от обективна и субективна страна описаното в акта деяние, което представлява дребно хулиганство по чл. 1, ал. 3 от УБДХ.

При определяне на наказанието съдът намира на първо място, че с оглед конкретната проявна форма, в която се е изразило общественоопасното поведение на нарушителя, следва да бъде наложено по-лекото от двете алтернативно предвидени в УБДХ наказания, а именно „глоба“. Наказанието „задържане в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“ включва в съдържанието си по-голям обем държавна принуда, но в случая и наказанието „глоба“ ще въздейства в достатъчна степен предупредително и 3 превъзпитателно върху нарушителя. Прилагането на държавна принуда в повече от необходимите предели за постигане на преследваните цели е неоправдано, поради което съдът приема наказанието „глоба“ за найподходящо и справедливо, съобразно обществената опасност на деянието и на дееца.

Наказанието „глоба“ съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ се определя в размер от 100 до 500 лева. За смекчаващо отговорността обстоятелство се приема влошеното материално положение на нарушителя Ц., за когото се установява да е бездомен и да се издържа с просия. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът приема отправянето на обидните думи към повече от едно лице, както и това че нагрубените свидетели по акта са били облечени с ясно отличителни знаци на органите на МВР, което обстоятелство е било съзнавано и обхванато от умисъла на дееца.

Същевременно обаче съдът приема, че деянието не разкрива завишен интензитет на обществена опасност, съпоставен с други сходни прояви на дребно хулиганство. Това е така, защото нарушителят е изрекъл само една обидна дума, след което веднага е преустановил неправомерното си поведение. Не се установява да е проявена никаква форма на физическа съпротива или агресия. Изречената обидна дума „глупаци“ е неприлична, но не може да бъде определена и за вулгарна, каквито често са ругатните и псувните, изричани при такъв вид непристойни прояви.

Съдът приема, че с оглед установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и интензитета на увреждане на защитаваните обществени отношения за извършеното от нарушителя Ц. дребно хулиганство следва му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева. Наказанието се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се приема за справедливо и за годно да изпълни тези цели. Предвид влошеното материално положение на дееца съдът намира, че глоба дори и в минимален размер е достатъчно обременителна санкция и ще има адекватно предупредително и възпиращо въздействие върху поведението на нарушителя за в бъдеще, за да не нарушава обществения ред.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 1084 гр. Пловдив, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330205245 по описа за 2025 година

РЕШИ:

НАЛАГА на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ на М. С. Ц. – роден **, б., б.г., бездомен (живущ на улицата, без известен адрес), със средно образование, неженен, неработещ, неосъждан, с ЕГН: **********, административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 (сто) лева за извършено на 18.09.2025 г. около 10:30 часа в гр. Пловдив, на кръстовището между бул. „Асеновградско шосе“ и ул. „Цар Симеон“ дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ, представляващо непристойна проява, изразена в употреба на неприличен израз: „**“, отправени към курсантите в Академията на МВР Г.А.А., с ЕГН: ********** и С.Б.П. с ЕГН: **********, на публично място пред повече хора, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл. 325 от НК.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 24-часов срок от постановяването му пред Окръжен съд – Пловдив.