Определение № 511 от 17.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 511 гр. Стара Загора, 17.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500207 по описа за 2025 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, БУЛСТАТ ***, представлявано от адв. Д. М. М. /пълномощник на ищеца Й. М. К./, против определение № 293/28.01.2025 г. по гр. д. № 2257/2024 г. на Районен съд – Стара Загора, VIII граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на ищцовата страна решение № 1027/02.12.2024 г. по гр. д.

№ 2257/2024 г. на Районен съд – Стара Загора, VIII граждански състав, да бъде изменено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските, като на адвокатското дружество бъде определено допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. над присъдената с решението сума от 480 лева с ДДС.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Навежда довод, че по делото са разгледани осъдителен и два установителни иска, поради което съобразно чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ съдът е длъжен да определи възнаграждение в размер, не по-нисък от минималния за всеки иск. Ето защо определеният от районния съд размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се явява несправедлив.

Предвид изложеното, моли обжалваното определение да бъде отменено, а молбата за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважена.

Въззиваемата страна „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез процесуалния представител – юрисконсулт С.Р.С., е подала в законоустановения срок писмен отговор, в който твърди, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса.

Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С решение № 1027/02.12.2024 г. по гр. д. № 2257/2024 г. на Районен съд – Стара Загора, VIII граждански състав, са уважени предявените от Й. М. К., представляван от адв. Д. М. на основание чл. 38 ЗАдв., срещу ответниците „А.Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД искове, както следва: 1/ прогласен е за нищожен договор за потребителски кредит № 2712701/24.01.2023 г., сключен между „К.“ ЕАД и Й. М. К.; 2/ прогласен е за нищожен договор за поръчителство от 24.01.2023 г., сключен между „А.Т.“ ЕООД и Й. М. К.; 3/ ответникът „А.Т.“ ЕООД е осъден да заплати в полза на ищеца Й. М. К. сумата от 150 лева, представляваща дадена без основание сума по недействителен договор за поръчителство.

Със същото решение ответниците „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД са осъдени да заплатят в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата от 480 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

С молба от 16.12.2024 г. ЕАД „Д. М.“ е поискало така постановеното решение да бъде изменено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта му за разноските, като на молителя бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС по иска срещу „К.“ ЕАД и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС по установителния и осъдителния иск срещу „А.Т.“ ЕООД, вместо присъдените 480 лева с ДДС общо срещу двамата ответници.

В обжалваното определение № 293/28.01.2025 г., с което молбата по чл.

248, ал. 1 ГПК е оставена без уважение, първоинстанционният съд е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, предвид вида и броя на предявените обективно и субективно съединени искове и наличието на съдебна практика по идентични казуси. Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съответства на положения от адвоката труд. Ето защо същото е определено правилно и в случая не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските.

Обжалваното определение е правилно.

При наличие на отговорност на насрещната страна за разноски съгласно правилата на чл. 78 ГПК, за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да се установи наличието на изявления за оказване на безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. В чл. 38 ЗАдв. липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв. и той не може да бъде лишен от него, щом са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за присъждането му.

2

С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.

Следователно приетата от Висшия адвокатски съвет наредба, към която чл. 38 ЗАдв. препраща, не намира приложение в никоя част, тъй като противоречи на правото на ЕС. Ето защо, според настоящият въззивен състав определянето на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се извърши само чрез остойностяване на положения от адвоката труд съобразно фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на предоставената защита, а не според материалния интерес/размера по всеки един от уважените искове /чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1/2004 г./ и след сборуване /чл. 2, ал. 5 от Наредбата/. В тази връзка в определение№ 2289/13.05.2024 г. по ч. гр. д. № 3051/2023 г. на ВКС, I V г.о., е прието, че горният извод е съобразен с цитираното решение на СЕС по дело С-438/22, което е задължително за всички национални съдилища. В този смисъл е и възприетото в определение № 800/19.02.2025 г. по ч. гр. д. № 413/2025 г. на ВКС, IV г.о., становище, според което видът, броят и материалният интерес на исковете са относими към фактическата и правна сложност на делото и към обема на извършената работа.

В конкретния случай спорът в първоинстанционното производство е изцяло правен, а по делото са представени единствено писмени доказателства.

По отношение на спорните между страните въпроси е налице задължителна съдебна практика, обективирана в съдебни актове на СЕС, както и обилна практика по идентични казуси пред националните съдилища. За разглеждането на делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което адвокат М. не се е явил. Ето защо делото се характеризира с ниска фактическа и правна сложност.

Следва да се отбележи, че в случая действително извършената работа от процесуалния представител на ищеца се изчерпва с изготвяне и подаване на искова молба, както и на молба от 14.10.2024 г., съдържаща становище за даване ход на делото, искане по чл. 214 ГПК за увеличение размера на осъдителния иск /до сумата от 150,50 лева/ и становище по съществото на правния спор.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, се явява разумно и пропорционално и съответства на пазарната цена на труда към момента на предоставяне на адвокатската защита.

Ето защо наведените с частната въззивна жалба оплаквания за несправедливост на възнаграждението се явяват неоснователни.

Доколкото в случая не е налице основание за изменение на 3 първоинстанционното решение в частта му за разноските, правилно районният съд е оставил без уважение подадената молба по чл. 248, ал 1 ГПК.

Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъдат оставена без уважение, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 293/28.01.2025 г. по гр. д. № 2257/2024 г. на Районен съд – Стара Загора, VIII граждански състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4