Определение № 1294 от 16.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1294 гр. София, 16.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20251100601818 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във вр. с ал. 6 от НПК.

Образувано е по протест от прокурор в Софийска районна прокуратура срещу определение по ЧНД № 14297/2024г. по описа на Софийски районен съд, НО, 135-ти състав, с което е отменено постановление на прокурор при СПР, с което наказателното производство по ДП № 845/2022г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 20217/2021г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, е било прекратено на основание чл.

243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.

В протеста се посочва, че първоинстанционното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна. Изтъкват се подробни аргументи, поради които атакуваното определение се счита за неправилно. Във връзка с посоченото от съда, че не е била назначена и изготвена комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на св. Т.И., която да изясни дали същият страда от психично заболяване или зависимост от психоактивни вещества и дали това е причината за поведението му през изследвания период, прокурорът намира, че по делото не са били приобщени доказателства за извършване на престъпление, не е конституирана фигура на обвиняем тоест не е установено престъпление , за да се изследва вменяемост на дееца.

Отделно от това посочва, че не са били установени факти, които да създават съмнения за годността на психическите способности на И. да възпроизвежда факти от обективната действителност, както и че назначаването на подобна експертиза не е задължително. По отношение на изложената от първоинстанционния съд критика, че с постановлението за прекратяване на наказателното производство е извършен едностранен анализ на доказателствените източници, изтъква, че е била пренебрегната стр. 3 от постановлението.

1

Според прокурора, показанията на св. П. са изследвани подробно и са били сравнени с показанията на И. и са били проверени с тези на св. Ч.. Във връзка със застъпеното от първоинстанционния съд становище за липса на произнасяне за престъпления с различна квалификация от тази, по която е образувано наказателното производство, изтъква, че показанията на св. П. по отношение на физическото насилие не са били кредитирани и, че са установени факти единствено за вербално насилие. Прокурорът намира, че деянието по насочване на обект, наподобяващ пистолет към П. е подробно описано и изследвано в атакуваното постановление. Според прокурора на св. П. и е било известно, че пистолета е бил бутафорен и в случая средството на заканата не е годно да причини резултат различен от телесно увреждане в най-тежкия случай. Прокурора застъпва тезата, че се касае за наложила се среда на общуване между двамата, при която думите и действията са с изчерпани смислово значение и единствено служещи за обида и провокация. С оглед изложеното намира, че връщането на досъдебното производство на фазата разследване не би допринесло за по-пълното изясняване на фактическата обстановка и промяната на изводите на СРП, предвид обективната невъзможност за извършване на действия, относно установяването на нови факти. Посочва, че с извършените до момента действия по разследването са били приобщени всички доказателства пълно обективно и всестранно изясняване на фактологията. Също така намира, че аргументите на съда за липса на анализ и обсъждане на определени обстоятелства са опровергани, доколкото са обсъдени в постановлението и не може да се говори за липса на обоснованост. В заключение моли за отмяната на атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

От приложените по делото материали по отношение на връчването на първоинстанционния съдебен акт, видно е, че същият е получен в Софийска районна прокуратура на 02.12.2024г.

Протестът е депозиран на 09.12.2024г. в СРС, тоест в рамките на законоустановения седемдневен срок, уреден в чл. 243, ал. 7 от НПК. В допълнение, Съдът е сезиран от лице, притежаващо необходимата процесуална легитимация. С оглед изложеното, Съдът намира протеста за процесуално ДОПУСТИМ.

След запознаване с материалите по делото, Съдът намери за установена следната фактическа обстановка, която за настоящата инстанция е безспорна:

Досъдебно производство № 845/2022г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 20217/2021г. по описа на СРП е било образувано на основание чл. 212, ал.2 от НПК на 24.06.2022г. с действие по разследването разпит на свидетел – Н.П. П. за престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК, за това, че в периода от 01.06.2022г. до 24.06.2022г. в гр. София, се заканил с убийство с думите: „Ще те закопая на Витоша“ на Н.П. П., „Ще умрете“ на О. О.ов У. и „и ти и синът ти, ще ви затрия“ на О. П. У. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

2

По делото няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

В рамките на разследването в качеството на свидетели са били разпитани Н.П. П., О. О.ов У., О. П. У., П.В. П., В.И., М. Ч. и Т.И.. Назначени са били съдебномедицинска експертиза по писмени данни на Н.П., и три броя съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи на свидетелите П., О. П. У. и О. О.ов У..

С постановление от 30.10.2023г., прокурор при СРП е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Прокурорът е счел, че се касае силно влошени отношения, но не и за наличие на престъпление от общ характер.

Намира, че отношенията между И. и П. били с трайно наложила се конфликтна комуникационна среда, която се привнесла и в тази между И. и У.и, които той заплашвал не с цел да застраши, а да си поиска отнетите вещи. Също така са изложени аргументи във връзка със съставомерността на деянието по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК. От обстоятелствата по преписката намира, че дори да са били отправени твърдените от страна на И. закани, те са отправени в момент на конфликт между лицата и не са налице данни за извършване на действия от страна на И., от които би могло да се извлече желание или намерение той да изпълни отправените закани и заплахи. Изтъква, че за да е налице обективния признак от фактическия състав поведението на дееца трябва да е било годно да предизвика основателен страх в пострадалия, а поведението на И. не е било такова. Посочено е, че отсъства и субективния елемент от състава на престъплението, което обуславя и несъставомерност на деянието. От тези факти, прокурорът е извел извод, че в случая не е налице извършено престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК нито от обективна, нито от субективна страна и наказателното производство следва да бъде прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.

Прекратителното постановление е било обжалвано пред Софийски районен съд, които го е отменил като необосновано и незаконосъобразно, а делото е било върнато на прокурора за изпълнение на указанията по прилагане на закона, дадени с протестираното определение.

Съдът е счел, че прокурорът е направил едностранчив анализ на доказателствата, като същите не са били обсъдени в тяхната съвкупност, а са изследвани поотделно с едностранчив уклон, което от своя страна е довело и до непълни правни изводи относно съставомерността на деянието. Отделно от това е посочено, че не е извършено всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, не са изчерпани всички способи за събиране и проверка на доказателства, визирани в НПК, поради което постановлението на СРП е издадено при непълнота на доказателствения материал.

Предмет на въззивната проверка е правилността и законосъобразността на първоинстанцинния съдебен акт. Настоящата съдебна инстанция намира, че изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд са правилни, подробно и коректно изведени и изцяло почиват на събрания доказателствен материал, респективно и на липсата на такъв.

По делото безспорно е установено, че св. П. и св. Т.И. са били във фактическо съжителство от есента на 2019г. в адреса на св. П. в гр. София, ж.к. „Овча Купел“, ул. ****. В периода на съвместно съжителство са налице данни за влошени отношения между св. П. и св. И., 3 изразяваща се в чести скандали помежду им. На 22.02.2022г. св. П. заминала за Норвегия, като имала билет за връщане през месец март 2022г. След като разбрал за заминаването й, И. се свързал с нея и започнал да я заплашва с цел да се върна обратно в Р. България. Св. И. дори и купил билет за обратно връщане. Под натиска на св. И., П. се прибрала, като на изхода на Терминал 2 била посрещната от св. И. и св. И.. След като се качила в автомобила, с който я чакали свидетелите И. и И., св. И. нанесъл няколко удара с юмрук в лицето на св.

П.. В средата на 2022г., св. П. отново не се прибрала в жилището, където съжителствали със св. И.. След 3 дни П. се прибрала, като в автомобил пред жилището я чакали св. И. и св. И..

След като се качила в автомобила била заплашена с пистолет от св. И.. На 21.06.2022г. свидетелите И. и П. отново се скарали и св. И. нанесъл побой на св. П.. След като той заспал, св. П. взела със себе си багаж и се обадила на св. О. У. да я вземе от адреса. Тя заключила спящия И. в жилището и излязла. Св. У. я взел и я завел в дома си. След като разбрал, че св. П. я няма св. И. установил контакт със св. Илиенчев и му разказал какво се е случило. Когато прегледал камери в района, св. И. разбрал, че св. П. е взета с автомобил на св. У. и започнал да прави опити да се свърже с нея. След като не успял да се свърже със св.

П., св. И. започнал да прави опити да се свърже с нея чрез телефоните на двамата свидетели У.и. Комуникацията от страна на св. И. ескалирала в преки заплахи за живота и имуществото на цялото семейство У.и.

На 24.06.2022г. св. П. подала заявление в 04 РУ СДВР и така били образувано процесното досъдебно производство.

От заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни на Н. П. е установено охлузване на шията от дясно, характерни кръвонасядания на двата горни крайника, който са й причинили болка и страдание.

От съдебномедицинска експертиза по писмени данни на Н. П. е видно, че в периода 20202022г. са й нанесени неколкократни побои в периода 2020-2022г., като нанесените й травматични увреждания за й причинили болка и страдание.

От заключението на СППЕ се установява, че при св. П. е налице тревожно състояние с чувства на витална застрашеност, придружено с вегетативни явления, избягващо и защитно поведение, като това състояние е довело до нарушаване на пълноценното социално функциониране на лицето, като това състояние същата свързва с отправените заплахи и последващо застрашаващо поведение от страна на Т.И..

От заключението на СППЕ е видно, че св. О. П. У. е възможно да е изпитвал психичен дискомфорт вследствие на твърдените от него действия и заплахи от страна на Т.В. И., но това състояние по своята интензивност, клинични характеристики и липсата на значително повлияване на поведението и не отговаря на категорията реален страх за живота. Вещите лица считат, че той не е изпитал такъв страх.

Според заключението на СППЕ на св. О. О.ов У. отправените закани от страна на Т.В. И. не са предизвикали основателен страх за осъществяването им у освидетелстваното лице.

4

Настоящият въззивен състав напълно се солидализира с мотивите и изложената фактология в протестираното първоинстанционно определение. Прекратителното постановление в действителност страда от цитираните в определението пороци. Направеният от прокурора доказателствен анализ е едностранчив, а събраните по делото доказателства са разнопосочни и не са били обсъдени в цялост.

На първо място при разглеждането на твърдените от св. П. действията на св. И. по насочване на пистолет в областта на главата й, прокурорът е възприел, че те не са в състояние да породят основателен страх от осъществяване на заканата за убийство. Този свои извод прокурорът е мотивирал с това, че св. П. е знаела, че пистолета не е годен да я нарани. Така застъпения от прокурора извод не намира отражение в доказателствата по делото. В показанията си от 24.06.2022г., дадени пред разследващ полицай, относно пистолета, св. П. твърди единствено, че същият е бил опрян в главата й от св. И., както и че мисли, че пистолета е Глог 17. В разпита на св. П., проведен по реда на чл. 223 от НПК, пред съдия, тя изрично е заявила, че според нея пистолетът е бил боен, а когато го е видяла е била в шок.