Решение № 352 от 14.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Пловдив, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело № 20235300503244 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Р. Ш. Ф., ЕГН **********, и С. Й. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. К.

И., против Решение №260119 от 17.07.2023г., поправено с Решение №260158 от 02.11.2023г., постановени по гр.д. №6407/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХVІІ гр.с., с което е признато за установено по отношение на жалбоподателите, че А. Л. К., ЕГН **********, П. Х. К., ЕГН **********, Ж. К. К., ЕГН **********, и Х. К. К., ЕГН **********, са собственици въз основа на наследствено правоприемство от К. А.ов К., ЕГН **********, и договор за дарение на недвижим имот, оформен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, т. V, дело №***** от 1992г. на нотариус при РС- Пловдив, на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.841.1.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-1848/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. *****, ведно със съответните идеални части от общите части на 1 сградата, който е идентичен с описания в титул за собственост недвижим имот- апартамент, заемащ северната реална половина на третия етаж на жилищната сграда от три етажа на адрес- гр. *****, с площ от 61 кв.м., с изложение- север- изток- запад, състоящ се от три стаи, кухня, клозет и две антрета, заедно с избеното помещение- второто от север на юг в източната половина на същата сграда, 1/6 идеална част от тавана, 1/6 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж, и е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по наследство и давностно владение № ***, том ІІІ, рег. №*****, н.д. №***** от 2018г. от *****.2018г. на нотариус В. З. в частта му, с която Р. Ш. Ф., ЕГН **********, и С. Й.

Б., ЕГН **********, са били признати за собственици по наследство и давностно владение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.841.1.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

****, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. *****, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ответните страни по жалбата- А. Л. К., ЕГН **********, П. Х. К., ЕГН **********, Ж. К. К., ЕГН **********, и Х. К. К., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. И. С., искат обжалваното решение да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че 2 същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който ищците А. Л. К., ЕГН **********, П. Х. К., ЕГН **********, Ж. К. К., ЕГН **********, и Х. К. К., ЕГН **********, искат постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците Р. Ш. Ф., ЕГН **********, и С. Й. Б., ЕГН **********, че са собственици въз основа на наследствено правоприемство от К. А.ов К., ЕГН **********, и договор за дарение на недвижим имот от *****.1992г., оформен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, т. V, дело №***** от 1992г. на нотариус при РС- Пловдив, на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.841.1.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-1848/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. *****, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, който е идентичен с описания в титул за собственост недвижим имот- апартамент, заемащ северната реална половина на третия етаж на жилищната сграда от три етажа на адрес- гр. *****, с площ от 61 кв.м., с изложение- север- изток- запад, състоящ се от три стаи, кухня, клозет и две антрета, заедно с избеното помещение- второто от север на юг в източната половина на същата сграда, 1/6 идеална част от тавана, 1/6 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж.

От фактическа страна по делото се установява от представените писмени доказателства, че с договор за продажба на държавен жилищен имот от 14.03.1970г. А. К. Б., Ж. Ф. Б.а и Л. А.ов К. са закупили държавен апартамент на третия етаж от триетажната жилищна сграда, находяща се на ул. *****, със застроена площ от 61 кв.м., с изложениесевер- изток- запад, състоящ се от три стаи, кухня, клозет и две антрета, заедно с избеното помещение- второто от север на юг в източната половина на същата сграда, 1/6 идеална част от тавана, 1/6 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж. По силата на съдебна спогодба, одобрена на 03.12.1975г. по гр.д.№9536/1975г. по описа на Районен съд3 Пловдив, посоченият апартамент е поставен в дял и е станал изключителна собственост на Ж. Ф. Б.а. С договор за дарение на недвижим имот от *****.1992г., оформен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, т. V, дело №***** от 1992г. на нотариус при РС- Пловдив, Ж. Ф.

Б.а е дарила същия на сина си К. А.ов К., ЕГН **********, и внука си А.

Л. К., ЕГН **********. К. А.ов К., ЕГН **********, който първоначално е бил ищец по делото, е починал на 09.10.2019г., като е оставил за свои наследници П. Х. К., ЕГН **********, Ж. К. К., ЕГН **********, и Х.

К. К., ЕГН **********, които са били конституирани като ищци по делото.

С нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по наследство и давностно владение № ***, том ІІІ, рег. №*****, н.д.

№***** от 2018г. от *****.2018г. на нотариус В. З. ответниците Р. Ш.

Ф., ЕГН **********, и С. Й. Б., ЕГН **********, са били признати за собственици по наследство и давностно владение на множество имоти, сред които самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*****.*****.841.1.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

***, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. *****, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. От заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че е налице идентичност между апартамента, описан в договора за продажба на държавен жилищен имот от 14.03.1970г., и нотариалния акт за дарение от *****.1992г. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*****.*****.841.1.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

****, описан в т.4 от нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по наследство и давностно владение № ***, том ІІІ, рег. №*****, н.д. №***** от 2018г. от *****.2018г.

С отговора на исковата молба, подаден от назначения особен представител на ответниците, са изложени твърдения, че имотът е бил придобит от тях по силата на давностно владение., а с молба- становище по делото, подадено от самите ответници, същите са изложили доводи, че процесният апартамент не е бил надлежно отчуждаван от наследодателя им и не е ставал собственост на държавата, поради което и 4 праводателите на ответниците не са придобили права върху същия от държавата. В същата молба, при условията на евентуалност, се твърди, че ответниците са придобили апартамента въз основа на упражнявано върху него давностно владение.

Неоснователни са доводите на ответниците, че процесният апартамент не е бил надлежно отчужден и не е станал собственост на държавата. От приложените по делото писмени доказателства /л.398-400, л.450-451/ се установява, че с решение от 09.10.1948г. на комисията по чл.11 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост /отм./, утвърдено от Министерския съвет на 31.10.1948г., в полза на държавата са били отчуждени първия и третия етаж от къщата на ул. *****, заедно с 2/3 идеални части от терена и общите части, като за така отчуждения имот е бил съставен акт за държавна собственост /л.390391/. От заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че процесният апартамент с идентификатор *****.*****.841.1.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

**** се намира в северната част на третия етаж от триетажната жилищна сграда на ул. *****, поради което същият следва да се приеме за надлежно отчужден в полза на държавата по реда на ЗОЕГПНС /отм./ с посоченото по- горе решение. Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че процесният имот не бил отчужден от собственика му С. А., а от АвР. Г.. Видно от приложеното по делото заверено копие от решението от 09.10.1948г. на комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС /отм./, която е компетентният да извърши отчуждаването орган, утвърдено от

Министерския съвет, със същото комисията се е произнесла по отчуждаването на притежаваните от съпрузите АвР. Г. и С. А. имоти, декларирани от тях със съответната декларация /л.400/, в която е описано кой имот чия собственост е, като в решението е посочено кои от декларираните от тях имоти се отчуждават и кои не се отчуждават, както и размерът на обезщетението в облигации, което да се заплати на С. А..

При това положение не може да се приеме, че имотът не е бил отчужден от собственика му С. А., тъй като предмет на решението са и притежаваните от нея имоти и това е посочено в същото. Без значение в случая е обстоятелството, че в съставения акт за държавна собственост и в съставеното в Отдел „Държавни имоти“ на Градски народен съвет на 5 трудещите се- гр. **** препис- извлечение от министерско постановление №22 от 31.10.1948г. /л.402/ е посочено, че имотът е отчужден от АвР. И.

Г., тъй като тези документи не пораждат правни последици, а правният ефект на отчуждаването е настъпил по силата на утвърденото от Министерския съвет решение на комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС /отм./.

Предвид горното настоящият състав на съда намира, че процесният апартамент е бил надлежно отчужден в полза на държавата по реда на ЗОЕГПНС /отм./. След като същият е станал собственост на държавата с посочения по- горе договор за продажба на държавен жилищен имот от 14.03.1970г. е бил продаден на А. К. Б., Ж. Ф. Б.а и Л. А.ов К., а впоследствие по силата на извършената доброволна делба и договора за дарение от *****.1992г. е станал собственост на ищеца А. Л. К., ЕГН **********, и на първоначалния ищец К. А.ов К., ЕГН **********, а след смъртта на последния- на наследниците му П. Х. К., ЕГН **********, Ж.

К. К., ЕГН **********, и Х. К. К., ЕГН **********. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/, обнародван в „Държавен вестник“, бр.15 от 21.02.1992г., се възстановява собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. В случая към датата на влизане на реституционния закон в сила процесният апартамент не е бил собственост на държавата, тъй като с договора за продажба от 14.03.1970г. държавата се е разпоредила с него. Ето защо и по силата на ЗВСОНИ същият не е бил възстановен на ответниците, респ. на техните праводатели, което се установява и от приложената по делото заповед от 28.07.1993г. на заместник- кмета на Община **** /л.394/, с която от актовите книги за държавните имоти са били отписани само южния апартамент на третия етаж и едноетажната паянтова къща в двора, ведно със съответните идеални части от общите части и дворното място, находящи се на ул.