Определение № 2437 от 17.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2437 гр. Варна, 15.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20243100500329 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК от „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3, ет.10 за изменение в частта за разноските на постановеното решение №425/19.04.2024г. по възз. гр. дело №20243100500329/2024г. по описа на Окръжен съд - Варна, като съдът намали присъденото в полза на въззиваемата страна Т. Р. Г. заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв.

Страната се позовава на липсата на фактическа и правна сложност на делото и на решение №С-438/22 на СЕС.

Ответникът по молбата Т. Р. Г. счита същата е неоснователна. Искането по чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания. Излагат се съображения, когато след поиска от съда да допълни или измени решението си в частта за разноските, насрещната страна може да направи искането по чл.78, ал.5 от ГПК в срока за отговор по чл.248, ал.2 от ГПК. Когато обаче се прави искането по чл.78, ал.5 от ГПК за първи път с молбата по чл.248 от ГПК, то е несвоевременно.

Допълнително се оспорва аргумента за липса на фактическа и правна сложност.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли молбата.

1

Съдът след запознаване с доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

С решение №425/19.04.2024г., постановено по в.гр. дело №20243100500324/2024г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е осъдил молителя „Неткредит“ ООД да заплати на насрещната страна Т. Р. Г. сумата от 400.00лв., заплатено адвокатско възнаграждение.

Искането, имащо характер на такова за изменение на решението в частта за разноските, е направено своевременно, в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи да възстанови на ищеца заплатеното възнаграждение за един адвокат съразмерно с основателната част на иска, а чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на адвокатското възнаграждение се определя по договор между адвоката и клиента. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение може да не бъде присъдено в пълен размер само при условията на чл.78, ал.5 от ГПК, а именно по възражение на насрещната страна и ако е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

С оглед изложеното и предвид, това, че имаме сключен договор за правна помощ и представителство, удостоверяващ платено адвокатско възнаграждение, решение №С-438/22 на СЕС и Наредба №1/09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не може да намери приложение. То има касателство и следва да бъде съобразено когато съдът определя възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Съдът намира, че в молба вх. №6223/08.03.2024г. депозирана преди хода на делото от въззивника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а именно да съобрази при неговото присъждане фактическата и правна сложност на делото.

Следователно възражението следва да се приеме, че е направено в срок, а по същество е неоснователно.

В действително делото не е било фактически сложно, страните са имали спор само досежно плащане на неустойката. Не се отличава и със съществена правна сложност. Извършената работа от процесуалният представител на въззиваемата страна е депозиране на отговор на въззивната жалба и участие в 2 съдебно заседание. Предвид изложеното уговореното и платено възнаграждение, което е в минимален размер по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения категорично съответства на извършената работа и критериите за фактическа и правна сложност.

По изложените съображения молбата подлежи на отхвърляне.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК от „Неткредит“ ООД, ЕИК201253421 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3, ет.10 за изменение в частта за разноските на постановеното решение №425/19.04.2024г. по възз. гр. дело №20243100500329/2024г. по описа на Окръжен съд - Варна, като съдът намали присъденото в полза на въззиваемата страна Т. Р. Г. заплатено в размер на 400.00лв. адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3