Решение № 183 от 14.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. София, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20211000500928 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 14.12.2020г. по гр.д. № 123/2019г. на Благоевградски окръжен съд „Булстрад Виена Иншурън Груп“ АД е осъдено да заплати на Л. В. С. сумите от 80 000лв и 3010,27лв, представляващи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.02.2019г, претърпени в резултат на ПТП на 26.07.2017г., както и разноски по съразмерност, като исковете над присъдените до претендираните размери от по 150 000лв и 4515,40лв са отхвърлени като неоснователни.

Решението е обжалвано от Л. В. С. /ищца в първоинстанционното производство/ в отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуален закон. Конкретните доводи са първо против изводите на съда за наличие на съпричиняване от пострадалата като основание за намаляване на обезщетенията с подробно изложени съображения, че изводите на съда не се потвърждават от събраните в хода на процеса доказателства. В тази връзка се поддържа, че тротоарът, по който е следвало да се движи пешеходката е бил блокиран от строителни отпадъци и същата не е могла да продължи пътя си без да заобиколи спряното МПС, и че разпоредбата на чл.108 ал.2 ЗДвП не вменява задължение, а само възможност за пешеходците. Изтъква се още, че и при установено противоправно поведение не е доказана причинната връзка с настъпването на вредите, което съгласно цитирана практика на ВКС, е достатъчно за отричане на принос и евентуално, че вината на деликвента е несъизмерима по тежест с тази на пострадалата и не 1 обосновава принос от 1/3. На следващо място се поддържат оплаквания, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на критериите по чл.52 ЗЗД предвид необратимите последици – загуба на крайник, инвалидност и интензивни мъки и страдания в продължение на повече от три години. Поради изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната му отхвърлитена част и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете в претендираните размери.

В срок не е постъпил отговор на насрещната по жалбата страна- въззиваемото дружество ответник.

Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

Решението е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част /чл.269, изр.първо ГПК/.

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ за компенсиране на неимуществени и имуществени вреди пряко от застраховател, причинени при пътно-транспортно произшествие по вина на водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Поради частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ – наличие на валидна застраховка по риска „ГО” със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на пострадалата ищца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди и наличието или не на принос от нейна страна за настъпване на противоправния резултат, респ. стойностно му изражение спрямо този на деликвента.

От събраните пред първата инстанция доказателства се установява настъпването на ПТП на 26.07.2017 г. около 11,30 часа, в гр.Сандански, на ул. Тодор Каблешков, в района на кръстовището с ул. Свобода, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил - бетоновоз марка „Астра” модел „БМ 305ф” с per. №*******, собственост на „Бетон” ЕООД гр. Сандански, чиито водач Н. Н. е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 398/2018г. на РС Сандански за това, че при нарушения на ЗДвП / чл.5, ал.1 т.1 и ал.2, т.1 и 4, чл.8 ал.1; чл.15 ал.1; чл.16, ал.1 т.3 и чл.20 ал.1 и 2; чл.77 ал.1; чл. 84 ал. 1 и чл.84, ал.4 ППЗДвП/ при при потегляне под ъгъл спрямо надлъжната част на лентите за движение и в посока обратна на разрешената, не е осигурил достатъчна видимост, в резултат на което причинил по непредпазливост средна телесна повреда на пострадалата пешеходка.

Посредством медицинска експертиза е изяснено, че пострадалата пешеходка на 68г. е 2 била прегазена от бетоновоза в областта на двете подбедрици и приета по спешност в шоково състояние с констатирани оток на дясната подбедрица и дясното стъпало, размачкване на меките тъкани и открито косо счупване на кости на лявата подбедрица без засягане на колянната и глезенната стави. Проведени са множество оперативни интервенции за възстановяване на счупените кости на лявата подбедрица за наместване на костните фрагменти и обездвижването им с фиксатор в болницата в гр. Сандански, след това УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” за замяна на вътрешната метална остеосинтеза, пластика на некротични участъци на кожата и на костта. Поради увреждане на нерв, инервиращ лявото ходило е била нарушена трайно дорзалната флексия – сгъване нагоре, както и нормалното кръвоснабдяване на тъканите. Освен оперативно лечение, е провеждана и рехабилитация в продължение на повече от две години, но лявото ходило е останало трайно увредено, затова и пострадалата е освидетелствана с решение на ТЕЛК с 88 % намалена пожизнено трудоспособност. Независимо от лечението левият крак не е възстановил функциите си и видно от представените в хода на първоинстанционното производство доказателства на 06.12.2019г се е наложила ампутация на крайника над коляното, което по медикобиологични показатели представлява пълно осакатяване. До ампутация се стигнало според вещото лице-медик, заради нарушеното кръвоснабдяване на тъканите и костите на лявото ходило, която травматична последица е в причинна връзка и определена като характерна за прегазване от ППС със значителна маса. В потвърждение на този извод са поясненията на патологичния процес -размачкване на тъкани, открито, многофрагментно счупване, както и увреждането на всички тъкани и слоеве, подповърхности и по-дълбоки на лявата подбедрица.

От разпита на св. С. - син на ищцата, кореспондиращи напълно с изводите на експертизата, се установява, че пострадалата е търпяла изключително силни по интензитет болки и страдания – многократни неуспешни операции, вследствие на които изпаднала в тежък психологически шок, губела надежда и желание за живот, чувствала се безпомощна и в тежест на семейството, не била в състояние да изпълнява хигиенни дейности, болките били постоянни при всяко движение. Преди инцидента, независимо от възрастта, била напълно пълноценен човек, за разлика от настоящия момент - зависима от близките си и психически срината.

При същите идентично установени факти, въззивният съд намира за основателна жалбата на ищцата за нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/ при определяне справедлива компенсация за преживените страдания. Първостепенният съд правилно е установил релевантните факти, но при прилагане принципа по чл.52 ЗЗД не е отчел тежестта и естеството на травмите. В резултат на инцидента пострадалата е получила изключително тежки травматични увреждания на ляв крайник и вследствие на патологични процеси /нарушеното кръвоснабдяване на тъканите и костите на ляво ходило/ се е стигнало до пълно осакатяване - ампутация на крайника над коляното. Освен необратимите за здравето последици – пълна инвалидност, необходимост от чужда помощ и нарушено пожизнено качество на живот, за обема на вредите е следвало да бъдат съобразени интензивните болки 3 и страдания, понесени през продължилото две години лечение – множество операции и рехабилитации, както и данните за влошено психическо състояние на пострадалата жена загубила мотивация за живот в резултат на преживените мъки и необратимо увреденото здраве.

Обсъдените вече обстоятелства във връзка с вида и характера на травмите, момента на настъпване на вредите /2017г/, включително и завишените лимити на застрахователните покрития по застраховка „Гражданска отговорност“ след 01.01.2010г., дават основание настоящият състав да приеме, че претендираният размер от 150 000лв напълно съответства на принципа на чл.52 ЗЗД за справелива компенсация на всички вреди пряка и непосредствена последица от увреждането.

В рамките на възприетия от настоящата инстанция размер за компенсация на вредите ще следва да се разгледа и следващото оплакване на ищеца против изводите на първата инстанция за наличие на принос.

Пред първата инстанция е приета неоспорена автотехническа ексдпертиза, изясняваща механизма на пътното произшествие като настъпил в процесен участък на около 14м след избрания ориентир в посока ул.Свобода към ул.Ст.Стамболов по широчина на пътя в лявата пътна лента на около 4,8-5м наляво от десния бордюр на уличното платно, където товарният автомобил – бетоновоз е бил спрян в платното за насрещно движение с предна част в посока ул.Свобода и движението му след потеглянето било в насрещното движение - почти успоредно с посоката на движение на пешеходката. Непосредствено преди завличането на количката на пострадалата и последвалото прегазване на левия й крак, тя се е намирала на пътното платно от дясната страна на процесния бетоновоз. Преди да достигне до мястото на удара, ищцата е преминала зад бетоновоза и продължила успоредно на него по пътното платно в посока към ул. Свобода. На мястото на удара няма пътни знаци и не е изградена пътна маркировка, разрешаваща движението на пешеходци. Пътна пътека е изградена на ул.Свобода при светофарната уредба, отстояща на около 15-20 метра след мястото на първия удар - повличането на количката. Според констатациите на вещото лице автоексперт ищцата е имала възможност да види бетоновоза, чиито водач първоначално е потеглил, спрял на около 2 метра, след което слязъл да прибере улука, качил се отново в бетоновоза и потеглил в посока обратна на движението и успоредно с посоката на пешеходката, когато настъпил удара. Идентичен е извода и относно възприятията на водача, който също е имал възможност да възприеме пешеходката като опасност на пътя – при слизането му да прибере улука, така и в момента на повторното потегляне, когато тя е била от дясната му страна в близост до дясното огледало за обратно виждане.

Изводите на експертизата сочат като една от причините за настъпване на инцидента движението на пострадалата в непосредствена близост до дясната страна на извършващия маневри бетоновоз и изключват настъпването на произшествие, ако тя се е движела на тротоара или встрани възможно най-близко до банкета. На поставени уточняващи въпроси вещото лице е пояснило, че по всяка вероятност към момента на навлизане на ищцата на платното за движение най-вероятно тротоарното пространство е било препятствано за 4 преминаване на пешеходци, поради наличие на улук от бетоновоза към подпорната стена.

Във връзка със спорния въпрос по чл. 51, ал.2 от ЗЗД, последователно в съдебната практика е затъпено, че осъществяването на фактическия състав изисква обективно пострадалият да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно /пр. решение № 169/28.02.12 г. по т.д. № 762/10 г. на ВКС-ІІ т.о.; реш.

№ 58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2011 г. на ВКС-ІІ т.о./.

Пред първата инстанция ответникът е поддържал като фактически основания за принос навлизане на място, което не е обозначено за пресичане на пешеходци, и че пострадалата не е проявила дължимото внимание при обективна възможност да възприеме извършващия маневри бетоновоз.