Решение № 45 от 09.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20225001000709 по описа за 2022 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по постъпила въззивна жалба от М. И. Д., действаща чрез процесуалния и пълномощник адвокат Н. А., срещу постановеното решение №260345 от 19.07.2021 г. по търг.дело №983/2019 г. на О.С.П..

С посоченото решение е признато за установено между Ю.Б. АД и М. И. Д., че М. И.

Д. дължи на банката следните суми на основание сключен между тях договор за банков кредит №НL82658 от 06.06.2017 г. и допълнително споразумение към него, а именно:

-сумата 77 637,68 лв. предсрочно изискуем остатък от дължима главница, ведно със законната лихва, начиная от 10.05.2019 г. до окончателното плащане, -сумата 317,12 лв. мораторна лихва по т.4 от договора за периода 10.08.2018 г. – 08.05.2019 г.,

-сумата 31,50 лв. такси по договора за периода 10.08.2018 г. – 08.05.2019 г., -сумата 40,11 лв. застраховки за периода 15.03.2019 г. – 08.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 3952 от 14.05.2029 г. по ч.гр.д.№7382/2019 г. по описа на Р.С.П.,13 гр.с.

Жалбоподателят е останала недоволна от решението, като е изложила подробни съображения. Счита, че то е неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не е съгласна с изводите на 1 първоинстанционния съд относно настъпване на предсрочна изискуемост, относно погасителните вноски, включително след „обявяване“ на предсрочната изискуемост, относно неравноправни клаузи и разноските, като посочва и липса на мотиви. Моли да се отмени решението и се отхвърли предявения иск.

Ответникът Ю.Б. АД, чрез адвокат Г. Б. И., е представил отговор срещу въззивната жалба, в който я счита за неоснователна. Моли да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното решение.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 13.09.2021 г., а въззивната жалба срещу него е подадена на 27.09.2021 г. чрез куриер Е., което е в двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна страна. Жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и в съответствие с чл.269 от ГПК.

Видно от твърденията в исковата молба, банката е предявила положителен установителен иск за установяване на вземанията и, предмет на заповедно производство, произтичащи от договор за банков кредит.

Позовава се на сключен с М. И. Д. договор за банков кредит №НL82658 от 06.06.2017 г. и допълнително споразумение към него за рефинансиране и превалутиране задължението на кредитополучателя към банката. За тази цел банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 87 500 лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит № НL34080. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот. Отпуска се със срок на погасяване 192 месеца, считано от дата на откриване на заемна сметка, като такава е открита на 15.06.2017 г. крайният срок за погасяване на задълженията спрямо тази дата е 22.06.33 г.

В деня на подписване на договора страните са сключили и допълнително споразумение към него, с което кредитополучателят е дал съгласие и е упълномощил банката да преведе част от заемната сума на трети лица за погасяване на публични задължения, описани в споразумението.

В приложение №1 към договора от 15.06.2017 г. е посочен размерът на усвоения кредит - 83 138,72 лв.

Ищецът посочва, че кредитополучателят не изпълнява задълженията си за погасяване на кредита в съответствие с уговореното в договора, като първата просрочена вноска в размер на 433,01 лв. е с падеж 10.08.2017 г. Към дата на изготвянето на извлечение от счетоводни книги е имало забава на 10 погасителни вноски за главница, поради което и съгласно чл.21,ал.1 от договора за кредит банката има право да обяви кредитът за предсрочно изискуем. В тази връзка посочва, че е предсрочната изискуемост е настъпила на 02.07.2018 г. с уведомяването на кредитополучателя с нотариална покана, връчена на 2 тази дата. След тази дата длъжникът е погасил падежиралите преди датата 10 вноски.

Останала е вноската с падеж 02.07.2018 г. и целият остатъчен дълг, формиращи главницата.

Образувано е заповедно производство въз основа на извлечение от счетоводни книги към 08.05.2019 г. за сумите, а именно: -сумата 77 637,68 лв. предсрочно изискуем остатък от дължима главница, ведно със законната лихва, начиная от 10.05.2019 г. до окончателното плащане, -сумата 317,12 лв. мораторна лихва по т.4 от договора за периода 10.08.2018 г. – 08.05.2019 г., -сумата 31,50 лв. такси по договора за периода 10.08.2018 г. – 08.05.2019 г., -сумата 40,11 лв. застраховки за периода 15.03.2019 г. – 08.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Посочените суми са предмет на настоящото производство с основание чл.422 от ГПК.

Ответницата – кредитополучател оспорва исковата молба в представения отговор.

Посочва, че е погасявала вноските по кредита, когато е имала възможност, включително вноски са погасявани от трети лица и след „обявяването“ на предсрочната изискуемост.

След 02.07.2018 г. банката не е отнасяла получените суми към погасяване на изискуемата главница в цялост. След образуване на изпълнително дело №***/**** г. при ЧСИ Р. С. започнали преговори за спогодба, като ответницата внесла сума за държавни такси, адвокатски хонорари по заповедно производство и такси ЧСИ, поради което разноските за заповедното производство са недължими. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост, поради липса на условията за това. Позовава се на чл.9 от договора, съгласно който се дължи само главница за първите 60 месеца от кредита, което прави неоснователно искането на лихви за просрочие. Позовава се на наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, както и в общите условия.

Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си. Ищецът е приложил към исковата молба процесният договор, допълнително споразумение към него, приложение №1 за откриване на заемната сметка на 15.06.2017 г., на която дата ще се извърши превалутирането на средствата по усвоения кредит, уведомление за предсрочна изискуемост, ведно с приложения за връчването му по нотариален ред, заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Въпреки, че част от така посочените доказателства са непълни, същите се съдържат в цялост в приложеното към настоящото дело заповедно производство. Видно от същото, приложени са договорът, приложение №1 към него, допълнително споразумение и погасителен план. Ответницата е приложила извлечение от разчетна сметка за погасяване на кредит за периода 11.07.2017 г.

– 24.10.2019 г. По делото са приети основно и допълнително заключение на съдебносчетоводна експертиза.

В първоинстанционното решение е прието, че договорните клаузи са индивидуално уговорени в полза на ответницата и не са неравноправни, че са налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на 02.07.2018 г., че последващите плащания след датата на настъпване на предсрочната изискуемост не водят до нередовност на предсрочната изискуемост, а представляват изпълнение на изискуеми вземания, че е правилна поредността на погасяването на задълженията от страна на ищеца.

3

От приложеното заповедно производство се установява, че е подадено възражение в срок срещу издадената заповед за плащане, както и, че настоящата искова молба е подадена в предвидения от закона едномесечен срок в чл.415 от ГПК. Ето защо, предявеният по чл.422 от ГПК положителен установителен иск е допустим.

От представените писмени доказателства се установява по несъмнен начин сключването на процесния договор за банков кредит от 06.06.2017 г., по силата на който банката се задължава да отпусне на кредитополучателя заемна сума с определена цел, а кредитополучателят се съгласява как да ползва сумата и да я върне съгласно уговорения срок. В случая договорът е сключен за рефинансиране на предходен договор за предоставяне на жилищен кредит, сключен между същите страни. Съгласно чл.2а, конкретният размер на задълженията по предходния договор № НL34080 се посочва в Приложение №1, което страните подписват при откриване на заемната сметка. В случая това е сумата 74 323,64 лв., равна на левовата равностойност на задълженията в швейцарски франкове по предходния договор по обявения от банката обменен курс към датата на откриване на заемната сметка. Към тази сума се включват и плащанията по допълнителното споразумение между страните за погасяване на публични задължения в общ размер 8 815,08 лв. Така общият размер на предоставения кредит и в съответствие с т.4.1 от приложението е 83 138,72 лв.

Видно от процесния договор, страните са уговорили, че за първите 60 месеца от срока на издължаване на кредита кредитополучателят не дължи лихва на банката, след което започва да заплаща лихва, изчислена при променлив годишен лихвен процент съгласно чл.3 от договора. При просрочие на дължимите плащания, вкл. и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет, съгласно чл.4 от договора. Посочен е годишният процент на разходите и общата дължима сума от кредитополучателя, разноските, които се заплащат.

В чл.9 е уговорен погасителният план – за първите 60 месеца се заплащат вноски само от главница с падеж на 10-то число на месеца, а след това се дължат анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихви, до пълното погасяване на главницата. Посочени са размерите на вноските спрямо посочената сума в чл.1.2 от договора. Уговорен е начин и механизъм на изменение на договора, учредяването на договорна ипотека за обезпечаване вземанията на банката, предсрочна изискуемост в чл.21.1 от договора при непогасяване на една или повече вноски по кредита в уговорения срок, както и общи условия-чл.23-чл.35.

От основното заключение на съдебносчетоводната експертиза по делото се установява, че е усвоен кредит в размер на 83 138,72 лв. на 15.06.2017 г.

Към 02.07.2018 г. се установява дължима главница 4 343,72 лв., формирана от 10 бр.вноски по 433,01 лв. всяка една вноска /4330,10 лв./, + 13,63 лв., като кредитополучателят е в неизпълнение на вноска с падеж 10.08.2017 г.

Към 08.05.2019 г., когато е изготвено извлечение от счетоводни сметки, приложено към образуваното на 13.05.2019 заповедно производство, са констатирани 4 просрочени 10 бр.главници, от които вноска №13 с падеж 10.07.2018 г. е частично платена – 304,94 лв. на 18.04.2019 г. с остатък 128,09 лв.

Към 08.05.2019 г. е погасена общо главница 5 501,04 лв., като е останала общо дължима главница 77 637,68 лв. По отношение на лихва на за забава е погасена 236,33 лв., като остава 317,12 лв. Общо дължими такси са 242 лв., от които са платени 210,50 лв., като остават неплатени 31,50 лв. Общо дължими застраховки са 134,24 лв., платени са 94,13 лв., като остават дължими 40,11 лв. Потвърждават се сумите, предмет на заповедното производство.

Вещото лице е изчислило размерът на вземанията на банката, които са с настъпил падеж към датата на входиране на исковата молба – 14.11.2019 г., по пера, като общият размер е 81 627,42 лв., в която сума са включени и разноските за заповедното производство.

Посочило е размерът на внесените суми по кредитната сметка също към 14.11.2019 г. – по пера и общо 11 706 лв., както и размерът на погасеното кредитно задължение от датата на усвояване на кредита до изготвяне на експертизата.