Определение № 115 от 28.02.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. Враца, 28.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500073 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.618б от ГПК.

Образувано по частна жалба от "Алезорея“ЕООД, ЕИК ***, против определение №260001/28.01.2025г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №693/2021г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаването на европейски заповеди за запор на банкови сметки по Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския Парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно. Развиват се доводи, че неоснователно районният съд е изискал представяне на доказателства за образувано на територията на България изп.дело за събиране на присъдените вземания, тъй като съгласно Регламент 655/2014 кредиторът разполага с право на избор как да търси събиране на присъдените суми-чрез образуване на изпълнително дело по българското национално право или чрез процедурата по запор върху банкови сметки по Регламент 655/2014.

Прави се също така оплакване, че процедурата по чл.618а от ГПК не изисква представянето на доказателства за отправянето на покана за доброволно плащане, а нито чл.618а и сл.ГПК и нито Регламент 655/2014 изискват вземанията да са значителни по размер, за да се издаде заповед за запор.

1

В жалбата се посочва също, че е налице спешна нужда от издаването на заповедите за запор, тъй като макар длъжниците да живеят в РАвстрия, съществува реална опасност те да се върнат в България и изпълнението срещу тях да се затрудни.

Иска се отмяна на обжалваното определение и издаване на исканите заповеди за запор.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема следното:

С решение №260474/23.11.2021г.по гр.дело №693/2021г.по описа на Районен съд-Враца предявените от С. И. П. - А. и Н. И. С. против „Алезорея“ ЕООД, ЕИК ***, установителни искове за собственост са били отхвърлени като неоснователни и недоказани. С решението ищците са осъдени да заплатят на „Алезорея“ ЕООД сторените деловодни разноски по делото в размер на 810 лева. Така постановеното от РС-Враца решение е потвърдено с решение №171/26.07.2022г.на Окръжен съд-Враца, постановено по в.гр.дело №8/2022г., с което С. И. П. - А. и Н. И. С. са били осъдени да заплатят на „Алезорея“ ЕООД деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на 800 лв.

С определение №2025/06.07.2023г.по гр.дело №4656/2022г. Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на решението на Окръжен съд-Враца, като за производството пред касационната инстанция С.

И. П. - А. и Н. И. С. са били осъдени да заплатят деловодни разноски в размер на 600 лв., но не в полза на „Алезорея“ ЕООД , а на А. П..

Въз основа на решенията на Районен съд-Враца и на Окръжен съдВраца, в полза на „Алезорея“ ЕООД са издадени 2 бр. изпълнителни листове от 20.07.2023г.за присъдените разноски от общо 1610 лв.

По делото е безспорно, а в тази насока от управителя на „Алезорея“ ЕООД е представена и нарочна декларация, че за събиране на вземанията по издадените изпълнителни листове, на територията на РБългария не са образувани изпълнителни дела.

С молба вх. №261484/20.11.2023г. кредиторът „Алезорея“ ЕООД е представило молби за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки, съответно против С. И. П. - А. и против Н. И. С., които молби са предявени чрез формуляр-приложение І по чл.8 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 655/2014 г на Европейския Парламент и на Съвета. В така подадените молби трансграничният характер на делото е обоснован с твърдения, че съдът, който 2 е постановил изпълняваните решения, респ.е сезиран с молбите, е българският; кредиторът е българско търговско дружество, а длъжниците имат банкови сметки в Австрия.

Необходимост от издаването на исканите заповеди за запор не е обоснована във формулярите (молбите), независимо от изискванията на раздел 10 от тези формуляри.

С молбите (раздел 7) се предявява и искане за събиране на информация относно банките и номерата на евентуалните банкови сметки, които се предполага, че длъжниците държат в Австрия. Искането се обосновава с твърдения, че длъжниците имат обичайно местопребиваване в Австрия и работят в същата държава.

Въз основа на последните твърдения районният съд е извършил служебни справки за постоянен и настоящ адрес на длъжниците, при което е констатирал, че длъжникът Н. И. С. има постоянен и настоящ адрес в Република България, докато длъжникът С. И. П. - А. е с настоящ адрес в Австрия, считано от 1990г.

Като извърши самостоятелна преценка на представените с молбата доказателства във връзка с твърденията на страната, въззивният съд приема частната жалба, респ.искането за издаване на заповеди за запор на банкови сметки, за неоснователни по следните съображения:

Регламент № 655/2014 г. дава възможност на кредитора на получи заповед за запор на банкова сметка с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела. В качеството му на част от общностното право и съгл.чл.3 от него, регламентът е приложим при наличието на трансграничен елемент, а именно: ако банковата сметка или сметки за запориране със заповедта за запор се държат в държава членка, която е различна от: а) държавата членка на съда, в който е подадена молба за издаване на заповед за запор съгласно член 6; или б) държавата членка по местоживеене на кредитора.

Тежестта да докаже наличието на трансграничен елемент се носи от молителя, който в молбата се и длъжен да посочи държавата си по местоживеене, банковата сметка на длъжника и държавата, в която тя се държи, както и държавата, чийто съд е постановил изпълняемото решение.

В случаите, при които банковата сметка на длъжника не е известна на 3 кредитора, разпоредбите на чл.14 на Регламент № 655/2014г. предоставят възможност тези сметки да бъдат установени от съда, но при наличието на следните кумулативни условия: 1/ кредиторът има основания да смята, че длъжникът притежава една или повече сметки в банка в конкретна държава членка; 2/съдебното решение, съдебната спогодба или автентичният акт, получени от кредитора, са все още неизпълними; 3/ сумата, подлежаща на запор, предвид съответните обстоятелства е значителна; 4/ кредиторът е представил достатъчно доказателства, за да се увери съдът в наличието на спешна необходимост от информация за сметката, тъй като съществува риск, че без нея по-нататъшното изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника е вероятно да бъде застрашено и че това впоследствие би могло да доведе до значително влошаване на финансовото състояние на кредитора.

Що се отнася до самото производство по издаването на европейска заповед за запор на банкови сметки, по същността си то е аналогично на съществуващите в националните законодателства обезпечителни мерки и има за цел избягване на затруднения при трангранично изпълнение на осъдителни съдебни решения. Безспорно е, че процедурата е достъпна и за кредитор, който вече е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, които изискват длъжникът да заплати сумата по вземането на кредитора (пар.

11 от Преамбюла). Заповедта се издава, когато кредиторът е представил достатъчно доказателства, за да се увери съдът, че е налице спешна необходимост от мярка за защита под формата на заповед за запор, тъй като съществува опасност изпълнението да бъде осуетено или значително затруднено (чл. 7, ал. 1). В пар. 14 от Преамбюла се уточнява, че във всички случаи, дори когато вече е получил съдебно решение, кредиторът следва да докаже по убедителен начин пред съда спешната необходимост от закрила поради съществуваща реална опасност към момента на започване на изпълнението длъжникът да е пропилял, укрил или унищожил активите си или да се е разпоредил с тях на по-ниска стойност, в необичаен размер или чрез необичайно действие. Уточнено е още, че доказателствата за наличие на опасността, могат да бъдат свързани с поведението на длъжника по отношение на вземането на кредитора, с кредитната история на длъжника, с естеството на активите му и с всякакви действия по отношение на последните.

Самото неплащане или оспорване на вземането или наличието на повече от един кредитор, сами по себе си не следва да се считат за достатъчно 4 доказателство, нито факта, че финансовото състояние на длъжника е затруднено или се влошава. Тези фактори могат да бъдат взети предвид от съда при цялостната преценка за съществуването на опасност (пар. 14, абз. 3 и 4 от Преамбюла). Следователно, спешната необходимост от закрила се корени в съществуваща опасност, създадена от поведение на длъжника, насочено към осуетяване изпълнението на вземането на кредитора.

В разглеждания случай не са налице предпоставките както за уважаване на искането за получаване на информация относно сметките на длъжниците, така и за издаването на европейска заповед за запор на банкови сметки.

Както вече бе посочено, получаване на информация относно сметките на длъжниците би могло да се разреши от съда само при наличието на гореописаните четири кумулативни предпоставки, които в случая не са налице. На първо място, кредиторът не е представил никакви доказателства, които да уверят съда в наличието на спешна необходимост от информация за сметките, тъй като съществува риск, че без нея по-нататъшното изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника е вероятно да бъде застрашено и че това впоследствие би могло да доведе до значително влошаване на финансовото състояние на кредитора. На второ място, сумите, подлежащи на запор не са значителни, тъй като всеки от длъжниците дължи сума от 805 лв., която се равнява на около 400 евро, а няма никакви данни от длъжниците да е било изисквано изпълнение (доброволно или принудително)и въпреки това съдебните решения да са останали неизпълними. На следващо място е необходимо да се посочи също така, че доколкото длъжникът Н. С. е български гражданин, който има постоянен и настоящ адрес в България, и няма никакви други доказателства или данни, че същият работи в Австрия или има обичайно местопребиваване там, то няма основания да се приеме, че този длъжник притежава една или повече сметки в банка в Австрия.

Въззивният съд намира, че освен изброените предпоставки, в случая не са налице и предпоставките по чл.7 от Регламент № 655/2014г.за издаването на европейска заповед за запор на банкови сметки. Както вече бе посочено, съдът издава заповед за запор, когато кредиторът е представил достатъчно доказателства, за да се увери съдът, че е налице спешна необходимост от мярка за защита под формата на заповед за запор, тъй като съществува реална опасност без такава мярка последващото изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника да бъде осуетено или значително затруднено. В случая в 5 молбите си /раздел 10/ кредиторът дори не посочва обстоятелства, които да дават основание да се предполага, че длъжниците целят осуетяване на изпълнението на съдебните решения. Липсват и доказателства длъжниците да са притежавали имущество, което да са пропиляли, укрили или унищожили, поради което следва да се приеме, че молителят не установява да съществува опасност изпълнението на съдебно признатото му вземане да бъде възпрепятствано или съществено затруднено. От друга страна, установяването на единия от длъжниците в чужбина и твърдяното установяване на втория от тях, само по себе си не съставлява предпоставка по чл.7 от Регламент № 655/2014г.за издаването на европейска заповед за запор на банкови сметки, а е предпоставка за признаване и изпълнение на съдебното решение в друга държава, което се извършва по самостоятелен ред.

Разгледани в своята съвкупност, изложените съображения дават основание на въззивния съд да приеме, че исканията за издаването на европейска заповед за запор са неоснователни и като такива правилно са били отхвърлени от районния съд. Ето защо и обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено.