Решение № 1030 от 15.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1030 гр. Варна, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20243100501462 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№41466/23.05.2024г., подадена от ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, със седалище гр.София, чрез юк. С. срещу решение №1499/29.04.24г., постановено по гр.д.№7157/22г. на ВРС, с което дружеството е осъдено да заплати на Ц. З. П. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за понесени физически болки и душевни страдания от получена фрактура /счупване/ на лява раменна кост и контузия на лицето и сумата от 103.20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за ремонт на тротинетка, вследствие на ПТП от 24.01.2020 г., виновно причинено от водач на лек автомобил марка Фолксваген, модел Голф, с peг. № *****, застрахован при ответника по договор за „Гражданска отговорност“застрахователна полица серия ******, ведно със законната лихва върху главниците считано от 02.06.2022 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и 1 необоснованост на решението. Изложени са доводи по отношение определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, който размер въззивникът намира за несъответен на уврежданията на пострадалото лице.

Сочи, че неправилно е отчетен и приноса на пострадалия за настъпилите увреждания. Намира, че приносът е най-малко равен на този на виновния водач, тъй като при пресичане на пешеходна пътека ищецът е управлявал ел. скутер, а не само е бутал превозното средство. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове, евентуално, след отчитане действителния принос на пострадалия, да се намали размера на обезщетенията.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Ц. З. П., чрез адв. Д. Б., депозира писмен отговор. Намира, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е правилно определен, при отчитане на конкретните увреждания и икономическите условия в страната. Счита, че обосновано ВРС е отхвърлил довода за съпричиняване от страна на пострадалия, като за целта правилно е кредитирал заключението по допуснатата САТЕ. Споделя изложените от първостепенния съд изводи, че за управлението на ел. тротинетка не е необходимо поставянето на предпазна каска. Настоява за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните поддържат становищата си по спора.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Варненският районен съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу ЗАД „ДаллБогг: Жиевот и Здраве“ АДгр. София, за присъждане на сумата от 5000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания от получена фрактура /счупване/ на лява раменна кост и контузия на лицето; и 103.20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи, свързани с ремонт на тротинетка, вследствие на ПТП от 24.01.2020 г., виновно причинено от водач на лек 2 автомобил марка Фолксваген, модел Голф, с peг. № *****, застрахован при ответника по договор за „Гражданска отговорност“- застрахователна полица серия ******, ведно със законната лихва върху главниците считано от 02.06.2022 г. до окончателното им изплащане.

Решението, с което осъдителните искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са уважени, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт, и съдържащо реквизитите по чл.

236 ГПК. Същото е допустимо, тъй като произнасянето на първоинстанционния съд съответства на сезирането с иск на пострадало трето лице – участник в ПТП за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на поведение на застраховано при ответника лице за управлението на МПС по задължителна застраховка Гражданска отговорност. Налице са всички предвидени от закона предпоставки за допустимост и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.

Относно правилността на решението, съдът е ограничен до посоченото в жалбата.

В конкретния казус, наличието на валидно застрахователно правоотношение се признава, а релевантните въпР. във връзка с процесния деликт относно извършване на Д.ието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, не са въведени като спорни пред настоящата инстанция. Спорен въпросът е относно механизъм на произшествието в контекста на поведението на ищцата и приносът й за настъпване на резултата. По спорните въпР. въззивният съд намира следното:

От заключенията на приетите пред Варненски районен съд експертизипървоначална и повторна се установява, че застрахованият водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № В 8307 НТ, се е движил по бул.“Владислав Варненчик“, като на кръстовището на бул. „Владислав Варненчик“ и ул. „Отец Паисий“, регулирано със светофарна уредба, е предприел завой на дясно към ул. „Отец Паисий“. В момента на изпълнение 3 на маневрата е настъпило произшествие, при което водачът е блъснал пострадалата, пресичаща същото кръстовище в посока “McDonald’s”. И двете вещи лица не са категорични по въпроса дали по време на ПТП-то ищцата е управлявала индивидуално електрическо превозно средство (ИЕПС). И двамата участника в движението са пресичали пътното платно при разрешен, зелен, сигнал на светофарната уредба. С оглед допусканията и ограничителните условия, според вещото лице по първоначалната експертиза при навлизането си на платното за движение, в случай че пострадалата е управлявала тротинетката, е имала възможност да възприеме лекия автомобил само ако се извърне на ляво и назад. При движение на пешеходец с обикновен хoд, водачът на лекия автомобил е имал възможност да спре преди мястото на удара.Става ясно, че няма данни за обекти или други превозни средства, които да са ограничавали видимостта на участниците един към друг.

Според заключението на повторната САТЕ, изготвена от в.л. М., скоростта на движение на пострадалата, независимо дали като пешеходец или като водач на ИЕПС, не е била висока. Този извод експертът мотивира с факта, че ако скоростта е била висока при удара, то тялото на пострадалата и ИЕПС биха попаднали в ляво и по посоката на движение на автомобила, а не пред него, както в случая. Този извод на вещото лице се подкрепя от скицата към констативния протокол за ПТП с пострадали лица/л.7/, в която пострадалото лице е изобразено пред автомобила. Освен това, според експерта, нелогично е ищцата да се е движила с висока скорост, тъй като в края си велоалеята продължава по тротоара с много рязък завой. Вещото лице счита за доста по вероятно пострадалата да е бутала тротинетката, а не да се е придвижвала с нея по време на инцидента. При допускане, че ищцата се е придвижвала пеш със скорост от 4,6 км/часа, която е обичайна за пешеходец от женски пол, движещ се със свободен ход, тя е имала техническа възможност да забележи автомобила в лентата му за движение и да наблюдава през цялото време.

Същевременно водачът на автомобила, предвид данните за скоростта му от около 23,4 км. час при навлизане в кръстовището, е имал техническата възможност да предотврати удара, ако наблюдава активно и внимателно пешеходната пътека и участниците в движението.

Според показанията на свидетеля С. С., водач на застрахования автомобил, непосредствено преди удара ищцата е управлявала тротинетката с бясна скорост. Тези показания съставът на въззивния съд намира за 4 недостоверни, тъй като противоречат заключенията на двете експертизи.

Особено от повторното заключение става ясно, че във всички случаи ищцата, дали управлявайки тротинетка, или бутайки я, не се е придвижвала с висока скорост. Противоречието на показанията на свидетеля със заключението на вещото лице, както и възможната заинтересованост на свидетеля, получил административно наказание за произшествието, дава на съда основание да не кредитира показанията му. Освен това според показанията на този свидетел ИЕПС не е било оборудвано със светлоотразителни елементи, което показание пряко противоречи на заключенията на вещите лица.

Съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. За основателност на възражението за съпричиняване е необходимо да се установи както противоправно поведение на пострадалия, така и че със същото, съобразно конкретните обстоятелства, пострадалото лице е допринесло за настъпване на вредите, т.е. поведението му да е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Според съдебна трайната практика релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.

Тоест не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.

В случая не са налице нито преки, нито необходимата верига от косвени доказателства, за да се приеме по делото, че ищцата непосредствено преди произшествието е управлявала ИЕПС. Показанията на свидетеля С., освен потенциално заинтересовани, и са изолирани, тъй като не се подкрепят от други доказателства по делото. Ето защо, и след изложеното по-горе относно вероятността ищцата да е управлявала тротинетка, съдът приема, че тя не се е придвижвала с ИЕПС. Следователно пострадалата е имала качеството на пешеходец, съответно участието й в инцидента и приносът й за настъпилите увреждания следва да се преценяват от гледна точка на правата и задълженията пешеходец, пресичащ пътното платно на пешеходна пътека.

5

На осн. чл. 119, ал. 1 от ЗДВ при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Водачът е длъжен да не навлиза на пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар, ако не е убеден, че няма да бъде принуден да спре, на осн. чл. 120, ал. 1, т. 3 от ЗДП.

След приемане на ТР № 2/22.12.2016г. по тълк. д. № 2/16 г. на ОСНК на ВКС, е въведена нова ал. 5 на чл. 119 ЗДвП (обн. ДВ бр. 9/2017г., в сила от 26.01.2017г.), съгласно която при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движение по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие. Т. е. нормата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП изключва основателността на възражение за принос на пострадалия пешеходец за произшествието и за последвалия от него вредоносен резултат в посочените в нея хипотези на противоправно поведение на водача, намиращо се в причинна връзка с настъпилото ПТП на пешеходна пътека.

В конкретния казус, водачът на застрахования автомобил, като се е движил със скорост, която не му е позволявала да спре безопасно, безспорно е нарушил правилата за движение по чл. 119 и чл. 120 от ЗДвП, имащи отношение към произшествието, настъпило на обозначена пешеходна пътека.