Решение № 466 от 22.05.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Горна Оряховица, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Петя В. Раднева като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20254120102892 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба на А. М. У., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** против Г. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *****.

Ищцата сочи, че около 03:00часа на 01.11.2025г., в гр. *****, пред дома, в който У. живеела, ответникът й бил нанесъл удари в областта на главата и тялото. След като й нанесъл тези удари, В. последвал У. в дома й, влязъл в жилището й, блъснал я и я обиждал. В същото време в жилището бил и приятеля на пострадалата - Г.Е.П., като В. нанесъл побой й на него – удрял го с юмруци по главата, разкървавил му окото, обиждал го. Всичко това станало пред двете деца на ищцата и ответника – Г. и И.. Ищцата сочи, че В. я нарекъл „курва“ и „боклук“. У. помолила ответника да си тръгне, но В. продължил да я обижда.

У. сочи, че с ответника били в брак около единадесет години, а преди това съжителствали съпружески, като общо заедно били двадесет години. В момента двамата били разведени и разделени. Преди да й нанесе ударите, В. се обадил по телефона на У. й я попитал дали лекият автомобил с рег. номер **** е на сегашния приятел на ищцата Г.П.. У. отговорила, че това няма значение, но като слязла, за да види автомобила, била нападната от В.. У. не видяла щети по автомобила, но впоследствие разбрала от Г.П., че превозното средство е повредено.

Ищцата твърди, че по време на брака им В. неведнъж е извършвал насилие спрямо нея и често я обиждал. След преглед във ФСМП Горна Оряховица се установило, че У. има само натъртвания и синини, не се установили счупвания.

Ищцата А. У. иска да се приложат мерки по ЗЗДН спрямо ответника, но 1 не иска такива да се прилагат спрямо децата им.

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие спрямо молитЕ.та.

В съдебно заседание ищцата А. У. се явява лично и с адв. Е. Н., АК Стара Загора. Молбата се поддържа, като се иска налагане на мерки за защита в максималния предвиден в закона ред. Претендират се разноски.

Ответникът Г. В. не се явява, представлява се от адв. Р. И., АК Велико Търново. Защитата на ответника мотивира поведението на В. с отношенията му с ищцата. Прави се искане за постановяване на решение, което да не бъде строго към ответника.

Представени и приобщени са писмени доказателства: преписка рег. № 268000-13068/ 03.11.2026г. на РУ Горна Оряховица; справка за родствените връзки на страните; справка за съдимост на ответника; служебна справка за водените дела по ЗЗДН между страните; справка от ЦПЗ Велико Търново за ищцата и ответника; справка от РУ МВР Горна Оряховица за подавани до управлението сигнали от ищцата против отчетника с данни за извършени актове на домашно насилие; Препис от Решение № 982/ 15.07.2025г. на РС Велико Търново; Договор за ползване на социални услуги в „Център за обществена подкрепа“ гр. Лясковец; медицинско свидетелство № 115/ 05.02.2025г.; медицинско свидетелство № 958/ 04.11.2025г.; докладна записка от 10.02.2026г. на РУ Горна Оряховица; ежедневна ведомост на РУ Горна Оряховица; копие на дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на РУ Г. Оряховица; копие на ДП 591/ 2025г. на РУ Горна Оряховица.

Съдът, след като разгледа молбата и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от събраните доказателства ищцата А. М. У. и Г. И. В. са били съпрузи – бракът между тях е прекратен с Решение № 982/ 15.07.2025г. на ВТРС. По време на брака са родени децата им И. Г. В.а и Г. Г.ев В..

В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите Л. П. С., И. Т. Р., Г.Е.П. и Ц. С. И..

Свидетелят И. Р. – служител на РУ Горна Оряховица, разказва, че на 01.11.2025г. е изпълнявал служебните си задължения заедно с полицай Ц. И..

Двамата получили сигнал за домашно насилие в гр. ***** на ул. „*****“. При пристигане на място Р. видял ответника, който бил в нетрезво състояние. Г. В. бил дърпан и възпиран от друг мъж, който се установило, че е неговият баща.

Свидетелят сочи, че В. е правил опити да се саморазправя с някого. След няколко разпореждания на полицейските служители, В. спрял. Полицай Р., в процеса на работата си, разбрал, че Г. В. търсил саморазправа с бившата си съпруга – ищцата А. У. и нейния настоящ партньор – Г.П.. Ответникът искал обяснения от У. относно лекия автомобил на П., а след това влязъл в апартамента обитаван от ищцата и нанесъл удари на П.. По самата У. разпитаният не видял следи от насилие. Полицай Р. описва ищцата като неспокойна.

Свидетелят Ц. И. разказва, че на 01.11.2025г. е изпълнявал служебните си задължения заедно със св. И. Р.. Двамата полицаи посетили сигнал в гр.

***** на ул. „*****“ ***. Там били посрещнати от ищцата и св. Г.П..

2

Свидетелят И. сочи, че по двамата забелязал следи от насилие – описва зачервявания по телата им, а по главата на П.а забелязал кръв. А. У. обяснила на полицейските служители, че Г. В. е влязъл в дома й, след което започнал да удря нея и П.. У. посочила на полицейските служители, че В. живее в съседния блок. Пред него св. И. забелязал възрастен мъж, който установили, че е бащата на ответника. Бащата на В. обяснил, че синът му е употребил алкохол и бил силно ядосан и раздразнен. Полицейските служители поискали да разговарят с ответника, като баща му отишъл да го извика. Малко по – късно св. И. видял млад мъж – Г. В., който излязъл от входа на жилищния блок, като след него бил и баща му, който се опитвал да държи сина си за ръката, за да го спира.

Според свидетелят, В. се бил насочил към това да се саморазправя с У. и П., отправял заплахи и закани. След предупреждения от полицай И., В. спрял с действията си. Ответникът бил задържан в РУ Горна Оряховица. Свидетелят описва А. У. като разстроена и трепереща, говорела на висок тон.

Свидетелят Л. С. – служител на РУ Горна Оряховица, сочи, че на 01.11.2025г. е бил дежурен в полицейското управление, когато бил извикан от ОДЧ, за да изготви преписка по ЗЗДН. Свидетелят приел заявление от А. У., която твърдяла, че бившия й съпруг й нанесъл удари пред жилищния блок , в който живеела. След това ответникът я последвал в жилището й, където конфликтът продължил. В апартамента бил и Г.П., с който ответникът също влязъл в конфликт. Свидетелят сочи, че А. У. била отведена за преглед във ФСМП Горна Оряховица, но не може да опише какви травми е имала ищцата.

Пред полицай С. У. се оплакала от болки в единия крак. Разпитаният сочи, че У. е била разстроена от случилото се. С. заявява, че служебно му е известно, че между ищцата и ответника в предишен период е имало и друг конфликт, но не са му известни подробности.

Свидетелят Г.П. сочи, че живее в гр. *****, като с ищцата имат интимна връзка от м. септември 2025г. На 01.11.2025г. П. бил в дома на У., когато бил събуден, между 01:30 – 02:30часа, от силен крясък и удар по входната врата. П. станал и тръгнал да излиза от спалнята , като чувал крясъците на У. - „Остави ме! Не ме удряй! Върни се!“ В момента, когато П. достигнал до вратата на спалнята бил посрещнат от ответника, който започнал да му нанася множество удари с ръце и ритници с крака. П. се отбранявал, като и с думи се опитвал да го спре. Свидетелят разбрал, че В. е в нетрезво състояние, усетил миризма на алкохол, която идвала от ответника. П. успял да свлече ответника към кухнята. При борбата между двамата била повлечена и У.. Всичко това станало и в присъствието на сина на ищцата и ответника, като детето бил разстроено и плачело. В. се изправил и казал на П., че иска да излязат навън, като свидетелят тръгнал след него. Когато стигнали до средата на коридора, В. се обърнал към П. и започнал да му се извинява. П. помолил ответника да ги остави на спокойствие, като посочил, че децата за разстроени. Ответникът посегнал да стисне ръката на П.и, за да се извини, но когато П. си подал ръката В. му нанесъл удар с юмрук в лицето. П. получил аркада и се образувал съсирек. Свидетелят отново помолил В. да напусне жилището, а У. се опитвала да го избута да излезе от дома. Ответникът ритнал два пъти У. в коляното, като П. с ръце избутал В. навън, за да спре да рита ищцата.

Дъщерята на ответника също бутала баща си, за да излезе навън. Въпреки това В. посегнал успял да удари шамар на У..

Свидетелят П. разказва, че след обаждане на тел. 112 дошли служители на РУ Горна Оряховица. Преди това съсед на У. дошъл и помогнал В. да бъде 3 изведен от жилището. Въпреки това ответникът блъскал и ритал входната врата, крещял обидни думи по адрес на У.. Пред полицаи Р. и И. У. и П. обяснили станалото. П. сочи, че е установил повреди по лекия си автомобил.

Г.П. заявява, че У. е била в шок , притеснена от случилото се.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Молбата е процесуално допустима. Депозирана е от лице, имащо право да търси защита по реда на ЗЗДН, и спрямо лице, което е посочено в чл.3, т. 1 от ЗЗДН – бивш съпруг. Наред с това, сезиран да се произнесе е компетентният съд по адреса на който фактически пребивава ищцата, а същият е неин постоянен и настоящ такъв.

Разгледана по същество, молбата се явява основателна. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. По делото се установи, че У. и В. са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с Решение № 982/ 15.07.2025г. на ВТРС .

По делото от събраните гласни и писмени доказателства може категорично да се заключи, че ответникът е извършил действия на домашно насилие спрямо ищцата. Следва да се отбележи, че ответникът не ангажира доказателства, които да опровергаят твърденията на ищцата за станалото на 01.11.2025г. От представените писмени и гласни доказателства категорично се установи, че на посочената дата – 01.11.2025г., в гр. *****, пред дома, в който У. живеела, ответникът е нанесъл удари в областта на главата и тялото на пострадалата, а след това ответникът е последвал У. в дома й , влязъл в жилището й, блъснал я и я обиждал. В апартамента на посочения адрес, В. нанесъл и удари по Г.Е.П. – удрял го с юмруци по главата, разкървавил му окото, обиждал го. Всичко това станало пред двете деца на ищцата и ответника – Г. и И.. В. обиждал и псувал ищцата, като я нарекъл „курва“ и „боклук“. От представеното медицинско свидетелство се установи, че на У. са причинени телесни повреди, които следва да се приеме, че са резултат от поведението на В. на посочената дата.

Предвид изложеното по- горе, съдът намира, че молбата за защита се явява основателна и следва да бъде уважена. Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт на домашно насилие. Съдът приема, че в процесния случай А. У. е станала жертва на домашно насилие от страна на ответника. Способът за регулиране на отношенията между страните е, като спрямо извършителя на домашно насилие бъдат взети мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т. 3 от ЗЗДН. Настоящата инстанция намира за подходящи следните мерки за защита от домашно насилие, а именно – Г. В. да бъде задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо ищцата и да му бъде забранено да приближава пострадалата на по – малко от 50 метра, жилището й, работното й място и местата за социални контакти и отдих на ищцата, за да се гарантира сигурността й, като за това се определи период от 14 (четиринайсет) месеца, считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита № 72/ 03.11.2025г. Посочената дата е съобразена с разпоредбата на чл.