Решение № 540 от 02.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. Бургас, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120202044 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С. Н. П., ЕГН ********** срещу Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на електронния фиш.

Твърди се, че на жалбоподателя не е бил предоставен 7-дневен срок за подаване на възражение съгласно чл. 189, ал. 6 ЗДвП. Поддържа, че не е посочено в ЕФ в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване. Сочи, че не е конкретизирано в коя посока на движение е бил заснет да се движи автомобилът и в тази връзка намира за неизяснено къде е бил поставен пътен знак В-26. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява. Поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В съпроводителното жалбата писмо се излага, че същата е неоснователна и недоказана.

Поддържа да се постанови решение,с което да се потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Срещу С. Н. П. в качеството му на собственик на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № 1

******* е бил издаден електронен фиш серия К № ******* от АНО за това, че собственият му лек автомобил е бил управляван на ******** г. в 15:38 часа, в гр. Бургас, ул. „О.“ № *** до фирма „Б.“ ООД с наказуема скорост 54 км/ч при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 40 км/ч или с 14 км/ч над разрешената скорост, след отчетен толеранс – 3 км/ч при измерването. Нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство със заснет клип № 80133.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че на ******** г. в 15:38 часа в гр. Бургас, ул. „О.“ № *** до фирма „Б.“ ООД собственият на жалбоподателя лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № *******, е бил управляван с превишена скорост 54 км/ч при разрешена в населено място до 40 км/ч, въведена с пътен знак В-26 в нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са приложени писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. От наличен в преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (л. 11) се установява, че процесното техническо средство е било с точно местонахождение гр. Бургас, ул. „О.“ № *** до фирма „Б.“ ООД, при стационарен режим на измерване и посока на задействане (посока на контрол) на техническото устройство – в двете посоки. В тази връзка неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че не е било посочено в каква посока се е движел собственият на жалбоподателя автомобил. Както се установява от протокола за използване на АТТС и система устройството е засичало скоростта на автомобилите и в двете посоки. Видно от протокол за използване на техническо средство (л.11) се установява, че на процесния участък е имало поставен пътен знак за ограничение на скоростта В-26 – до 40 км/ч. Следователно безспорно се установява по делото, че за процесния участък е било въведено ограничение за движение на автомобилите до 40 км/ч с пътен знак В-26, който е бил поставен на достатъчно разстояние 2 от техническото средство за контрол (200 метра), което е позволявало да бъде възприет от водачите в това число и жалбоподателят и същият да съобрази скоростта на движение на управлявания от него автомобил съгласно въведеното ограничение.

В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушението да не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо средство № TFR1-M644, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш. В тази връзка в настоящия случай не намира приложение Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС. С изменението на ЗДвП и приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни технически средства и отпадна действието на посоченото тълкувателно решение.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е подавал декларация.

Съдът не споделя изложени в жалбата възражения срещу съдържанието на електронния фиш. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е регламентирано задължителното съдържание на електронния фиш, като лицето, което го е издало, органът пред който подлежи на обжалвано и в какъв срок, и възможността за подаване на възражение в 7-дневен срок от връчването, не са от задължителните реквизити на електронния фиш. В същата разпоредба е регламентирано, че електронният фиш се издава по образец, утвърден от министъра на МВР. На л. 12 – гръб от делото е наличен утвърденият образец за електронен фиш.

На основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание глоба в размер на 50 лева. Наказващият орган правилно е приложил 3 санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за населено място с 14 км/ч, т.е. в рамките, определените в чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване от 11 до 20 км/ч в населено място - глоба 50 лв. На жалбоподателя е наложена глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВРБургас, с който на С. Н. П., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.

2 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4