Решение № 85 от 11.05.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. С., 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на ** и седми април през две хиляди ** и шеста година в следния състав:

Председател: П.Б.Й. при участието на секретаря А.Е.А като разгледа докладваното от П.Б.Й. Гражданско дело № 20254150100779 по описа за 2025 година за да се произнесе взема предвид:

Искове с правно основание чл. 143 ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.

Ищците В. Л. В.а и Л. Л. В.а, чрез майката и законен представител М. Г. М. твърдят, че ответникът е техен баща, като били родени от съжителството на родителите им на семейни начала. Заявяват, че от януари 2020 майка им заедно с тях се върнала при родителите си в с. К. и от тогава не поддържа контакти с ответника. Сочат, че в момента живеят в гр. С., където са ученици и майка им се грижи за тях. Посочват, че са ученици, съответно в шести и в първи клас, като се нуждали от средства за храна, облекло, учебници и учебни пособия, за което средства осигурявала майка им. От своя страна ответникът не предоставял средства за издръжката им въпреки, че работел в чужбина и имал доходи.

Считат, че издръжка в претендирания размер от 950 лева месечно за детето В. и в размер на 550 лева за детето Л., е съобразен с възможностите на ответника, както и претендират издръжка за минало време за всеки от тях, съответно в размер на 11 500 лева за детето В. за периода от 1.12.2024г. до 1.12.2025г. и 6 600 лева издръжка за минало време за детето Л. за същия период. Затова предявяват исковете, с които желаят ответника да бъде осъден да им заплаща, чрез тяхната майка и законен представител М. Г. М. ежемесечна издръжка в размер на 485,73 евро/ 950 лева/ за детето В., 281,21 евро/550 лева/ за детето Л., до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие, както и да бъде осъден ответника да им заплати, чрез майката и законен представител сумата от 5879,86 евро/ 11 500 лева/, представляваща издръжка за 1 минало време за период от 01.12.2024 г. до 01.12.2025 г. за детето В. и издръжка за минало време в размер на 3374.53 евро/6 600 лева/ за детето Л. за периода от 1.12.2024г. до 1.12.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата до окончателното плащане. Претендира разноски. В хода на устните състезания, чрез процесуалният си представител молят да бъде осъден ответникът да заплаща претендираните размери на издръжката. Сочи, че брутният доход на ответника възлизал на 13 хил. паунда, бил в работоспособна възраст, като счита, че представените документи за заболяването „псориазис“ не водело до никакво увреждане на органите. Сочи, че децата били подрастващи и нуждите им нараствали съобразно възрастта. Не възразява преведените от страна на ответника суми да бъдат приспаднати от дължимото за минало време. Счита, че не следва издръжката да бъде определяна към минималния размер за страната поради изложените аргументи – възрастта, нуждите на децата от издръжка и възможностите на ответника.

Ответникът Л. В. П. в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба чрез пълномощника адв. С. от АК Р., с който взема становище за частична основателност на исковете по чл. 143 от СК и за неоснователност и недоказаност на исковете по чл. 149 от СК. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител излага, че искът по чл. 149 от СК е недоказан, тъй като се установило от представените доказателства, че децата, включително до август месец, са били записани в училище в А., което означавало, че те са живели там. Там те са живели заедно, това означавало автоматично, че искът по чл. 149 от СК е неоснователен в тази си част. Дори да се приемело, че след септември месец лицата са били във фактическа раздяла, то до момента на завеждане на исковата молба между тях е текла кореспонденция и комуникация и тяхната раздяла не е била окончателна. През това време имало достатъчно доказателства, че ответника се е грижел за децата. Сочи, че по делото има приложено доказателство, че за месец декември, за който се иска издръжка за минало време, е заплатил сумата от 500 лева за издръжка на децата. От момента на завеждане на исковата молба до настоящия момент ответника е заплащал издръжка за децата си ежемесечно, в размери, които е можел да си позволи и да отделя. Счита за доказано заболяването с представеното решение на ТЕЛК, което не е оспорено от насрещната страна. Към момента ответника бил подложен и му се извършвало биологично лечение, което било сериозно и водело до допълнителна невъзможност той да изпълнява тежка физическа дейност, поради което неговото състояние не позволявало той да изплаща по-висока от минималната издръжка.

Сочи, че насрещната страна не доказала конкретните нужди на децата – било то за изучаване на български език или нещо друго. Счита за прекомерна висока издръжка в размер на 1000 евро на едно дете в Б. и при условията в Б.. Майката също получавала доходи и издръжката представлява разход, който се дели на половина. На следващо място, считано от м. март, ответникът бил с намалено възнаграждение. Той в момента бил в процес на преместване в Б., за да пътува до Б., да извършва лечението си и да пътува обратно, за да може да 2 реализира някакъв доход. Моли съда да отхвърли иска по чл. 149 от СК изцяло, тъй като счита, че няма основание за такъв иск, особено за периода до м. септември, категорично, както и да определи, издръжка за бъдещ период, която ответникът не отказва да изплаща, но да бъде съобразена с неговото здравословно състояние, с това, че другият родител също реализира доходи, и да бъде определена към минимума. Претендира разноски, съобразно уважената част от иска, по представен списък.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:

Съгласно приложените удостоверение за раждане по акт за раждане № 44/24.02.2014 г. на Община Р. и удостоверение за раждане по акт за раждане № **/22.07.2021 г. на Община Р., децата В. Л. В.а, родена на 20.02.2014г.. и Л. Л. В.а, родена на 06.06.2019г.. са родени от майка М. Г. М. и баща Л. В. П..

Видно от служебна бележка № 128 от 19.11.2025 г. на СУ „Д.Б.“ гр. С. детето В. В.а за учебната 2025/2026 г. е записана в VI клас, дневна форма на обучение и редовно посещава учебни занятия.

Видно от служебна бележка изх. № 127/19.11.2025 г. на СУ „Д.Б.“ гр. С. детето Л. Л. В.а за учебната 2025/2026 г. е записана в I клас, дневна форма на обучение и редовно посещава учебни занятия.

Приложени поделото са представените от ответника медицинските картони на децата Л. В.а и В. В.а, на английски език, с превод на български език.

Видно от представения трудов договор с дата 06.11.2018 г. на английски език, с превод на български, ответникът има валидно трудово правоотношение с фирма „ЛМВ П.И Л.“, гр. Л.. Представени са и три справки от работодателя за периода м. януари 2026 г. – м. март 2026 г. облагаем брутен доход на ответника.

Видно от Експертно решение№** от 17.12.2025г. на МБАЛ – К. ЕООД, гр. К. ответникът е с поставена диагноза Псориазис вулгарус и е с 60 % ТНР. Приложена са и протокол за лекарствен продукт, касов бон и гаранционна карта, фактура от 09.08.2021 г. и фискален бон, гаранционна карта, етапна епикриза от 20.11.2025 г. на ДКЦ Р. ЕООД с водеща диагноза Артритис псориатика Коксе билатералис от вертебре тораколумбалис, амбулаторни листи, резултати от хистологично изследване с клинична диагноза Псориазис вулгарис, резултати от лабораторни изследвания.

Видно от представените писмо от Начално училище „Р.“ Л., с легализиран превод на български език, децата В. към 22.06.2020 г. и Л. към 12.09.2022 г. са били записани в посоченото училище и са в списъка до 31.08.2025 г. и 10.10.2025 г.

Видно от представената справка от Дружество „ЛМВ П.а“ ответникът за м. октомври е с основно заплащане 1200 паунда, за месец семпември 2025 г. е с основно заплащане 1266 паунда, месец номври 2025 г. – 1200 паунда.

Видно от представения трудов договор № 290 от 22.10.2025 г. майката на двете малолетни деца – М. Г. М. има валидно трудово правоотношение с фирма ** ЕООД, с 3 основно месечно възнаграждение 1077 лева. Приложено е и удостоверение изх. № 121/13.02.2026 г. от фирмата за брутния доход на същата, в периода 24.10.2025 г. – 31.01.2026 г. в евро – общо 1914.88 евро и удостоверение изх. № 12/13.02.2026 г. от фирмата за брутния й доход, в периода 24.10.2025 г. – 31.01.2026 г. в лева – общо 3745.19 лева.

Представено е и писмо от Premium Laundry от 15.12.2025 г. на английски, с превод на български, видно от което М. М. е в период от две години е била наета от фирмата, заемаща длъжността „хигиенистка“.

От представените разписки за извършени преводи се установява, че на 02.12.2025 г. ответникът е превел сума с основание – издръжка м. 12.2025 г. в размер на 255,65 евро /500,00 лева/ на ищцата, на 05.01.2026 г. е превел сума с основание плащане издръжка Л. и В. в размер на 250,00 евро, а на 02.02.2026 г. превел сума в размер 250,00 евро, като за основание е посочено – издръжка за деца за месец 02.2026 г.

Представени са и извлечения за банкови преводи от ответника към ищцата, видно от които на 19.02.2026 г. на ищцата са били преведени 160 паунда – подарък В., а на 04.03.2026 г. 240 паунда – издръжка на дете.

Разпитан по делото беше св. Г.М.Т., дядо на двете малолетни ищци по майчина линия, който изнесе, че дъщеря му няма брак с бащата на децата Л. и В.. Когато дъщеря му забременяла с първото дете, ответника я изоставил и тя живяла при него, на село близо две години. Отначало не било припознато от бащата и се водила на името на майката, даже се казвало и Г., след това било прекръстено на В.. През това време ответникът не я е търсил. След това се сдобрили, събрали и заживели заедно. После се родило и второто им дете Л.. По време на Ковида, дъщеря му се прибрала, пак имали проблеми с мъжа си и се раздели отново, като след това последвало и ново събиране. Окончателно били разделени от август месец 2025 г. През това време до сега бащата един път бил идвал при децата, но те не искали да разговарят с него. Дядото по бащина линия бил пратил пари по Нова година, но той незнаел каква сума. Св. Т. изнесе, че бил запознат, че ответника имал заболяване- рани по ръцете. Той не бил виждал колети от А. за децата, незнаел дали ответника им плаща издръжка. Св. Т. заяви, че помага на дъщеря си и внучките с каквото може, заедно с жена си.

Видно от социалния доклад на ДСП С., през месец август 2025 година е настъпила раздяла между родителите на малолетните деца В. и Л., като на 11.08.2025г. майката и двете деца се прибрали в Б.. Посочено е, че по данни на майката, от тогава бащата не е търсил контакти с двете деца, като към момента същия живее в Л.. Описано е, че децата са редовни ученици за учебната 2025/2026г. в СУ Д.Б. гр. С., основните грижи за тях са поети от майката, подпомагана от родителите й. Според социалния доклад, основните потребности на двете деца са задоволени по адекватен начин от майката. Според социалния доклад, майката на децата е трудово ангажирана и получава минимална заплата, а по нейни данни от раздялата бащата не е предоставял средства за издръжка на децата. Становището на ДСП С. е, че в интерес на двете деца е бащата да заплаща издръжка за тях, без посочване на конкретен размер.

4

Видно от социалния доклад на ДСП Р., основните грижи за двете деца са поети от майката, като по данни на бащата родителите са живели съвместно до месец август 2025г. в Л., В.. По негови данни страда от коксартроза, псориазис, неинсулинов захарен диабет, сънна апнея, поради което си здравословно състояние не може да работи пълноценно и получава по – ниско трудово възнаграждение, а има големи разходи за лечение. По време на социалната анкета бащата е заявил, че последните три месеца неговият баща е заплащал издръжка за двете деца в общ размер на 250 евро, като би могъл да си позволи заплащане на издръжка за двете деца в общ размер на 250 евро, считайки, че не дължи издръжка за минало време, тъй като семейството е живяло съвместно и той е заплащал всички разходи.

Исковете с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149, ал.1 от СК са процесуално допустими, а по същество са частично основателни.